4 11 Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 28.04.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3102 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1467 от 06.07.2015г. по т.д. №2184/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е отменено решение от 28.07.2011г. по т.д. №2009/2008г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, в частта, с която ответникът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол е осъден да заплати на ищеца [фирма] на осн. § 9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК сумата 43 221,77 лв., представляваща неизплатена част от парични постъпления за разсрочени вноски от продажната цена по договор за приватизация от 29.07.1999г., заедно със законната лихва от 11.06.2008г. до окончателното заплащане, а на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 2317,71 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 43221,77 лв. за периода от 01.02.2008г. до 11.06.2008г., както и разноски по делото в размер на 2734,65 лв., и вместо това са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, иск по § 9б ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК за заплащане на сумата 43 221,77 лв., представляваща неизплатена част от парични постъпления за разсрочени вноски от продажната цена по договор за приватизация от 29.07.1999г., заедно със законната лихва от 11.06.2008г. до окончателното заплащане, и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2 317,71 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 43 221,77 лв. за периода от 01.02.2008г. до 11.06.2008г. Със същото решение е потвърдено решението от 28.07.2011г. по т.д. №2009/2008г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, в останалата му част, с която исковете на [фирма] са отхвърлени до пълния им предявен размер съответно от 269 819,43 лева и 14 468,69 лева, както и решение от 30.07.2012г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място], за поправка на явна фактическа грешка в решението от 28.07.2011г. Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Счита за логически необосновани изводите на въззивния съд, че съгласно нормата на § 9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ паричните постъпления от приватизацията на обособената част не включват обезщетенията по чл.86 от ЗЗД за забава на дължимата покупна цена по приватизационния договор. Твърди, че съгласно т.4 от решение №1022-П/03.05.1999г. на АП той е безспорен носител на правото да получи всички парични постъпления от приватизацията на обособената част. Излага доводи, че обезщетението за забава не е самостоятелно вземане –съществуването на това вземане произтича функционално от съществуването на вземането за продажната цена. Също счита, че незачитането и ревизирането от САС на влязлото в сила разпределение, извършено от държавния съдебен изпълнител, в което подлежащите на удовлетворяване вземания на АСК по приватизационния договор са установени по вид и размер, представлява съществено нарушение на процесуалните принципи и норми на чл.460 и сл. от ГПК. Поддържа, че констатациите на САС относно поредността на погасяване и размера на погасените в резултат на разпределението вземания на АСК са неправилни поради преценката на съда, че е приложима поредността по чл.76 ал.2 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски. Ответникът по касация Агенция за приватизация и следприватизационен контрол не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете на [фирма], [населено място], до пълния им предявен размер Софийски апелативен съд е приел, че претенцията е основана на действащата към датата на сключване на приватизационния договор разпоредба на § 9б, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./, както и на действащата към 2007г. редакция на чл.8 ал.2 от ЗПСК, предвиждащи, че паричните постъпления от приватизацията на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала или част от тях могат да бъдат преведени по сметка на дружеството по решение на Агенцията за приватизация след съгласуване с органа, който упражнява правата на едноличен собственик на капитала, като остават собственост на дружеството. Посочил е, че предпоставките на цитираните разпоредби са налице по отношение на процесния приватизационен договор от 29.07.1999г. – същият има за предмет обособена част от имуществото на ищцовото дружество, което към датата на сключване на договора е било еднолично търговско дружество на държавата, като с решение № 1022-П/3.05.1999г. на АП е постановено паричните постъпления от приватизационната продажба да останат на разпореждане на търговското дружество. Приел е за безспорно и че заплатената от купувача начална вноска от цената в размер на 80 000 лв. е преведена от АП на ищеца на 14.09.1999г.; чрез принудително изпълнение по изп. д. №2718/2004г. и изп. д. № 2419/2005г. от купувача са събрани и още 980 890,54 лв., които са постъпили по банковата сметка на Агенцията за следприватизационен контрол на 13.11.2007г.; от Агенцията е преведена на ищеца сумата 703458,41 лв., която е постъпила по банковата му сметка на 20.12.2007г. Въззивният съд е определил като спорен въпроса дали от така събраната сума на ищеца се полагат и още 269 819,43 лв. Приел е, че полагащите се на ищеца суми по § 9б ал.1 от ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК обхващат само постъпленията за цената по договора от 29.07.1999г. Ето защо е счел, че ищецът има право само на събраните от ответника суми за цената по договора, но не и за събраните мораторни лихви /неустойки/. Поради това е приел, че с преведената на 20.12.2007г. от ответника сума от 703 458,41 лв. са погасени само вземанията на ищеца за продажна цена. Посочил е, че за да бъде определен конкретният размер на дължимите от ответника на ищеца суми за получената цена по процесния договор, следва да се прецени погасителния ефект на постъпилите плащания по двете изпълнителни дела съобразно поредността по чл. 76 ал.2 от ЗЗД. Посочил е, че извършеното от ДСИ разпределение не би могло да дерогира императивното правило на чл.76 ал.2 от ЗЗД, още повече, че погасителният ефект се преценява към момента на реалното плащане, а не към момента на разпределението. Предвид изложеното е заключил, че ответникът е получил по двата процесни изпълнителни листа за незаплатена част от цената по приватизационния договор общо сумата от 703 458,41 лв. /263 222, 23 лв. + 440 236,18 лв./, която е и дължимата от него на ищеца сума по § 9б ал.1 от ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК. Тази сума е изцяло изплатена по банков път на ищеца на 20.12.2007г. Съдът е стигнал до извода, че с плащането е погасено цялото задължение на ответника към ищеца, тъй като към този момент не са били дължими законни лихви за забава, предвид това, че задължението е безсрочно, а едва след това ищецът е отправил покана за плащане с писмо №175/21.01.2008г., получено от ответника на 23.01.2008г. С определение №640/11.07.2016г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос“Включва ли се в обхвата на „паричните постъпления от приватизацията“ на обособена част, оставащи на разпореждане на търговското дружество – собственик на приватизираната обособена част, съгласно пар. 9б, ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./, съответно чл.8 ал.2 от ЗПСК, обезщетението по чл.86 от ЗЗД за забава на разсрочени годишни вноски от продажната цена?“ както и на осн. чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по материалноправния въпрос относно поредността за погасяване на вземанията на взискателя за главница и за законна лихва по чл.86 от ЗЗД, когато постъпилите суми в изпълнителното производство не са достатъчни за погасяване на всички вземания. По първия правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: Разпоредбата на § 9а, ал.5 от ПЗР на ЗППДОП /отм./, ред. ДВ бр. 51 от 24.06.1994г., впоследствие § 9б от ПЗР на ЗППДОП /отм./ ./, ред. ДВ бр. 89 от 07.10.1997г., предвижда, че паричните постъпления от приватизацията на обособени части и незавършени обекти на строителството могат да останат на разпореждане на предприятието с разрешение на органа по чл.3 от същия закон. Същото правило е възпроизведено и в разпоредбата на чл.8 ал.2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСК/обн. ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г., предвиждаща, че паричните постъпления или част от паричните постъпления от приватизацията на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, както и от приватизацията на обособени части от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, могат да бъдат преведени по сметка на дружеството по решение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол след съгласуване с органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала, и остават собственост на дружеството. Понятието "парични постъпления от приватизацията" следва да се тълкува с оглед целите и предназначението на приватизационния процес, една от които е получаването на приход - цена, вследствие разпореждането с активи, принадлежащи на държавата и общините. Именно това е престацията, която вследствие на приватизационната процедура ще постъпи в централния бюджет. Наред със задължението за заплащане на цената, купувачът по договор за приватизационна продажба поема задължения и за заплащане на други суми - реализиране на инвестиции в приватизираното предприятие, както и заплащане на неустойки при неизпълнение на поетите с договора задължения. Част от тези суми по предназначение не могат да се разглеждат като постъпления от приватизацията тъй като не постъпват в държавния бюджет, а в патримониума на приватизираното предприятие. Дължимите неустойки и лихви за забава също не съставляват паричен еквивалент на стойността на отчуждените при приватизацията активи, а са обезщетение за претърпените вреди от неизпълнението на приватизационния договор от страна на купувача. Поради това тези суми също не могат да се разглеждат като очаквано постъпление от приватизацията, доколкото задължението за тяхното заплащане се поражда само при виновно неизпълнение на уговореното, тоест при отклонение от дължимото от страните по договора поведение. Изводът,че в обхвата на понятието "парични постъпления от приватизацията" се включва само цената на прехвърлените при приватизационните сделки активи, се налага и от изричната норма на чл.8 ал.8 от ЗПСК, която урежда реда за разпределение на паричните постъпления от осъществявани от АПСК дейности, съпътстващи приватизационния процес, и реда за разпределение на неустойките по сключените приватизационни договори. След като разпоредбите на чл.8 ал.1 до ал.7 от ЗПСК уреждат реда за разпределение на парични постъпления от приватизацията, наличието на отделен ред за разпределение на "средствата от глобите, имуществените санкции и неустойките, свързани с приватизационния процес"/ чл.8 ал.8 т.2 от ЗПСК/, означава, че тези средства не се включват в паричните постъпления от приватизацията. Безспорно поради техния санкционен характер, вземанията за обезщетения по чл.86 от ЗЗД за забава на разсрочени годишни вноски от продажната цена, са от категорията вземания по чл.8 ал.8 т.2 от ЗСПК, за които е предвидено, че постъпват и се отчитат в централния бюджет и се разпределят изцяло в полза на Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система. Предвид изложеното на поставения правен въпрос следва да се отговори, че в обхвата на „паричните постъпления от приватизацията“ на обособена част, оставащи на разпореждане на търговското дружество – собственик на приватизираната обособена част, съгласно пар. 9б, ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./, съответно чл.8 ал.2 от ЗПСК, не се включва обезщетението по чл.86 от ЗЗД за забава на разсрочени годишни вноски от продажната цена. По въпроса за поредността за погасяване на вземанията на кредитора за главница и за законна лихва по чл.86 от ЗЗД, когато постъпилите суми не са достатъчни за погасяване на всички вземания, е създадена задължителна практика на ВКС, намерила израз в решение №111 от 27.10.2009г. по т.д.№296/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №233 от 11.12.2012г. по т.д.№914/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №186 от 19.06.2013г. по т.д.№927/2012г. на ВКС, ТК, ІV гр.о., в които се приема, че погасяването по реда на чл.76 ал.2 от ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. В същите решения ВКС приема, че присъденото вземане по чл.86 ал.1 от ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл.76 ал.2 от ЗЗД, а поредността на погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, следва да се определи по правилото на чл.76 ал.1 от ЗЗД. Разрешението е относимо и към погасяването на вземанията на взискател, когато събраните в изпълнителното производство суми не са достатъчни за погасяване на всички негови вземания по изпълнителния титул. Поради това на основание чл.291 т.1 от ГПК настоящият състав на ВКС препраща към практиката в посочените решения, която намира за правилна. По изложените съображения и с оглед отговора на поставените от касатора правни въпроси, настоящият съдебен състав на ВКС намира за частично основателна подадената касационна жалба срещу решението на Софийски апелативен съд. Определяйки правилно смисъла на понятието „парични постъпления от приватизацията“, употребено в пар.9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК, въззивният съд е приел, че Агенция по следприватизационен контрол е следвало да преведе в полза на [фирма], [населено място], тази част от получената в резултат на проведеното принудително изпълнение сума, която съставлява дължимата част от цената на приватизирания обект. Правилен и е изводът на въззивния съд, че извършеното от съдебния изпълнител разпределение на събраните в изпълнителното производство суми не е обвързващо за съда, ако е евентуално погрешно, като преценката за погасителния ефект е свързана с правилното приложение на закона иследва да се извърши от съда. Този извод на съда е съобразен с решение №212/16.01.2015г. по т.д. №4043/2013г. на ВКС, ТК, I т. о, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което формира задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и в което е прието, че в последващо изпълнението съдебно производство с участието на длъжника и трето лице съдът следва да приложи реда на погасяване на задълженията по чл.76 ал.1 от ЗЗД или по чл.76 ал.2 от ЗЗД в зависимост от фактите по делото, без да съобразява направените от съдебния изпълнител изчисления за структурата на дълга и извършеното разпределение на постъпилите суми. При установяване с коя част от сумата 980 890,54 лв., преведена от ДСИ на Агенция за следприватизационен контрол, е погасено задължението за цената по приватизационния договор и която част агенцията от своя страна дължи да преведе на [фирма], съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗЗД и съответно неправилно е преценил погасителния ефект на постъпилите по двете изпълнителни дела плащания, като е приел, че след погасяването на задължението за съдебни разноски и разноски за изпълнителното производство, със събраните суми се погасени задълженията за законна лихва върху присъдените главници и част от задължението за главниците. От събраните по делото доказателства се установява, че с изпълнителен лист от 18.10.2004г. по гр.д. № 517/2003г. на Окръжен съд –Стара Загора купувачът [фирма] е бил осъден да заплати на Агенцията за следприватизационен контрол сумите: 271 553 лв. – неплатена сума за първа и втора годишни разсрочени вноски от цената по договор за приватизационна продажба на „Хотел Арсенал“ [населено място], след увеличение съгласно чл. 9.4 от договора и съобразно допълнително споразумение от 01.11.2001г.; 35 211,56 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за първата годишна разсрочена вноска върху сумата 135 531,90 лв. за периода 30.08.2001г. – 10.07.2003г.; 15 600,86 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за втора годишна разсрочена вноска върху сумата от 136 021,10 лв. за периода 30.08.2002г. – 10.07.2003г.; 139,70 лв. – разноски по делото и 6 773 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С изпълнителен лист от 15.03.2005г. по гр.д. №235/2005г. на Казанлъшки районен съд купувачът [фирма] е бил осъден да заплати на Агенцията за следприватизационен контрол сумите: 501 269,80 лв., представляваща неизплатени трета, четвърта, пета и шеста разсрочени вноски от покупната цена по приватизационния договор, ведно със законната лихва за забава от 27.10.2004г. до окончателното й плащане, и 21531,29 лв. – лихва за забава към 27.10.2004г. Въз основа на изпълнителния лист от 18.10.2004г. е било образувано изп. дело №2718/2004г., а въз основа на изпълнителния лист от 15.03.2005г. е било образувано изп. дело № 2419/2005г., и двете по описа на ДСИ при РС – Казанлък. Видно от постановление за възлагане от 19.03.2007г. по изп. дело №2419/2005г. ипотекираните недвижими имоти, предмет на процесния приватизационен договор, са били продадени на публична продан за сумата 1 020 000 лв. Постъпилата сума е била разпределена за вземанията по изп. д. №2419/2005г. и присъединените изп. дела №2718/2004г., №2593/2004г. и № 2217/2006г., както и за вземанията на присъединените по право взискатели НАП и [община]. Според протокола за разпределение от постъпилата сума са били покрити следните вземания на взискателя АСК: 1) по изп. дело №2419/2005г. – 659 943,19 лв., включващи 659 243,19 лв. – част от дължимата сума по изпълнителния лист от 15.03.2015г. и 700 лв. – разноски за вещо лице по изп. дело, и 2) по изп. дело №2718/2004г. – 320 947,35 лв., представляваща част от дължимата сума по изпълнителния лист от 18.10.2004г. /общо 329 278,12 лв./. Посочените суми са били преведени от ДСИ по сметка на АСК с 2 броя преводни нареждания от 12.11.2007г., като видно от извлечение от банкова сметка те са постъпили по сметката на АСК в БНБ на 13.11.2007г. Съобразявайки поредността по чл.76 ал.2 от ЗЗД, въззивният съд е стигнал до извода, че с преведената на 13.11.2007г. на взискателя АСК по изп. дело №2718/2004г. сума от 320 947,35 лв. са погасени следните задължения по изпълнителния лист от 18.10.2004г.: 139,70 лв. – съдебни разноски; 6 773 лв. – присъдено юрисконсултско възнаграждение; 35211,56 лв. – законната лихва за първата годишна разсрочена вноска от 135 531,90 лв. за периода 30.08.2001г. – 10.07.2003г.; 15 600,86 лв. –законната лихва за втората годишна разсрочена вноска върху сумата от 136 021,10 лв. за периода 30.08.2002г. – 10.07.2003г.; 263 222,23 лв. – част от главницата, включваща цялата първа вноска от 135 531,90 лв. и част в размер на 127690,33 лв. от втората вноска, чийто цял размер е 136 021,10 лв. С оглед на това съдът е приел,че дължимата от ответника на ищеца сума по § 9б, ал. 1 от ЗППДОП /отм./ и чл. 8 ал.2 от ЗПСК е в размер на получената част от цената по договора – 263 222,23 лв. Въззивният съд не е съобразил, че в случая е приложима поредността за погасяване на задължения по чл.76 ал.1 от ЗЗД, и тъй като задължението за главница се явява по - обременително от това за присъдената законна лихва, то след погасяването на вземанията за разноски в общ размер на 6 912,70 лева, с постъпилата по сметката на АСК сума е погасено изцяло и вземането за главница от 271553 лв. /неплатена сума за първа и втора годишни разсрочени вноски/, а с остатъка от сумата в размер на 42 481,65 лева е погасена част от задължението за законна лихва. Относно преведената на 13.11.2007г. на взискателя АСК по изп. дело №2419/2005г. сума от 659 943,19 лв., въззивният съд отново е приложил поредността за погасяване по чл. 76 ал.2 от ЗЗД, като е стигнал до извода, че е погасено вземането за изпълнителни разноски в размер на 700 лв., както и следните задължения по изпълнителния лист от 15.03.2005г.: 21 531, 29 лв. – законна лихва към 27.10.2004г., 198 175,72 лв. – законна лихва за периода 27.10.2004г. – 13.11.2007г. и 440 236,18 лв. – част от главницата за цената. Въззивният съд не е съобразил, че е приложима поредността за погасяване на задължения по чл.76 ал.1 от ЗЗД, и тъй като задължението за главница се явява по - обременително от това за присъдената законна лихва, то след погасяването на вземането за разноски в размер на 700 лева, с постъпилата по сметката на АСК сума е погасено изцяло и вземането за главница от 501 269,80 лв. /неплатена сума за трета, четвърта, пета и шеста разсрочени вноски от цената по приватизационния договор/, а с остатъка от изплатената сума в размер на 157 973,39 лв. е погасена част от задължението за законна лихва. Предвид констатацията, че с преведената от ДСИ сума е погасено изцяло задължението на купувача [фирма] към АСК за заплащане на разсрочените вноски от цената по приватизационния договор, то за АСК е възникнало задължение да преведе по сметка на [фирма] пълния размер на заплатената цена, а именно 772 822,80 лева. От тази сума АСК е изплатила на ищеца само част в размер на 703 458,41 лева, поради което АПСК като неин правоприемник следва да бъде осъдена да заплати оставащата част от цената в размер на 69 364,39 лева. За разликата до пълния предявен размер от 269 819,43 лева искът на [фирма], [населено място], следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Основателността на главната претенция обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД. Доколкото няма определен от закона или от договор срок, в който АСК следва да преведе постъпленията от приватизацията по сметка на едноличното търговско дружества с държавно участие в капитала, вземането на последното става изискуемо при покана. Покана за изплащане на получената от ДСИ цена по приватизационния договор е връчена от [фирма], [населено място], на АСК на 23.11.2007г. Следователно от 24.11.2007г. е настъпила изискуемостта и съответно забавата на неплатената част от паричните постъпления от приватизационния договор. Размерът на обезщетението за забава на сумата 69 364, 39 лева, за периода от 24.11.2007г. до 11.06.2008г., определен съгласно чл.162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор на законна лихва, възлиза на 5 717,25 лева. Поради това искът по чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен за тази сума, като за разликата до пълния му предявен размер от 14 468,69 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде частично отменено на основание чл.293 ал.1 от ГПК като неправилно, като вместо това Агенция за приватизация и следприватизационен контрол следва да бъде осъдена да заплати на [фирма], [населено място], сумата 69 364,39 лв., представляваща неизплатена част от парични постъпления за разсрочени вноски за продажната цена по договор за приватизация от 29.07.1999г., заедно със законната лихва от 11.06.2008г. до окончателното заплащане на сумата, и на основание чл.86 от ЗЗД сумата 5 717,25 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на остатъка от цената в размер на 69 364, 39 лева, за периода от 24.11.2007г. до 11.06.2008г. В останалата част решението на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол следва да бъде осъден да заплати на ищеца [фирма] сумата 17 355,08 лв. - направени разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение за трите инстанции. На Агенция за приватизация и следприватизационен контрол не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство, доколкото такива не са направени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1467 от 06.07.2015г. по т.д. №2184/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, в частта, с която Софийски апелативен съд е отменил решението от 28.07.2011г. по т.д. №2009/2008г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, в частта, с която ответникът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол е осъден да заплати на ищеца [фирма] на осн. § 9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК сумата 43221,77 лв., представляваща неизплатена част от парични постъпления за разсрочени вноски за продажната цена по договор за приватизация от 29.07.1999г., заедно със законната лихва от 11.06.2008г. до окончателното заплащане, а на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 2317,71 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 43221,77 лв. за периода от 01.02.2008г. до 11.06.2008г., както и разноски по делото в размер на 2734,65 лв, и вместо това е отхвърлил предявените от [фирма] срещу Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, иск по § 9б ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК за заплащане на сумата 43 221,77 лв., представляваща неизплатена част от парични постъпления за разсрочени вноски за продажната цена по договор за приватизация от 29.07.1999г., заедно със законната лихва от 11.06.2008г. до окончателното заплащане, и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2317,71 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 43 221,77 лв. за периода от 01.02.2008г. до 11.06.2008г., както и в частта, с която е потвърдено решението от 28.07.2011г. по т.д. №2009/2008г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав, в частта му, с която са отхвърлени предявеният от [фирма] срещу Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, иск по § 9б ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК за разликата над 43 221,77 лв. до размер от 69 364,39 лв., и предявеният от [фирма] срещу Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, иск по чл.86 от ЗЗД за разликата над 2317,71 лв. до размер от 5 717,25 лв.; както и в частта, с която Софийски апелативен съд е осъдил [фирма] да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, направените разноски в производствата пред СГС и САС разликата над сумата 9288,13 лева /девет хиляди двеста осемдесет и осем лева и тринадесет стотинки/ до пълния присъден размер от 12 621,52 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И С. КОНТРОЛ,[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание § 9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и чл.8 ал.2 от ЗПСК сумата 69 364,39 лв. / шестдесет и девет хиляди триста шестдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща неизплатена част от парични постъпления за разсрочени вноски от продажната цена по договор за приватизация от 29.07.1999г., заедно със законната лихва от 11.06.2008г. до окончателното заплащане на сумата, а на осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 5 717,25 лв. / пет хиляди седемстотин и седемнадесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 69 364,39 лв. за периода от 24.11.2007г. до 11.06.2008г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените в трите инстанции разноски в размер на 17 355,08 лв. /седемнадесет хиляди триста петдесет и пет лева и осем стотинки/. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1467 от 06.07.2015г. по т.д. №2184/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.