Р Е Ш Е Н И Е № 302 гр. София, 18 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Даниела Околийска и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №834 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано на основание касационна жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци М. М. Л., Б. С. М., М. А. Е., Д. Г. В. и Ю. Д. П. срещу присъда №29, постановена на 30.01.2012 г. по ВНОХД №4579/2011 г. по описа на Софийски градски съд С присъдата е била изцяло отменена присъда от 10.12.2010 г., постановена по НОХД №15466/2005 г. по описа на Софийски районен съд и подсъдимата Е. В. Б. е била призната за невиновна в това за периода от 14.10.1999 г. до месец октомври 2000 г. в гр.София, в съучастие с К. М. като съизвършител, при една и съща обстановка и при еднородност на вината да е извършила повече от две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите- с цел да набави за себе си имотна облага общо в размер на 9 267, 10 лева да е възбудила и поддържала у методи Л., Ю. П., Б. М., П. К., В. И., Я. Е. и Д. В. заблуждение, че ще им намери работа в Холандия и е била оправдана по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. С въззивната присъда са били отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от М. М. Л., Б. С. М., М. А. Е., Д. Г. В. и Ю. Д. П. граждански искове с предмет претърпени в резултата на престъплението вреди. С въззивната присъда е бил потвърден постановения първостепенен съдебен акт в останалата му част. В касационната жалба и допълнението към нея се твърди наличието на всички касационни основания. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е направил анализ на събраните в хода на производството гласни доказателства и конкретно на показанията на свидетелите П., Л., М. и Е., които са категорични, че са имали обещание от подсъдимата да им осигури работа в Холандия и то не е било спазено. Моли се при оценката на всички събрани в хода на производството доказателства да бъде отчетено това, че всеки от пострадалите е пристъпил към търсене на работа в чужбина въз основа на информация, обявена в пресата от името на фирма на подсъдимата и именно тя е била човекът, които им е дал указания за кандидатстване за виза и работа и е получила заплащане за това. Предлага се да бъде отчетено това, че Б. е ползвала един офис с М., осъществявала е действия, насочени към получаване на средства от пострадалите и дейността й е била причина за настъпването на инкриминираните имуществени вреди. В жалбата се поддържа, че неправилно съдът е отхвърлил предявените граждански искове като се е позовал на изтекла погасителна давност, като не е отчел прекъсването й, установено от приложените по делото документи, приети като писмени доказателства. Наред с това се правят оплаквания за това, че въззивният съд незаконосъобразно е подготвил съдебният си акт преди съдебното заседание и го е обявил независимо, че преди това е отменил хода по същество и е допуснал събиране на нови доказателства. В касационната жалба се твърди, че възприетата от въззивния съд интерпретация на доказателствените материали представлява съществено нарушение на процесуални правила, която е довела до неправилно приложение на материалния закон. На тези основания се моли въззивната присъда да бъде отменена, а делото върнато на въззивния съд за разглеждането му от друг съдебен състав. В съдебно заседание повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и оспорва атакувания въззивен съдебен акт по отношение на правилното приложение на материалния закон. Твърди, че незаконосъобразно е била постановена изцяло оправдателна присъда и са били отхвърлени приетите за съвместно разглеждане граждански искове като неправилни и незаконосъобразни. Защитата на подсъдимия поддържа, че в хода на продължилото повече от шест години първоинстанционно производство са били събрани всички относими към делото доказателства и те са били правилно интерпретирани от въззивния съд. Предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Подсъдимият Б. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила В касационната жалба единствените оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са тези за неправилен анализ на събраните в хода на производството доказателствени материали и конкретно показанията на разпитаните свидетели. При преглед на атакувания въззивен съдебен акт не може да бъде споделена тази теза на частното обвинение. Въззивният съд, в мотивите на присъдата си, е направил детайлен и верен анализ на събраните гласни доказателства. Законосъобразно е преценил, че подсъдимата Б. действително е поела ангажимент по отношение на Л., П., М., и К. (посочени от държавното обвинение като пострадали), но той е бил свързан с подготвяне на документите им за получаване на виза, провеждането на интервю за това и евентуалното получаване на тези документи. Средствата, получени от подсъдимата са представлявали възнаграждение за положените от нея и подсъдимия Б. усилия за постигане на тези резултати и стойността на дължимите такси по кандидатстване. Обвинението срещу подсъдимите е за осъществено престъпление по чл.210 НК и има за предмет парични средства, получени като възнаграждение за осигурена работа на пострадалите в чужбина. Такова задължение, както правилно е приел въззивният съд, не е било поемано от подсъдимата Б. и същата не е била пряко свързана с осигуряването на такава работа. Видно от показанията на всички разпитани в хода на производството свидетели (в това число и пострадалите Л., М. и П.) това задължение е било поето от починалата М. и именно тя е изискала паричните средства и им е обещала намирането на легална работа. Това се установява не само от показанията на обсъжданите свидетели, но и категорично от показанията на свидетелите И. и В., които неотклонно твърдят, че парите са били изисквани и дадени на М.). В този смисъл са и показанията на свидетелите У. и Д., които поддържат, че подсъдимите Б. са действали като търговски пълномощници на фирма на едноличен търговец и са предлагали услуги, свързани с подготовка на документи и издаване на визи за работа в чужбина. Те не са осъществявали дейност по намиране на работа на български граждани зад граница, като това е било полето на дейност на М. В подкрепа на възприетото от въззивния съд са и обясненията на подсъдимите Б. и приложените по делото и приети като писмени доказателства договори за търговско пълномощие, сключени от подсъдимата Б. Не може да бъде възприето и оплакването за неправилен анализ на показанията на свидетеля Е., тъй като в хода на съдебното следствие, проведено пред първостепенния съд и допълнителното въззивно съдебно следствие този свидетел не е бил разпитан, а депозираните от него показания на досъдебното производство не са били приобщени към доказателствената съвкупност. При това положение липсва основание показанията му да бъдат обсъждани и ценени и въз основа на тях да бъдат установявани релевантните за изхода на производството обстоятелства. Дори същите да бяха приобщени към доказателствената маса това не би довело до промяна на възприетите по делото факти, тъй като те кореспондират с обсъдените от предходните съдебни състави други доказателства и доказателствени средства. Не могат да бъдат възприети оплакванията за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването на въззивната оправдателна присъда. От протокола на съдебното заседание не може да бъде установено, съдебният акт да е бил подготвен преди началото му, респективно въззивният съд да е бил предубеден и да не е провел предвиденото в процесуалния закон съвещание след приключване на съдебните прения. Това твърдение не е подкрепено с доказателства, респективно не може да бъде възприето от касационният съд. Предвид изложеното съдът прие, че в хода на воденото срещу подсъдимата Б. наказателно производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да бъдат основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон Правилно въззивният съдебен състав е преценил, че от доказателствата по делото не може да бъде направен извод, че подсъдимата Б. е осъществила състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. Законосъобразно съдът е преценил, че липсват доказателства, които да установяват по несъмнен и категоричен начин това, че подсъдимата е възбудила и поддържала у пострадалите заблуждението, че ще им осигури работа зад граница и по този начин ги е мотивирала да се разпоредят с паричните средства- предмет на престъплението. От анализа на доказателствените материали правилно е било установено, че подсъдимата е имала отношение единствено към издаването на работни визи на пострадалите и тя не е поемала ангажимент, обективиран с договор (включително и устен) да им осигури работата им в чужбина. Такъв ангажимент е бил поеман от М., същият не е бил изпълнен по отношение на част от пострадалите, но това не може да бъде основание за носене на наказателна отговорност от Б. Действително прокуратурата пред предходните съдебни състави е поддържала, че подсъдимите Б. и К. М. (за която производството е било прекратено) са действали в съучастие като съизвършители, но липсват доказателства действията на подсъдимата да са били свързани с тези на М. Вярно е, че двете са работили в един и същ офис, знаели са за естеството на работата си, Б. е приемала съобщения за М., но липсват безспорни доказателства, те да са работили заедно или да са осъществявали при изискуемата за съучастието общност на умисъла дейност, насочена към реализиране на общественоопасните и противоправни последици на престъплението- предмет на производството. Единственото доказателство, подкрепящо тезата на обвинението, че подсъдимата е съпричастна към осъществяването на престъплението са показанията на свидетелят П., който поддържа, че именно на нея е дал пари за намиране на работа зад граница, но показанията му в тази им част се опровергават от показанията на свидетелите Л., И. и В., които са категорични, че М. е получила парите, дадени като възнаграждение за оказаното съдействие по намиране на работа в чужбина. Ето защо и касационният съдебен състав прие, че правилно въззивният съд е преценил, че обвинението не е било подкрепено от доказателствените материали и подсъдимата не е осъществила престъплението от обективна страна. Законосъобразно въззивният съд е приел, че липсват доказателства подсъдимата да е осъществила и престъплението от субективна страна, като вярно е преценил, че престъплението, в което е била обвинена е могло да бъде осъществено само при форма на вината „пряк” умисъл, като тя трябва да е съзнавала, че възбужда и поддържа заблуждение у пострадалите и осъществява това с цел да им причини имотна вреда. Доказателства за подобно субективно отношение на Б. към инкриминираната дейност и настъпилите общественоопасни последици липсват. При липсата на конкретни оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, извън общото възражение, че неправилно е била постановена оправдателна присъда за касационната инстанция не съществува възможност да изложи допълнителни съображения в подкрепа на извода, че липсва основание за ревизиране на присъдата, поради наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. По гражданските искове Не може да бъде уважена молбата за уважаване на приетите за съвместно разглеждане граждански искове, тъй като и касационната инстанция прецени, че правилно подсъдимата Б. е била изцяло оправдана по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. При липсата на доказателства тя да е осъществила виновно противоправно и общественоопасно деяние, което да е било в причинна връзка с причинените на конституираните като граждански ищци пострадали вреди не съществуват основанията за носене на деликтна отговорност от страна на подсъдимата, респективно за уважаване на предявените искове за обезвреда. При липсата на предвидените в закона материалноправни предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимата е безпредметно да бъде обсъждано направеното възражение за изтекла до предявяването на исковете погасителна давност. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №29, постановена на 30.01.2012 г. по ВНОХД №4579/2011 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.