Р Е Ш Е Н И Е
№ 250
гр. София, 12 май 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република
България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Татяна Кънчева
2. Жанина Начева
при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………..... в
присъствието на прокурора … Гебов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия
Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 123 по описа за 2010 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. И. К. против решение № 6 от 20.01.2010 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 405/09 г.
Жалбоподателят счита, че съдът не е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на фактите и проявените критичност и съжаление. Наред с това намира за ненужно приложението на чл. 24 НК, тъй като целите по чл. 36 от НК биха могли да се постигнат с ефективното изтърпяване на общо определеното наказание по правилата на съвкупността. При тези аргументи иска да се намали размера на всяко от наказанията лишаване от свобода за отделните престъпления и да се отмени приложението на чл. 24 от НК.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С решение № 6 от 20.01.2010 г. по в. н. о. х. д. № 405/09 г. Варненският апелативен съд е потвърдил присъда № 68 от 28.09.2009 г. по н. о. х. д. № 170/09 г. на Силистренския окръжен съд, с която подсъдимият Д. И. К. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК на наказание от три години лишаване от свобода, както и за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо, най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил на три години и шест месеца. Постановил е подсъдимият да го изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец М. Е. С. сумата от 304, 16 лева, а на гражданския ищец Д. Р. И. сумата от 140 лева, представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди. В тежест на подсъдимия е оставил разноските, направени по делото.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В рамките на производството, протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът е индивидуализирал наказанията при условията на чл. 58а НК в съответствие с конкретната тежест на всяко отделно престъпление и съвкупността от данни, характеризиращи неблагоприятно личността на подсъдимия, в т. ч. множество осъждания, извън правната квалификация на престъплението грабеж.
Самопризнанието на подсъдимия е предпоставка за съкратеното съдебно следствие, поради което не може да бъде отчитано като смекчаващо отговорността обстоятелство.прекът в този аспект на жалбоподателя е неприемлив.
Няма основание да се отмени и приложението на чл. 24 от НК. Съобразявайки последователно и упорито осъществяваните престъпни посегателства срещу собствеността на гражданите, съдът законосъобразно е приел, че подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност и общото наказание по съвкупност няма да постигне целите по чл. 36 НК, поради което се налага увеличаване с шест месеца на лишаването от свобода.
С оглед липсата на допуснато нарушение, решението на Варненския апелативен съд следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 6 от 20.01.2010 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 405/09 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: