Р Е Ш Е Н И Е № 510 София, 22 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........М.МИХАЙЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1859/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по жалба на подс. К. О. К. срещу въззивно решение № 34, постановено на 30.07.2012 г. от Софийски военноапелативен съд по ВНОХД № 35/2012 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото с отмяната на приложението на чл. 66 от НК и определяне на първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в размер на две години, наложено на подс. К.. В жалбата се сочи наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК предвид отмяната на приложението на условното осъждане и постановяване на ефективно изтърпяване на наложеното наказание.Твърди се, че въззивният съд не е извършил правилна интерпретация на доказателствата и е направил неправилен извод за възможността деецът да се поправи единствено с ефективното изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Прави се искане касационният съд да измени въззивното решение, като приложи института на условното осъждане. В съдебно заседание пред ВКС подс. К. се явява лично, като поддържа жалбата си с направеното искане, изразява съжаление за постъпката си и заявява, че ефективното изтърпяване на наказанието ще окаже пагубно влияние върху семейството му, което има нужда от неговите грижи. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна,тъй като преценката за необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието е направена с оглед жестокостта и характеровите особености на подсъдимия. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: С присъда № 50, постановена на 11.04.2012 г. по НОХД № 49/2012 г. Пловдивският военен съд е признал подсъдимия К. О. К. за виновен в това, че на 02.04.2011 г. в гр.Стара Загора срещу дискотека „Космополитън” е причинил средна телесна повреда на А. З. М., изразяваща се в счупване на десния клон на долната челюст и сътресение на мозъка, съпроводено с пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на осн. чл. 129 ал.2 вр. ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. На осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от четири години. Подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец А. З. М. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от престъплението. С атакуваното въззивно решение присъдата е била изменена в посочения смисъл. Жалбата на подсъдимия е основателна. ВКС дължи да посочи жалбоподателя, че представените от него с касационната жалба документи са недопустими като доказателства в настоящето производство предвид разпоредбата на чл. 353 ал.5 пр.1 от НПК, съгласно която в касационната инстанция съдебно следствие не се провежда. Настоящият съд не може да установява нови фактически положения, различни от приетите от предходната инстанция, а ако жалбоподателят е искал да установи определени обстоятелствата с представените документи, е следвало да стори това пред предходната инстанция. Ето защо касационният съд разглежда основателността на жалбата само въз основа на събраните в предходните инстанционни производства доказателства и в рамките на установени в хода на същите фактически положения. Преценката на доказателствената съвкупност сочи , че доводът за явна несправедливост на наложеното наказание с оглед изменителната част на въззивното решение е обоснован с материалите по делото. Наказанието на подсъдимия – „лишаване от свобода” за срок от две години е било определено в рамките на законовите предели при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Обсъдени са от съдилищата по фактите всички относими обстоятелства към неговата индивидуализация и правилно с оглед целите на чл. 36 от НК е прието, че специалната и генерална превенция биха се постигнали с този размер на наказанието. При всички случаи обаче се налага ревизия на преценката относно необходимостта от ефективно изтърпяване на определеното наказание. В този аспект изтъкнатите от въззивния съд съображения, за да откаже приложението на чл. 66 от НК, не могат да бъдат споделени. Данните за деянието, с което са причинени две средни телесни повреди на пострадалия, с оглед начина на извършването му не могат да бъдат разглеждани изолирано от цялостното му добросъвестно поведение в хода на процеса, с изразеното съжаление за поведението му, а не на последно място и с тези, относими към здравословното и семейното му състояние. Първоинстанционният съд е взел предвид характеристиките на поведението на подс. К. – липсата на предизвикване от страна на пострадалия и арогантното му поведение. Тези обстоятелства са послужили като основание съдът да индивидуализира санкцията на две години лишаване от свобода, мотивирайки се и с обществената опасност на деянието. В същото време първоинстанционният съд не е счел за необходимо да постанови наказанието „лишаване от свобода” за срок от две години да бъде изтърпяно ефективно, като е намерил , че целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с института на условното осъждане, тъй като подс. К. не е осъждан, работи на кадрова военна служба, а и размерът на наказанието не обуславя непременно ефективното му изтърпяване. Въпреки това, мотивиран от същите съображения, въззивният съд е счел, че за поправянето на подс. К. е наложително той да изтърпи наложеното му наказание ефективно. При липсата на каквито и да е мотиви в тази насока в протеста, с който е бил сезиран, въззивният съд е обосновал решението си да отмени приложението на чл. 66 от НК единствено със съображения, представляващи преповтаряне на елементи от фактологията на деянието. Тя, от своя страна, не съдържа обстоятелства, които да са по-особени от останалите случаи на сбивания и причиняване на телесни увреждания. Механизмът на извършване на телесното посегателство върху пострадалия е обичаен за такъв род престъпления, а ако обвинението е считало, че са налице обстоятелства за инкриминиране на друго престъпно поведение /напр. хулиганство/, е следвало да стори това по надлежния ред. По делото не са събрани доказателства, че подсъдимият не би могъл да се поправи и превъзпита към спазване на законите и зачитане на телесната неприкосновеност чрез отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Напротив, представената за него служебна характеристика /л.153 от дос. производстмво/, е била игнорирана от въззивния съд, тъй като в нея се съдържат обективни данни за това, че подъсдимият не е личност с престъпни нагласи и склонна да не зачита съответния ред и авторитети. Видно е, че подс. К. е характеризиран като съобразяващ се с методиката на работа и умее да работи в екип, към колегите си се отнася с необходимото уважение и разбиране, не влиза в преракания. От кадровата му справка се установява, че е наказван през 2010 г. с „мъмрене” за неявяване на работа /л.155/, но същата година е бил и награден с грамота за спортни успехи. От друга страна, видно от свидетелството за съдимост, подс. К. е извършил предходното си деяние през 2003 г., преди повече от девет години, за което е понесъл административна отговорност. Съгласно законите на страната следва да се счита неосъждан. Очевидно това му предходно деяние е било прекалено надценено от въззивния съд, който е мотивирал необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието с извода си, че „подсъдимият не е случаен нарушител на правовия ред”. Не са посочени обаче никакви съображения в подкрепа на извода, че той не би могъл да се поправи и превъзпита с отложеното наказание „лишаване от свобода”. По този начин изменението на първоинстанционната присъда с отмяната на чл. 66 от НК е напълно необосновано, тъй като изводите не съда не кореспондират с доказателствата по делото. Правилна оценка на значението и тежестта на всички тези обстоятелства определя, че за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК и преимуществено за поправянето на дееца, изведена като основна в разпоредбата на чл. 66 от НК, на която следва да се отдаде приоритет в конкретния случай, не е наложително К. да бъде изолиран и да търпи наказанието в затворническа среда. Ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с отлагане изтърпяването на определеното наказание от две години „лишаване от свобода” за максималнодопустимия от закона срок от пет години. Именно последният ще е в състояние да постави на изпитание волята на подс. К. да спазва законите на страната и да се въздържа от престъпна дейност, да преосмисли демонстрираното по настоящето дело поведение, с което целите на чл. 36 от НК ще бъдат окончателно постигнати. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намери, че твърдението в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание е основателно – неправилно е отказано приложението на условното осъждане спрямо подсъдимия. Налице са условията по чл. 354 ал. 1 т. 3 вр. ал.2 т.1 от НПК за изменение на въззивното решение, като то бъде отменено в частта му, с която е било постановено изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. Вместо това следва да бъде постановено отлагане на изпълнението на наказанието за срок от пет години. В останалата част въззивното решение не подлежи на промяна и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.3 вр. ал.2 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 34 от 30.07.2012 г., постановено от Софийски военноапелативен съд, като го ОТМЕНЯ в частта, с която е постановено на основание чл. 61 т.3 вр. чл. 57 ал.1 от ЗИНЗС наказанието две години „лишаване от свобода”, наложено на К. О. К., да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип и вместо това ПОСТАНОВЯВА: на осн. чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наказанието две години „лишаване от свобода” за срок от ПЕТ години, считано от влизане на присъдата в сила . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.