5 Р Е Ш Е Н И Е № 840/2010 [населено място], 15.08.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. А. В. И. при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията В. И. дело № 1355/2009 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 798 от 14.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на К. Д. Д.,чрез адв. К. К. и по касационна жалба на П. Д. Е., чрез адв. Г. А., на решение № 412 от 23.03.2009 г. по гр. д № 1734/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е отменено решение на Варненски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Д. Д. срещу П. Д. Е. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на имот, находящ се в землището на [населено място], м.”Т.”, съставляващ ПИ № 1973 по КП от 1989 год., целия с площ от 500 кв.м., а по сега действащия план съставляващ реална част от имот № 4232 по ПНИ целия с площ от 1000 кв.м. и иска е уважен.Оставено е в сила решението, с което е отхвърлен иска за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], м.”Т.”, съставляващ ПИ № 1974 по КП от 1989 год., целия с площ от 500 кв.м., а по сега действащия план съставляващ реална част от имот № 4232 по ПНИ целия с площ от 1000 кв.м. Касационното обжалване по касационната жалба на К. Д. Д. е допуснато поради наличие на противоречива практика по материалноправен въпрос, свързан с приложението на придобивната давност при наличието на чл.5 ал2 от ЗСОНИ и по процесуалноправния въпрос относно служебното приложение на придобивната давност по чл. 79 ал.1 от ЗС и присъединяване на владението по чл. 82 от ЗС, без направено изрично искане от ползващата се от давността и присъединяването на страна. В касационната жалба са изложени твърдения за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за отмяна въззивното решение и постановяване на решение, с което да се уважи предявения иск изцяло. Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 от ГПК. Касационното обжалване по касационната жалба на П. Д. Е. е допуснато поради наличие на противоречива практика по материалноправен въпрос, свързан със съответствието на между чл. 70 от ЗС и чл. 108 от ЗС с чл. 5 ал.2 от ЗВСОНИ и чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Моли се за отмяна въззивното решение и постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения иск изцяло. Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 от ГПК. В обжалваното въззивно решение е прието, че касаторката К. Д. се легитимира като собственик по силата на решение № 503 от 13.05.1998 год. на ПК „В.”, с което е призната собствеността на наследниците на Д. Д. Д. в съществуващи реални граници върху нива с площ от 6.690 дка, м. „У. алан”, имот № 1333 по КП от 1956 год.Установено е от приетата тройна съдебно-техническа експертиза, че имот № 1333 по КП от 1956 год. е идентичен с имот № 3692 по плана на старите имотни граници на м.”Т.”, както и че процесния имот попада изцяло в границите на имота по реституционно решение.Процесният имот попада в урбанизирана територия и е включен в околовръстния полигон на СО „Т.” с решение № 322-4/2000 год. на ОС-Варна.От приета във въззивния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че УПИ X.-1973,1974, кв. 127 съотвества изцяло на новообразуван имот № 4232, както и че този имот е идентичен с имоти № 1973 и 1974 по помощния план.Касаторката П. Д. Е. удостоверява собствеността си върху процесния имот с нотариален акт № 135, том I, дело № 74 от 2003 год. и нотариален акт № 43, том X., дело № 4077/1996 год.Въззивния съд приема, че поради забраната на чл. 5 ал.2 от ЗВСОНИ, Денка С. е недобросъвестен владелец и това не позволяава на П. Д. Е. да присъедини нейното владение.Към 16.04.2003 год., когато е била обективирана сделката между Д. С. и П. Д. Е. давностния срок не е бил изтекъл, а същият е бил прекъснат с предявявяването на ревандикационния иск.А. А. Й. също не е могъл да придобие по давност имота към 1993 год., поради разпоредбата на материалния закон.През 1995 год. същия прехвърля своя имот на Т. В. А., който заедно със съпругата си Н. А. и Денка С. разделят процесния имот.През 1996 год. Т. В. А. заедно със съпругата си Н. А. продават на П. Д. Е. своя имот.По отношение на този имот П. Е. ,както и Т. А. са добросъвестни владелци.Давностния срок започва да тече от 21.11.1997 год. и изтича на 21.12002 год., когато П. Д. Е. е станала собственик на имот с пл. № 1974, с площо от 500 кв.м. В решение № 37/10.02.2009 год. по гр.д. № 502/2008 год. на II г.о. на ВКС и решение № 164 от 18.02.2009 год. по гр.д. № 131/2008 год. на I г.о. на ВКС, се разглеждат въпросите относно приложението на придобивната давност, когато възражението е направено за първи път с касационната жалба.В посочените решения се приема, че такова възражение е недопустимо и не може да се преценява в касационното производство, доколкото в инстанциите по същество на спора, касаторът не се е позовал на това първично оргинерно основание за придобиване на собствеността, нито пък са събирани и обсъждани доказателства по приложението на чл. 79 от ЗС. При земеделските имоти давността започва да тече от 22.11.1997 год –деня на влизане в сила на разпоредбата на реституционния закон. В решение № 649/01.07.1993 год. по гр.д. № 477/1992 год. на I г.о. на ВКС, решение № 109 от 29.03.1999 год. по гр.д. № 1129/1999 год. на II г.о. на ВКС е решение № 1527 от 04.10.1995 год. по гр.д. № 729/94 год. на IV г.о. се посочва, че добросъвестния собственик, придобил имота на правно основание от несобственик, става такъв, ако упражнява фактическата власт върху него постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в продължение на давностния срок, предвиден от закона.Прието, че съдът не следи служебно за давността. Касационните оплаквания са основателни. При постановяване на своето решение въззивния съд е допуснал нарушение на материалния закон.Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС.От събраните по делото доказателства се установява, че касаторката К. Д. Д. е наследница на Д. Д. Д.. По силата на решение № 503 от 13.05.1998 год. на ПК „В.” е призната собствеността на наследниците на Д. Д. Д. в съществуващи реални граници върху нива с площ от 6.690 дка, м. „У. алан”, имот № 1333 по КП от 1956 год.Безспорно установено е, че имот № 1333 по КП от 1956 год. е идентичен с имот № 3692 по плана на старите имотни граници на м.”Т.”, както и че процесния имот попада изцяло в границите на имота по реституционно решение. Установено е, че УПИ X.-1973,1974, кв. 127 съотвества изцяло на новообразуван имот № 4232, както и че този имот е идентичен с имоти № 1973 и 1974 по помощния план,т.е установена е първата предпоставка на ревандикационния иск.Касаторката П. Д. Е. се легитимира с нотариален акт № 135, том I, дело № 74 от 2003 год. и нотариален акт № 43, том X., дело № 4077/1996 год.При наличието на забраната на материалния закон –чл. 5 ал.2 от ЗВСОНИ, не се зачита давността, изтекла до влизане на изменението в сила.Давността започва да тече, считано от 21.11.1997 год.Поради това Д. Д. С. и А. А. Й. не могат да се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност към 19.02.1993 год.Извършените от тях сделки е разпореждане с чужд имот и поради това не правят лицето, което ги е придобило собственик, в случая касаторката П. Е..Същата е придобила процесния имот от несобственик в предвидената от закона форма.За да стане същата собственик следва да установи, че е владяла имота непрекъснато и необезпокоявано в продължение на предвидения от закона срок.Нито в първа, нито във въззивната инстанция касаторката е направила възражение, че е придобила имота по давност, освен това не е събрала доказателства в тази насока.Съдът не може служебно да прилага давността.Поради това неправилно въззивния съд е разгледал възражението за придобиване на имота по давност, тъй като такова не е направено от Е..Недопустимо е в касационната инстанция да се прави такова възражение, тъй като в тази инстанция не се събират доказателства.По отношение на възражението, че в процесния имот е извършен строеж, същото е неоснователно.Извършения от касаторката Е. строеж е след 01.03.1991 год., поради което не съставлява пречка за реституция на имота.В материалния закон е предвидено, че само при наличие на законен строеж, извършен до тази дата, не може да бъде възстановен земеделски имот.Съобразно изложеното съдът приема, че касаторката К. Д. Д. се легитимира като собственик на целия процесен имот, поради което предявения иск следва да се уважи изцяло. С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на материалния и процесуалния закон са неправилни,поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено ново по съществото на спора на основание чл. 293 ал.1 и 2 от ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 412 от 23.03.2009 г. по гр. д № 1734/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. Д. Е. с ЕГН: [ЕГН] да предаде владението на К. Д. Д. с ЕГН: [ЕГН] владението върху следния имот, находящ се в местност „Т.”, съставляващ ПИ № 1974 по КП от 1989 год., м.”Т.”, при граници ПИ № 1973, ПИ № 1975, ПИ № 2033 и улица, целият с площ от 500 кв., а по действащ план реална част от имот № 4232 по ПНИ целият с площ от 1000 кв.м. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: