Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Съставяне на официален документ с невярно съдържание * данъчна декларация * данъчно задължение * съдържание на обвинителен акт

№ 578

гр.София, 17 януари 2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА

ПАВЛИНА ПАНОВА

При участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА

секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА разгледа

докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА

наказателно дело № 619 /2009 год.

Делото е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ срещу въззивна присъда № 56 от 29.09.2009 год.по внохд№588/09 год. на Окръжен съд гр. П. с която е отменена присъда № 69/03.07.2009 г. по НОХД № 78/2009 г. на Районен съд гр. П.,с която подсъдимата МИЛЯНА К. К. е призната за виновна за престъпление по чл. 313, ал.2 във връзка с ал.1 от НК и вр. чл.54 и чл.2, ал.2 НК е осъдена на глоба в размер на 100 лева и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимата МИЛЯНА К. К. е призната за невиновна в това, че на 31.03.2000 г. в гр. П., с цел да избегне плащане на дължими данъци по ЗКПО - данък за общините в размер на 321,56 лв, и данък върху печалба в размер на 578,81 лева, да е потвърдила неистина в годишна данъчна декларация , която по силата на чл. 51, ал.1 от ЗКПО/ обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г., отм. със ЗКПО, обн., ДВ, бр.106, от 22.12.2006 г. / се подава пред орган на властта - Данъчно подразделение гр. П., за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - декларирането на разходи за работни заплати и социални осигуровки на лицата М. А. К. , А. С. Ш. , Н. М. М. , Е. И. Й. , И. Л. Й. , Е. И. Д. , П. А. Д. , Д. И. Д. и П. Г. С. , поради което е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 313, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Касационното основание в протеста срещу атакувания съдебен акт е нарушение на закона по чл.348, ал.1,т.1 НПК, изразено в неправилното му приложение. Според протеста, съдът неправилно е приел , че деянието не е престъпление по чл.311, ал.2 НК, тъй като то се поглъщало от състава на чл.255, ал.1,т.2 НК, но поради размерът на дължимите данъци, укрити с невярното документиране, които съгласно обвинението са под 3000 лева, деянието не е престъпление, я е административно нарушение. Според протеста, посочените два престъпни състава не са в съотношение на поглъщане, а са самостоятелно съществуващи състави. Престъплението по чл.313 НК е на просто извършване и е достатъчно да е налице целта за невярното документиране, за да е осъществен съставът, независимо от реализирането на целта, за разлика от престъплението по чл.255, ал.1,т.2 НК, което е резултатно и е извършено едва, когато въз основа на дадената пред органа на власт невярна декларация деецът е избегнал установяването или плащането на данъчни задължения, падежът на които е изтекъл, и е в големи размери. Инкриминира се деянието, с което обективно са настъпили последиците от невярното документиране, докато при чл.313, ал.2 НК те не са елемент на състава.

Иска се отмяна на присъдата , съгласно чл.354,ал.3,т.3 НПК, връщане на делото на ПОС за отстраняване нарушението на закона , допуснато при постановяване на оправдателната присъда.

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРОКУРОРЪТ от ВКП счита че К. трябва да носи отговорност за документно престъпление по чл.313, ал.2 НК, което не се поглъща от състава на престъплението по чл.255 , ал.1,т.2 НК.

Подсъдимата МИЛЯНА К. заедно СЪС ЗАЩИТАТА СИ - адвокат Г упълномощен от нея , се явяват лично в съдебно заседание и оспорват основателността на протеста.

Устно, и в писмена защита адвокат П счита, че с деянието си К. не е извършила престъплението по обвинението. Документът депозиран пред данъчния орган не е документ с
невярно съдържание. В декларацията не се потвърждава неистина, или затаява истина, защото отразените в същата факти - плащания и разходи са реално извършени. Подсъдимата е изплащала суми за работни заплати и е внасяла осигуровки на лицата, поради което независимо, че органът по приходите не е признал съществуването им, те са направени обективно и не е налице невярно документиране по чл.311, ал.2 НК. Защитата счита, че данъчното подразделение гр. П. не е орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 НК, защото не попада в нито една от изброените в закона категории органи на власт. Дали едно трудово правоотношение е действително или не, може да бъде установено само в специалната процедура по КТ, каквито не са предприемани. Дали работникът или служителят извършват престация на труд или не, е въпрос от компетентността единствено на работодателя. Аргументите на обвинението, че разпитаните лица са получавали заплатите си от наемателите в обектите на дружеството, според защитата, са необосновани, тъй като всички наематели - св. Д, М. , П. , С. , С. и К. са заявили, че са получавали срещу платения от тях наем, обратно средствата за работни заплати от подсъдимата, за да ги изплатят на работниците, а самата подсъдима е внасяла осигуровките им. Не е ясно нито от обвинението, нито от отменената осъдителна присъда, кои декларирани факти са неистински, или кои истински факти са затаени. В данъчната декларация не фигурира нито едно от имената, посочени в обвинителния акт . Подсъдимата и защитата й до днес не могат да разберат обвинението в тази му част - твърдението, че за тези лица подсъдимата е декларирала, напълно произволно, че са се трудили в дружеството и не се обяснява как се извеждат тези факти, за да бъдат проверени. Подсъдимата няма и не може да има мотив за извършване на това престъпление, тъй като дружеството е със 100% общинска собственост на капитала, тя не е съдружник и не би се облагодетелствала от невярното документиране.

В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимата К. заявява, че е отразила вярно информацията относно данъчните си задължения и иска оставяне в сила оправдателната присъда.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ,трето наказателно отделение, провери данните по делото, становищата и доводите на страните и прие следното :

КАСАЦИОННИЯТ ПРОТЕСТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.

ВКС споделя доводите в протеста, че при установените от инстанционните съдилища фактически обстоятелства на обвинението, материалният закон е приложен неправилно.

По делото са приети за установени от фактическа с. , въз основа на правилно събраните, проверени и оценени доказателствени източници и при съблюдаване правилата на формалната и правна логика, очертаните в обвинителния акт обстоятелства, относими към фактическия състав на престъплението.

Установено е от ДРА №32/05.04.05г., ДРА№91/07.11.02г., от показанията на данъчна декларация от 31.03.2000 г. за общинската фирма „Търговия и услуги" ЕООД Панагюрище по чл. 51 ал.1 от ЗКПО с вх. № 1* от заключението на съдебно икономическата екпертиза, както и от заключението на съдебно графологическата експертиза, че К. е съставила съдържанието и е подписала данъчна декларация с вх. № 1303030152/ от 31.03.2000 г., която е дала пред ДП гр. П. на основание чл. 51 ал.1 от ЗКПО, където е потвърдила неистина като е декларирала извършени разходи за работни заплати и социални осигуровки за отчетния данъчен период пред 1999 година, без реално тези разходи да са били извършени от фирмата, на която е управител. Отчетените в декларацията данни за отрицателен финансов резултат от 516 лева се дължат на отразените неверни данни в декларацията за извършени разходи за работна заплата и осигуровки на тези лица, каквито те не са получили. Установено е че с отчетените ненаправени разходи от фирмата, К. е преследвала целта - да бъде избегнато плащане на дължими данъци по ЗКПО : данък за общините в размер на 321,56 лв. и данък върху печалбата в размер на 578,81 лв. При тези данни въззивният съд, за разлика от първостепенниаят, неправилно е приел, че установените съгласно обвинението фактически данни, не сочат на състава на престъпление по чл.313 ал.2 във вр.ал.1 НК.

Изводът че с деянието си подсъдимата К. е извършила данъчно нарушение, което не представлява престъпление по чл.255 ал.1 т.2 и т.7 НК , нито престъпление по чл.313, ал.2 НК, защото съставът на първото поглъщал съставът на чл.313 ал.2 НК, е незаконосъобразен. Незаконосъобразен е и изводът, че деянието не е престъпление и защото сумата на данъчното задължение , което е избегнато, е значително по-малка от предвидените в чл.255 ал.1 т.2 НК данъци в големи размери / над 3000 лв./ . Според въззивният съд и невярното документиране по чл.313, ал.2 НК трябва да е свързано с с деклариране на данъчни задължения също в големи размери , както се изисква за квалифицирания състав на данъчно престъпление, улеснено с използване на документ с невярно съдържание. Тези изводи са неправилни.

Неправилно е тълкувано съдържанието на посочените два престъпни състава. Неправилни са изводите, че те се намират в съотношение на поглъщане.

Не се споделя тълкуването на ПОС за наличие на поглъщане от обективната и субективна с. на състава по чл.313, ал.2 НК от същите признаци на състава по чл.255, ал.1,т.2 НК. Неправилно е приетото, че за да бъде съставомерно деянието по чл.313, ал.2 НК данъчните задължения в процесната декларация трябва да са в размера на съставомерния минимум на “големи размери” по чл.93, т.14 НК, който е над три хиляди лева. Тези изводи по приложението на закона не се споделят от ВКС /спр. мотивите на ПОС на л.19-л.20/. Съставът на престъплението по чл.313, ал.2 НК не се конкурира със състава на престъплението по чл.255 ал.1 т.2 НК . Те визират различни по вид престъпления, охраняват различни обществени отношения , тъй като имат различни непосредствени обекти на защита и съществуването на състава на чл.313, ал.2 НК е паралелно със състава на чл.255, ал.1,т.2 НК. То “не създава предпоставки за нееднаквото им прилагане спрямо едни и същи хипотези”, защото тези състави не се прилагат при едни и същи хипотези. Престъплението по чл.255 ал.1 т.2 НК е резултатно, докато престъплението по чл.313, ал.2 , вр. с ал.1 НК е на просто извършване. Първото се отнася до реализиране на укриване или неплащане на данъци в съответния данъчен период , чрез потвърждаване на неистина или затаяване на истина в данъчна декларация, за данъчни задължения в големи размери по смисъла на чл.93,т.14 НК. В субективната с. на състава на чл.313, ал.2 е предвидена и специална цел, докато за съставомерността на деянието по чл.255, ал.1,т.2 НК се изисква вината да се изразява в пряк умисъл. За документното престъпление е достатъчно да се обективира тази цел, докато за данъчното престъпление е необходимо целта да бъде осъществена - резултатът - укритите или неплатени данъчни задължения, обективно да е налице. Затова и съставът на чл.313, ал.2 НК има систематичното си място в Особената част на НК в Глава ІХ, “Документни престъпления”, а съответното систематично място на съставът на чл.255 НК е в Глава VІІ, ” Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система”. Следователно те са предназначени да охраняват различни по вид обществени отношения и затова имат своето самостоятелно място в НК. Вярно е, че поглъщане на състава по чл.313, ал.2 НК от състава на чл.255, ал.1,т.2 НК поначало е възможно, но при съвпадане на обективните и субективните признаци на състава на чл.313, ал.2 НК със състава по чл.255, ал.1,т.2 НК, само в случаите, когато невярното документиране в данъчната декларация е довело и до осъществяване на специалната цел по чл.313, ал.2 НК, като е реализирано укриването или избягването на данъчни задължения за съответния период, за които падежът е настъпил, и техният размер е над три хиляди лева / налице е съставомерният предмет на престъплението по чл.255 и сл. НК/. В противен случай, отговорността на лицето по чл.255 НК е само административно-наказателна и ще се реализира по административен ред за данъчно нарушение , а не за престъпление. За документното престъпление, обаче, деецът ще винаги ще носи отговорност , независимо от размера на укритото данъчно задължение.

Следователно, във всички останали случаи е налице документно престъпление по чл.313, ал.2 НК, когато лицето потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация , в която по силата на закон, указ или постановление на МС се дава пред орган на власт, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, когато тези обстоятелства са данъчни задължения, и с лъжливото деклариране се цели избягването на заплащането на дължими данъци. Размерът на укритите данъци няма юридическо значение за отговорността за престъплението по чл.313, ал.2 НК.

Посочените в обвинителния акт девет лица, според установеното по делото от показанията им, не са работили в дружеството и не са получили заплати и не са им заплащани осигуровки / спр. показанията на свидетелите : М. А. К. , А. С. Ш. , Н. М. М. , Е. И. Й. , И. Л. Й. , Е. И. Д. , П. А. Д. , Д. И. Д. и П. Г. С. /.

При тези данни, изводите на въззивният съд, че подсъдимата К. не следва да отговаря за престъплението по обвинението, по чл.313, ал.2 НК са неправилни.

Неоснователни са доводите на защитата срещу протеста, тъй като не намират опора в делото

Обвинителният акт, на основание на който е образувано производството по нохд№78/09 год. на РС гр. П., е изготвен при спазване изискванията на чл.246 НПК. Съдържанието му се състои в посочване на всички фактически обстоятелства от състава на инкриминираното деяние. Посочена е и относимата към фактическите данни правна квалификация на деянието по чл.313, ал.2,вр.с ал.1 НК. Неоснователно е възражението, че подсъдимата и защитата не са запознати с характера и основанието на обвинението. Не са нарушени правата на подсъдимата на защита и на справедлив процес. Неоснователни са доводите на защитата, че декларацията по чл.51, ал.1 ЗКПО / обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г., отм. със ЗКПО, обн., ДВ, бр.106, от 22.12.2006 г. / е с невярно съдържание. Твърдяното от защитата, че отразените в декларацията плащания за работни заплати и разходи за социални осигуровки, са реално извършени, е опровергано от доказателствените източници и направените въз основа на тях фактически констатации за деянието и авторството му от подсъдимата. Неправилно се твърди, че съдилищата са направили този извод единствено от заключението на данъчните ревизии , приключили с два поредни ДРА/ данъчноревизионни акта/, в които органът по приходите не е признал съществуването на процесните разходи. За приемането на тези констатации са събрани и проверени гласни доказателствени средства, които са потвърдили установеното в ревизионните актове за процеснния период за неполагания от тях труд. Защитата неправилно твърди, че данъчното подразделение гр. П. не е орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 НК, защото не попадало в нито една от изброените в закона категории “органи на власт”. Т. има легално определение в чл.93, т.2 НК. Видно от съдържанието на данъчното законодателство данъчните органи са органи на изпълнителната власт. Те изпълняват данъчната политика на държавата, извършвана от органите на изпълнителната власт, която осъществява властническите си функции , чрез тях. Подаването на ДД по реда на ЗКПО е пред орган на власт. В случая не се спори дали едно трудово правоотношение е действително или не и как може да бъде установено това, а дали работникът или служителят е извършвал реална престация на труд или не, което е единственото основание за получаване на трудово възнаграждение, а не дори и наличието на формално валидното трудово правоотношение. Неоснователни са доводите , че не е ясно нито от обвинението, нито от отменената осъдителна присъда, кои декларирани факти са неистински, или кои истински факти са затаени. И двете ревизии са установили, както и свидетелите : М. А. К. , А. С. Ш. , Н. М. М. , Е. И. Й. , И. Л. Й. , Е. И. Д. , П. А. Д. , Д. И. Д. и П. Г. С. , че не са работили в дружеството за данъчния период, деклариран от подсъдимата, и разходи за тях не са правени от дружеството. Крайният факт – невярното документиране е обективирано в инкриминирания документ, поради което необходимостта от изброяването на лицата чиято дейност е отчетена като извършена , а в действителност - не е извършвана, не е елемент от съдържанието на самия документ, който отчита крайните резултати от дейността в стойности. Ето защо, нефигурирането на нито едно от имената, посочени в обвинителния акт ,в данъчната декларация не прави деянието несъставомерно. Голословно се твърди, че подсъдимата и защитата й „до днес не могат да разберат обвинението”, че за тези лица подсъдимата „е декларирала напълно произволно”, че са се трудили в дружеството и „тези факти не могат да бъдат проверени”. Обратното е вярно, тези факти са проверени с всички събрани доказателствени източници , извън обясненията на подсъдимата, които са и средство за защита, освен източник на фактически данни. Ето защо, например, по делото макар и да са събрани данни, че лицата С. Т. , Ц. М. и Н. Й. / спр. ДРА-ве и според СИЕ/ не са работили и не са получили работни заплати и отчисления за обществено осигуряване, които разходи за тях в подадената от подсъдимата декларация са били отчетени като направени, тези данни не са залегнали в обвинителния акт/ спр. нохд№78/09г.на Панагюрския РС/. Тези данни обективно не могат да бъдат проверени чрез разпит на тези свидетели в условията на състезателното производство, поради отсъствието им от страната и неизвестността на местоживеенето им.

К. обстоятелства на обвинението са залегнали само установените от ревизионните актове и потвърдени от гласните доказателствени средства данни/ от показанията на посочените деветима свидетели , по-горе в мотивите/.

Мотивът за извършване на документното престъпление не е задължителен елемент за отговорността на подсъдимата , а за степента на вината й, при евентуалната индивидуализация на отговорността й. Фактът, че дружеството е със 100% общинска собственост на капитала и тя не е съдружник, и не би се облагодетелствала от невярното документиране, не е изключващо отговорността обстоятелство, поради изтъкнатото по-горе относно правното значение на мотивите за извършване на деянието.

При тези данни, въззивната присъда е постановена при нарушение на закона по смисъла на чл.354 ал.3,т.3 ,вр. с чл.348, ал.2, предл.първо НК, поради което ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 56 от 29.09.2009 год.по внохд№588/09 год.на Окръжен съд гр. П. с която е отменена присъда № 69/03.07.2009 г. по НОХД № 78/2009 г. на Районен съд гр. П.Окръжен съд гр. П. от ДРУГ СЪСТАВ, на същия съд , В СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :