Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 301                                    гр. София, 16 юни 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори юни през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Антони Лаков        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 243 по описа за 2010 г   Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 23.04.2010 г, за възобновяване на НОХД № 1222/09 по описа на Хасковски районен съд, приключило с определение № 961 от 15.12.2009 г за одобряване на споразумение, с което обвиняемият А. А. К. се е признал за виновен в това, че на 15.09.2004 г, в гр. Х., в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си, е съставил официален документ, в който е удостоверил неверни обстоятелства с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства, като деянието не представлява маловажен случай, с оглед на което и на основание чл. 311, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъден на „пробация”, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година и два месеца, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година и два месеца, а обвиняемата Ш. Ф. К. се е признала за виновна в това, че на 16.09.2004 г, в гр. Х., съзнателно се е ползвала от официален документ с невярно съдържание, като от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, с оглед на което и на основание чл. 316, пр. 3 вр. чл. 311, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъдена на „пробация”, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от осем месеца. С искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо наказанието „пробация”. Сочи се, че, съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК / ДВ, бр. 92/02 /, актуална към момента на деянието: 15-16.09.2004 г, „лишаването от свобода” е можело да бъде заменено с „поправителен труд, пробация или глоба”, а съгласно параграф 89 ПЗРЗИДНК / ДВ, бр. 26/04 /, нормите, регламентиращи наказанието „пробация”, са влезли в сила на 1.01.2005, тоест, след извършване на деянието. Според прокурора, в посочената хипотеза, съдът е следвало да наложи „глоба”, в размер от 100 до 1000 лв, което обаче той не е сторил и така е допуснал съществено нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на Глава 33 НПК, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата счита искането за основателно. Осъдените молят искането да бъде уважено.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в полза на осъдените е, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Съгласно чл. 2, ал. 1 НК, за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила към момента на извършването му, а, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца / чл. 2, ал. 2 НК /. Инкриминираните деяния са извършени на 15-16.09.2004 г, при редакцията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК / ДВ, бр. 92/2002 г /, съгласно която „лишаването от свобода”, когато не е предвиден най-нисък предел, е можело да бъде заменено с поправителен труд, пробация или глоба от 100 до 1000 лв. При избор на алтернатива, към момента на постановяване на присъдата / 15.12.2009 г /, съдът е следвало да съобрази, че нормите, регламентиращи наказанието „пробация”, са действащи от 1.01.2005 г, съгласно параграф 89 ПЗРЗИДНК / ДВ, бр. 26/04 /, а към 15.12.2009 г „поправителният труд” не е съществувал като самостоятелно наказание, извън пробационните мерки по чл. 42 а, ал. 2 НК. При това положение, единствената възможност за законосъобразно определяне на наказанието е била налагане на глоба от 100 до 1000 лв. Като е определил наказание „пробация”, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон, тоест, основанието по чл. 425, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е налице. За отстраняване на допуснатото нарушение следва да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание. По тези съображения, ВКС намери, че искането е основателно и като такова следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, определение за одобряване на споразумение № 961 от 15.12.2009 г на Хасковски районен съд, по НОХД № 1222/09. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: