Р Е Ш Е Н И Е № 219 Гр.София, 31.10.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври, 2016 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 804/16 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №14/22.02.16 г., постановена от ОС-Русе /РОС/по Н.Д.385/15 г., подсъдимият Ч. Ц. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1, б.В вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК и вр. чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с четиригодишен изпитателен срок. Лишен е от право да управлява МПС за срок от две години. Тази присъда е потвърдена с решение №137/16.06.16 г., постановено от АС-Велико Търново /ВтАС/ по В.Н.Д.116/16 г. Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от подсъдимия, подадена чрез неговия защитник, в която са развити съображения за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се присъдата и решението да бъдат отменени, и деецът-оправдан, или да бъде отменен съдебният акт на ВтАС и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован,не се явява. Не се явява и упълномощеният от него защитник, също редовно призован. Прокурорът намира, че решението следва да бъде оставено в сила. Същото е мнението и на повереника на частния обвинител. Неговият упълномощител, редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отразените в нея възражения, като обмисли становищата на страните в съдебно заседание, и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: По-голямата част от сезиращия настоящата инстанция документ е посветен на оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, като такъв довод е намерил своето разгръщане и при възражението за нарушение на материалния закон. Разчитането на многословието при излагането на възражението по посоченото касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК установява, че жалбата не съдържа конкретика в какво точно се състоят пороците на атакувания съдебен акт, които са рефлектирали върху правото на защита на подсъдимия. Излагани са общи фрази за некачествената съдебна дейност на ВтАС, които не са защитени с ясни и точни аргументи. Генералният извод, който може да се направи, е, че съдът, чийто акт е предмет на контрол от настоящата инстанция, бива упрекнат в липса на цялостен анализ на доказателствения материал, в неизвършване на пълна въззивна проверка на първоинстанционната присъда, неизлагане на собствена аргументация по анализа на събраните доказателства, незадълбоченост и неубедителност на наличния доказателствен разбор, които фактори от своя страна са повлияли на формирането на вътрешното му убеждение. Поради тази причина са неверни изводите и заключенията по правнорелевантните факти. Тъй като липсват доводи, подкрепящи общите оплаквания, този съд е лишен от възможност да формулира конкретни възражения, които да е в състояние да обсъди. Прочитът на обжалвания съдебен акт установява,че апелативната инстанция е преценила събраните доказателствени материали и без да допуска процедурни грешки, е постановила своето решение, отговаряйки и на отправените пред нея възражения. Споделила е изложението на първостепенния съд, като по този начин е оценила постановената присъда като ясно и задълбочено мотивирана, основана на годни и изчерпателни доказателствени източници. В този смисъл част от съдържанието на съдебния акт на РОС е намерил отражение в мотивите на атакуваното пред ВКС съдебно решение, доколкото присъдата е била предмет на въззивна проверка от ВтАС и доколкото втората инстанция се е съгласила със съответните изводи. Това, че същите не обслужват тезата на защитата, не означава, че анализът е незаконосъобразен и е довел до неправилно формиране на вътрешното убеждение по правнорелевантните факти. Постройката на мотивите към решението не е отречена от разпоредбата на чл.339 НПК. Освен това прочитът им следва да бъде цялостен, което пък дава представа каква е съдебната воля и как е била формирана тя. С тези общи забележки, каквито са и отправените в жалбата, настоящата инстанция изчерпва обсъждането на възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектирали неблагоприятно върху правото на защита на касатора. По-важно е второто оплакване, обуславящо нарушение на материалния закон. Съгласно него, след като ВтАС е приел, че подсъдимият е можел да възприеме пешеходката при нейното придвижване преди блъскането й от автомобила, противоречиво е отсъдил неколкократно в мотивите си, че касаторът е бил длъжен да осигури и лице, което да му сигнализира за опасности, като неизпълнението на задължението по чл.40,ал.2 ЗДП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на съставомерния резултат. И това било така, тъй като вменяването на двете предложения на посочения законов текст не може да бъде едновременно, както е сторено по обвинителния инструмент и е възприето от съдилищата по фактите. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела не може да се солидаризира с изложения довод по принцип, а и с оглед неговата разработка по жалбата. Всъщност, той е излаган и пред двете решаващи съдебни инстанции и те са вземали подробно отношение в тази насока в актовете си. Доколкото пред ВКС на контрол е поставен въззивният съдебен акт, от същия е видно /л.34 на гърба и лист 35 първи абзац от второстепенното дело/, че ВтАС е обърнал задълбочено внимание на поставения пред него въпрос и е дал съответен отговор. Законосъобразно е прието, че правилото по чл.40, ал.2 ЗДП не може да бъде оглеждано като еднопластова величина, която обезателно да обособява спазването или на едната предпоставка- задължението на водача непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство- или на другата- когато това е невъзможно, да е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Както правилно е отразено в атакуваното решение, движението по пътищата следва да се разглежда в динамичен план и в този смисъл да се стига до разрешението за дължимото поведение на обвиненото лице. Без съмнение вярно установената конкретика по съответното наказателно производство дава възможност да се извлекат необходимите условия за приложение на правото. В процесния случай е доказано,че в кабината на водача не е имало огледало за обратно виждане, тъй като товарният автомобил е бил с непрозрачни врати; не е имало камера, подпомагаща движението на заден ход, тъй като МПС-то е по-старо като производство; не е било възможно касаторът да следи едновременно движението в двете странични огледала за обратно виждане, а или в едното, или в другото, което веднага е ограничавало цялостното възприемане на намираща се на пътя опасност. Така че не може да се заключи, както се настоява в жалбата, че Г. е имал обективна възможност непрестанно да наблюдава пътното платно зад автомобила. Неговото внимание е следвало да бъде ангажирано с потенциална пътна опасност и предвид обстоятелството, че поява на пешеходец на пътното платно е следвало да бъде очаквана поради неправомерното поведение на водачите на други автомобили, които са били заели тротоарното пространство и не са оставяли възможност на пешеходци да се движат правомерно по определеното за тях място. Ето защо жалбоподателят е било необходимо, наред със задължението да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство /изпълнено донейде/, и да осигури лице, което да го подпомага в извършването на тази дейност. Решаващите съдилища следователно са приложили правилно материалния закон, приемайки за налично третираното нарушение на пътното движение,което от своя страна е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Няма никакви основания за обсъждане на предпоставките на чл.15 НК. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 137/16.06.16 г.,постановено от АС-Велико Търново по В.Н.Д.116/16 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/