4.стр. от определение по ч.гр.д. № 483/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 551 София, 01. октомври 2010 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова Марио Първанов като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 483 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Варненския апелативен съд от 28.06.2010 г. по ч.гр.д. № 333/2010, с което е отменено определението на Варненския окръжен съд от 22.04.2010 по ч.гр.д. № 643/2010 и е прекратено производството по изпълнително дело № 20108080400064 по описа на ЧСИ З. Д., рег. № 808 на К.. Недоволен от определението е жалбоподателят Н. Г. С., представляван от адв. С. от В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: подлежат ли на обжалване изпълнителни действия, които не са изрично посочени в закона и за съотношението между обвързващата сила на арбитражното и съдебното решение, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По втория въпрос касаторът иска да бъде спряно производството и отправено преюдициално запитване. Ответникът по жалбата С. И. Ч., представляван от адв. С. от САК, я оспорва като счита, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение. Наличието на годно изпълнително основание – изпълнителен лист е абсолютна предпоставка за законосъобразността на принудителното изпълнение и може да бъде съобразявано по повод на всяко действие на съдебния изпълнител, а въпросът за обвързващата сила на арбитражното решение, с което е присъдено изпълняваното вземане е решен с прекратяването на предходно изпълнително производство, образувано по същия изпълнителен лист. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивнта инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, посочваща действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва е приложима, когато изпълнителният процес е допустим. Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е бил предявен в друго производство, което е било прекратено с влязло в сила постановление на основание чл. 330, ал. 1, б. “г” ГПК (отм.) и не може да бъде предявен отново. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като първият правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът за съотношението между обвързващата сила на арбитражното и съдебното решение не обуславя решението по делото. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че законосъобразността на принудителното изпълнение подлежи на двояка преценка – за материална законосъобразност и за процесуална законосъобразност. Принудителното изпълнение е материално законосъобразно, когато изпълняваното вземане съществува и (при изпълнение на парично вземане) имуществото, върху което е насочено изпълнението принадлежи на длъжника. Материалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана единствено чрез иск, като процецуалната законосъобразност на изпълнителните действия е без правно значение. Поради това исковата защита срещу материално незаконосъобразното принудително изпълнение може да се осъществи преди, по време и след приключването на изпълнителния процес. С оглед изложеното извън предмета на настоящото дело е, съществува ли вземането, присъдено с арбитражното решение и какво е съотношението между обвързващата сила на арбитражното решение и решенията на съда. Тези въпроси може да бъдат обсъждани единствено по предявен иск за съществуване или несъществуване на вземането, поради което в това производство не следва да се обсъжда и направеното искане за спиране. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение (напр. постановление за възлагане на публична продан) и са спазени другите изисквания на процесуални закон. Процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана по иск за обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, както и по жалба срещу действията и отказите на съдебния изпълнител, когато страната желае да се възползва от потестативното си право да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. В първия случай защитата е искова, като предмет на делото е вземането за обезщетение, което възниква от виновно и противоправно деяние, което е причинило вреда и делото се разглежда по реда на общия съдебен исков процес, а във втория случай делото се разглежда едноинстанционно от окръжния съд, като предмет на делото е потестативното право на страната да иска да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. На обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона, като изпълнителните действия и откази може да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона основания. Изброяването в чл. 435 ГПК не е изчерпателно. В закона е уредена изрично възможността за обжалване на друго действие на съдебния изпълнител – разпределението (чл. 463 ГПК), както и възможността действията на съдебния изпълнител да бъдат обжалвани от съпруга на длъжника, когато изпълнението е насочено върху вещи съпружеска имуществена общност (чл. 503 ГПК). Делото е образувано по жалба на длъжника срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото поради погасяването на правото на принудителното изпълнение с влизането в сила на постановление за прекратяване на предходно изпълнително производство, образувано по същия изпълнителен лист. С правото да обжалва този отказ длъжникът не разполага, тъй като в закона не е уредено такова негово потестативно право. Той може да избира между възможността да осъществи защитата си срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение с иск за несъществуване на вземането по чл. 439 ГПК или да осъществи защитата си срещу процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение с иск за обезщетение за вредите от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по чл. 441 ГПК. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител – оставена без разглеждане. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд от 28.06.2010 г. по ч.гр.д. № 333/2010. ОТМЕНЯ определението на Варненския апелативен съд от 28.06.2010 г. по ч.гр.д. № 333/2010. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. Г. С. срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело № 20108080400064 по описа на ЧСИ З. Д., рег. № 808 на К.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.