Р Е Ш Е Н И Е № 129 София 04.05.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори март, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 89/2010 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Г.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат З. М., срещу въззивно решение №ІІ-109 от 28.10.2009 г. по гр. дело № 430/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение №800 от 19.06.2009 г. по гр. дело №4374/2008 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.21, ал.1 СК/отм./ по отношение на касатора по иска, предявен от С. П. П., че придобитият по време на брака им апартамент, находящ се в[населено място], е лична собственост на ищцата. Въззивният съд е приел, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 04.03.1992 г. Т. Г. Г. е закупил процесния апартамент по време на брака си със С. П. П.. По делото са събрани доказателства за това, че имотът е придобит изключително с лични парични средства на ищцата - дарени и от родителите и спестявания от преди брака. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че процесният имот е лична собственост на ищцата. Заплащането на цената не е единственото условие за покупката на ведомственото жилище. То е закупено от него като е поел задължение да работи още десет години в предприятието. С определение №681 от 18.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №ІІ-109 от 28.10.2009 г. по гр. дело № 430/2009 г. на Бургаския окръжен съд. Обжалването е допуснато по въпросите може ли да се приеме, че липсва принос на касатора при придобиване на имота, при положение, че апартаментът е закупен на негово име, тъй като е бил работник в предприятието – продавач и е приел допълнителни задължения да работи определено време в това предприятие. Ответницата по касационната жалба С. П. П.,[населено място], оспорва жалбата. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Придобиването на жилище на името на единия съпруг изключва трансформацията на лично имущество за другия. Когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на собственост. Ако платилият цената е имал намерението да надари придобиващия съпруг - придобиващият съпруг става собственик по дарение, а ако платилият цената е имал намерение да го кредитира - придобиващият съпруг дължи връщане на заема. Другият съпруг може да участва в собствеността, само ако вещта се придобива в съпружеска имуществена общност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че придобитият по време на брака апартамент на името на касатора е лична собственост на ищцата. След като с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 04.03.1992 г. Т. Г. Г. е закупил процесния апартамент по време на брака си със С. П. П. на свое име, то това изключва възможността за трансформация на лично имущество на съпругата му независимо от това дали заплащането на продажната цена е станало с нейни парични средства. След като е безспорно установено, че процесният имот е придобит на името на касатора, то независимо от произхода на средствата за изплащане на цената му, няма трансформация на лично имущество на ответницата по касационната жалба. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора, като предявеният иск трябва да се отхвърли като неоснователен. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №ІІ-109 от 28.10.2009 год. по гр. дело № 430/2009 г. на Бургаския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. П.,[населено място], срещу Т. Г. Г.,[населено място], иск с правно основание чл.21, ал.1 СК/отм./ за признаване за установено по отношение на Т. Г. Г., че С. П. П.,[населено място], е индивидуален собственик на придобития по време на брака им по реда на НДИ с договор от 04.03.1992 г. апартамент – среден, находящ се на шести етаж, в бл.32, вх.1, в комплекс „С.”,[населено място], със застроена площ от 61.06 кв.м. при граници: външен зид, стълбище, сем. С., сем. К. заедно с избено помещение №17 с полезна площ 3.26 кв.м. и с 0.973% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като неоснователен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.