Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр.София, 27.07.2020г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова в присъствието на секретаря Наталия Такева и прокурора от ВКП Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 245 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, ал.2 от НПК. Образувано е по повод на постъпил касационен протест с допълнение към него, срещу решение № 158 от 17.12.2019г., постановено по ВНАХД № 614/19г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 189 от 01.10.2019г. по НАХД № 407/19г. на Димитровградския районен съд, и обвиняемият Н. Х. П. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. С протеста се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Независимо, че касаторът се позовава на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, твърди, че фактическата обстановка е установена точно, а развитите доводи касаят единствено неправилната оценка на деянието като малозначително, т.е., оплакването е за нарушение на материалния закон. Изтъкват се обстоятелствата, че количеството наркотик е за повече от един прием; че концентрацията на активен компонент е висока; че е възможно П. да е възнамерявал да го сподели с друго лице; че пазарната цена на веществото е по-висока от нормативноопределената; че не е съобразена законодателната воля за пълна нетърпимост към подобни прояви и криминализиране на държането дори на еднократна доза; че не е спазена установената съдебна практика в ОС-Хасково, чл.9, ал.2 от НК да се прилага при количества под един грам и стойност до 10лв. Постъпило е възражение от защитника на обвиняемия, в което се излагат съображения за ниска степен на обществена опасност на деянието, за положителни характеристични данни на П. и необходимост от проява на снизходителност спрямо него. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Счита, че са допуснати процесуални нарушения във връзка със съществуващата неясното относно участието на прокурор във въззивното заседание, както и поради произволното възприемане на факт, относно който не са представени доказателства. Възразява срещу приложението на чл.9, ал.2 от НК с аргументите, че обвиняемият не е дал подробни обяснения по случая, че е безработен, а разполага със средства за закупуване на автомобил. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Не се констатира наличие на съществени процесуални нарушения. Записаното в протокола от въззивното съдебно заседание становище на прокурор по хода на делото, е в следствие на техническа грешка. Няма съмнение, че окръжната прокуратура не е изпратила свой представител. Това е видно от липсата на попълнено в бланката име на участващ прокурор, от изричното отбелязване в протокола, че такъв не се явява, както и от отсъствието на становище по съществото на делото. Правата на прокурора не са накърнени, тъй като е бил своевременно уведомен, за което е приложен отрязък от призовка. Неявяването му в откритото съдебно заседание в производството по гл.XXVIII от НПК не е пречка за разглеждане на делото. Второто визирано нарушение касае изразеното в мотивите към присъдата становище на съда, че обвиняемият има желание да работи, но не може да си намери работа. Причините, поради които П. не е имал постоянен трудов ангажимент, не са били установявани по делото, не са част от фактите по обвинението. Въззивният съд погрешно се е позовал на „данните по делото“, като всъщност впечатлението му е провокирано от изявления в пледоарията на защитника и от последната дума на обвиняемия. Собствените разсъждения на съда, които не почиват на надлежно събрани доказателства, следва да бъдат игнорирани, с което не се нарушава забраната за установяване на различни фактически положения от касационната инстанция. Аргументите в подкрепа на възражението на прокурора срещу интерпретацията на статуса на П. от страна на съда, по аналогичен начин следва да бъдат отнесени и към собствената му теза, за отчитане в негова вреда на обстоятелството, че не полага общественополезен труд, след като причините за това не са изяснени. В чл.9, ал.2 от НК са визирани две хипотези, изключващи престъпния характер на деянието. Първата – липса на обществена опасност, категорично е неприложима към конкретния случай и правилно е отхвърлена от окръжния съд. Осъществено е флагрантно престъпление, напълно кореспондиращо със законодателната идея за общественоопасно поведение, което следва да бъде криминализирано. Незначителност на обществената опасност е налице, когато степента на засягане на охранявания обект е минимална. От значение са всички обективни характеристики на деянието, като начин на осъществяване, средства, специфики на поведението, осъществяващо изпълнителното деяние, обстановката, допълнителни несъставомерни последици и т.н. В случаи, като настоящия, когато са приложими количествени критерии, особено съществено е теглото на наркотичното вещество и неговата стойност. Приоритет се отдава на характеристиките на деянието /въззивният съд погрешно е приел, че анализът следва да започне с преценка на личността/, но се съобразяват и особеностите на дееца, тъй като те косвено рефлектират върху деянието. При това, нормата на чл.9, ал.2 от НК поставя изрично изискването в сравнение с другите престъпни прояви, незначителността на засягане на обществените отношения да е очевидна и безспорна. В тази връзка настоящият състав намира за необходимо да подчертае следното: Напълно правилна е изразената в мотивите позиция, че количествените показатели, които са безспорно важни, не трябва да се абсолютизират. Необходимо е те да бъдат обсъждани в съвкупност с всички установени по делото данни за деянието и дееца, за да се даде правилна оценка на обществената опасност на извършеното. Ако малкото количество или ниската стойност на предмета на посегателство са дотолкова решаващи за обществената опасност на деянието, че позволяват пренебрегването на всички останали обстоятелства, престъпният характер е изключен a priori още на законодателно ниво. Пример за това са разпоредбите на чл.218б, ал.1, чл.255, ал.1, вр. чл.93, т.14, чл.330, ал.1, чл.343, ал.1, б.“а“ и др. от НК. Държането на наркотични вещества без надлежно разрешително е криминализирано без оглед на теглото или цената на предмета на престъплението. Поради това, евентуално съществуващата практика в някои съдилища за задължително приложение на чл.9, ал.2 от НК, при стойност под 10лв. или тегло под 1 гр., респективно, за неприложимост при превишаване на посочените параметри, е незаконосъобразна. Както вече беше изтъкнато по повод възможностите за различна интерпретация на факта, че П. е безработен, при преценката на очертания кръг от обстоятелства, се съобразяват единствено установените по надлежен ред факти. По тази причина, както и поради забраната по чл.103, ал.3 от НПК, в настоящото решение не следва да бъдат обсъждани твърденята на прокурора, че обвиняемият е закупил автомобил със собствени средства /стойността му и произхода на средствата не са известни, но първоначалната регистрация предхожда с двадесет години деянието/, и че не е проявил критичност, тъй като не е съобщил подробности във връзка с придобиването на наркотичното вещество. П. е заявил пред съда, че не му е възможно да заплати глоба от 1000лв., защото не разполага с такива средства, и това твърдение правилно е възприето като достоверно, при липса на доказателства за доходи. Без внимание следва да бъдат оставени и доводите на защитата, че пазарната стойност на марихуаната е по-ниска от нормативноопределената, тъй като подобно обстоятелство не е било предмет на проверка с експертизата. Към кръга на значимите обстоятелства, очертаващи извършеното деяние като такова с незначителна обществена опасност, следва да бъдат отнесени малкото му количество – 2,8гр., ниската му стойност – 13,08лв., предназначението му за собствена употреба. Приложението на чл.9, ал.2 от НК е съобразено и с личността на извършителя – млад човек, неосъждан, с положителна характеристика, затруднен материално и семейно /баща му е починал десет дни след датата на деянието/. Признал е вината си още в момента на полицейската проверка, предал е доброволно наркотичното вещество, изразил е съжаление и критично отношение към извършеното. Изложеното дава основание за категоричен извод, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 158 от 17.12.2019г. по ВНАХД № 614/19г. на Хасковския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.