Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2130/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр.София, 31 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2130/2013 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура против решение № 214 от 19.VІІІ.2013 год. по внохд № 273/2013 год. на Софийския апелативен съд. В протеста се възразява срещу доказателствения анализ на въззивния съд,който „се е задоволил само с преразказване на показанията на свидетелите” и тяхното обсъждане „с акцент върху несъществени факти и обстоятелства”,вместо да са „оценени съобразно действителното им съдържание”.Незаконосъобразно било прието,че „има формално лъжливо документиране” и подсъдимите са били оправдани по обвинението в престъпление по чл. 311 НК,тъй като не била „причинена вреда за ПУДООС”.Относимите към това престъпление доказателствени материали не били „разгледани в съвкупност”,което,ако било сторено и с оглед на съображенията,изложени във въззивния протест,доказвало извършването на това престъпление както от обективна,така и от субективна страна.Също незаконосъобразно и в противоречие с практиката на ВС/ВКС съдът е приел,че фактурите,издавани от управител на търговско дружество в кръга на службата му,не са официални документи.Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр не поддържа протеста. Защитниците на подсъдимите А.Б.,Л.Н. и В.Н. искат оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил присъда № 107 от 26.ІV.2012 год. по нохд № 136/2008 год. на Благоевградския окръжен съд,с която А. М. Б.,Л. Л. Н. и В. К. Н. са оправдани: -първият по обвинението в престъпление по чл. 311,ал.1 във вр. с чл. 26 НК затова,че за времето от 18.V.2004 год. до 14.Х.с.г., в длъжностното си качество на директор на дирекция „ТСУ,АС и Е” към [община] и в изпълнение на служебните си задължения да осъществява инвеститорски контрол върху дейността по изграждане на водоснабдителна мрежа в [населено място] от [фирма]-гр.София и на канализационна мрежа в [населено място] от [фирма]-гр. София,е съставил 12 протокола за установяване и приемане на извършени от всяко от двете дружества дейности и вложени материали,в които протоколи отразил неверни обстоятелства относно обема на дейността и количеството и стойността на вложения материал,надвишаващи действителните със 117 842.12 лв.; -втората по обвинението в престъпление по чл. 311,ал.1 във вр. с чл. 26 НК затова,че за времето от 10 до 24.VІ.2004 год.,в длъжностното си качество на управител на [фирма] и в изпълнение на задълженията си като ръководител на обекта в [населено място],е съставила 2 протокола за установяване и приемане на извършени от дружеството дейности и вложени материали,в които протоколи отразила неверни обстоятелства относно обема на дейността и количеството и стойността на вложения материал,надвишаващи действителните с 60 984.76 лв.,както и по обвинението в престъпление по чл. 212,ал.4 във вр. с чл. 26 НК затова,че за времето от 30.VІ. до 3..ХІ.2004 год. чрез използване на документи с невярно съдържание-горепосочените два протокола, е получила от [община] без правно основание 57 674 лв.; -третият по обвинението в престъпление по чл. 311,ал.1 във вр. с чл. 26,ал.1 НК затова,че за времето от 18.V.2004 год. до 14.Х.с.г.,в длъжностното си качество на управител на /фирма/ и в изпълнение на задълженията си като ръководител на обекта в [населено място],е съставил 4 протокола за установяване и приемане на извършени от дружеството дейности и вложени материали,в които протоколи отразил неверни обстоятелства относно обема на дейността и количеството и стойността на вложения материал,надвишаващи действителните с 56 857.36 лв.,както и по обвинението в престъпление по чл. 311,ал.1 във вр. с чл. 26 НК затова,че за времето от 1.VІ.2004 год. до 17.ХІ.с.г.,в посоченото длъжностно качество и в изпълнение на посочените задължения,е съставил официални документи-4 фактури,в които удостоверил невярното обстоятелство за извършени от дружеството СМР на стойност 686 221.55 лв. при действително извършени такива на стойност 612 601.40 лв. с целта да използва фактурите за доказване на това обстоятелство. С протестираното решение горната присъда е потвърдена. Протестът е отчасти недопустим,отчасти неоснователен. Недопустимо е обсъждането на протеста и направеното с него искане за отмяната изцяло на въззивното решение.Това е така,защото липсва съответен протест срещу оправдаването на Н. по обвинението в престъпление по чл. 212,ал.4 НК,което обвинение само е споменато в третия абз. на л.1 от протеста,без по-нататък да е посочено,тази част от въззивното решение оспорва ли се и на кои касационни основания,и какви са доводите в тяхна подкрепа. Неоснователно подалият протеста прокурор оспорва доказателствения анализ,направен от предходните съдебни инстанции,с доводи,които или са лишени от конкретика,или не са съобразени с установените факти.Възразява се напр. срещу несъобразяването от съдилищата със „заключенията на вещите лица” без да се прави уточнението,дали се има предвид първоначалната,от досъдебното разследване комплексна техническа и икономическа експертиза,или коригиращото я допълнително заключение на същите експерти /л.389-399,т.2 от първ.д./,с което и двете съдебни инстанции са се съобразили.Отправен е упрек към въззивния съд,че се бил „задоволил само с преразказване” показанията на свидетелите,без да ги цени „съобразно действителното им съдържание”,но не се казва,показанията на кои конкретно свидетели са превратно тълкувани и в какво се изразява това „действително съдържание” на казаното от тях.Протестиралият прокурор твърди,че били актувани вече извършени по „стопански начин” СМР в селата А. и К. и така пренебрегва установени факти относно състоянието на въпросните СМР /изкопи/,част от които или са били затрупани вследствие на атмосферните и теренни условия /в [населено място]/,или са били изпълнени по неподходящ за по-нататъшното им използване начин,с тухлена вместо с бетонова облицовка /в [населено място]/.Пренебрегнат е установеният от първата,приет и от втората инстанция факт,че подсъдимите Н. и Н. не са участвали в съставянето на протоколите,с които се е констатирало количеството и вида на извършените ремонтни дейности. Доколкото пък подсъдимият Б. е участвал в съставилите тези протоколи комисии като представител на [община] в качеството й на инвеститор,то в същите комисии са участвали далеч по-грамотни технически от него лица-представители на РИОСВ,осъществяващ инвеститорски контрол по линия на МОСВ и представители на [фирма]-София,осъществяваща независим строителен надзор на основание сключен с общината договор-които лица,разпитани като свидетели,са потвърдили пред първоинстанционния съд,че са приемали винаги действително извършени по вид,количество и качество дейности.При тези доказателства /свидетелствалите за свършената работа са изчерпателно изброени и в двата съдебни акта/предходните инстанции правилно са заключили,че след като при съставянето на констативните протоколи няма невярно документиране,такова не може да има и в последващите документи,свързани със заплащането на извършените СМР,което пък прави безпредметен коментарът върху фактурата като възможен предмет на извършено от длъжностно лице и в кръга на службата му документно престъпление.Нещо повече,дори протоколите,с които се е констатирало какво,колко и къде е извършено,да са с невярно съдържание,не са тримата подсъдими тези,от които би могло да се търси отговорност за лъжливо документиране,на което обстоятелство и двете съдебни инстанции основателно са акцентирали. С оглед на изложеното и след не намери в протеста друга,достатъчно защитена и налагаща отговор,теза,и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214 от 19.VІІІ.2013 год. по внохд № 273/2013 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: