8 Р Е Ш Е Н И Е № 150 София , 27.06.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Бисер Троянов Галина Тонева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 438 / 2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346 ,т.1 от НПК по касационна жалба от защитника на подсъдимия М. П. Ш. адвокат А. С. против присъда № 5 от 14.03.2016 г. по внохд № 481/2015 г. на Апелативен съд - гр. Варна. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон, които са довели до незаконосъобразно осъждане на подсъдимия М. П. Ш. по чл. 283 и по чл. 301, ал. 2 от НК. Подробно се обосновават отклонения от процесуалните стандарти при проверка на достоверността на доказателствените източници с акцент върху показанията на свидетеля И. Х. А. . Касаторът оспорва и фактическите изводи на съда за поискан и получен подкуп, като се позовава на организирана полицейска провокация . В заключение се настоява за отмяна на постановената присъда и ново разглеждане на делото или, алтернативно – за оправдаване на подсъдимия от касационния съд. В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила, тъй като не съзира основателност в отправените към нея критики. Излага аргументи за доказателствена подкрепа на правните изводи на въззивния съд, обосноваващи престъпни състави по чл. 283 и по чл. 301, ал.1 от НК . Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Добрич с присъда № 21 от 06. 11. 2015 г. по нохд № 374 / 2014 г. признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 301 , ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Апелативният съд в гр. Варна с нова присъда № 5 от 14.03.2016 г. по внохд № 481/2015 г. отменил изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея постановил нова, с която признал М. П. Ш. за виновен в това, че · на 26.06.2011 г. на ГКПП - Д. – В. В., в качеството на длъжностно лице - полицейски орган, полицай категория „Е”, се възползвал от служебното си положение за да набави за себе си противозаконна имотна облага – сумата 20 лева от турския гражданин И. Х. А., поради което и на основание чл. 283 и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода · на 26.06.2011 г. на ГКПП - Д. – В. В. поискал и приел от Н. Ч., румънски гражданин, дар - сумата 70 евро /136,91 лева/, който не му се следвал, за да извърши действия по служба и загдето е извършил действия по служба – изпълнил задълженията си, регламентирани в чл. 13, ал.1 от Инструкция № 1з-1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничния паспортно - визов контрол на ГКПП, издадена от Министерството на вътрешните работи, поради което и на основание чл. 301, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок две години, както и глоба в размер на 2 000 лева. На основание чл. 23 от НК съдът определил на подсъдимия наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от четири години, и присъединил към него наказанието глоба от 2 000 лева. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следното: 1.Според защитата въззивният съд не е извършил задълбочена проверка за обективност на показанията на свидетеля И. Х. А. и е оценил превратно съдържащата се в тях информация. Така поддържани оплакванията за съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на предходната инстанция не могат да бъдат споделени. Те са насочени към доказване на пренебрегната от съда непоследователност на свидетеля, която не е била установена чрез съпоставяне по данните от неговото изслушване в различни фази на процеса. Внимателният прочит на материалите по делото опровергава тава становище. Показанията на И. Х. А., изложени на 11.09.2015 г. пред наказателното отделение на Окръжен съд - гр. Констанца, са приобщени към доказателствената съвкупност по настоящия казус с определение на съда от 28.09.2015 г. В определението липсва изричен диспозитив, че протоколът за разпит на свидетеля е прочетен съгласно чл.280, ал.10 от НПК, но с определение от 06.11.2015 г. съдът е отстранил този пропуск, макар да е цитирал неприложимия за конкретното действие чл. 283 от НПК. Важно за правата на страните в процеса обаче е обстоятелството, че съдържанието на протокола за разпит на И. Х. А. е огласен по предвидения в процесуалния закон ред чрез прочитане, дори , както е посочено – и на румънски език, което е било излишно предвид принципната разпоредба на чл.21, ал.1 от НПК. Преди това, в съдебното заседание на 22.04.2015 г. съдът отправил към страните въпрос дали са съгласни да се прочетат и показанията на И. Х. А. / очевидно е станало реч за тези от досъдебната фаза във формата на цитираните от защитата декларации/, но защитникът на подсъдимия адвокат С. възразил. Ето защо съдът правилно е отказал да ги коментира в търсене на противоречия в показанията на свидетеля И. Х. А., които, според жалбоподателя, съдържат подозрително подробна информация . Тук е мястото за отговор на възраженията на защитата, че коментираните документи не представляват свидетелски показания и поради това трябва да се ценят самостоятелно извън режима за приобщаване по чл. 281 от НПК. Двете декларации са твърде различни, макар безусловно да отразяват личните впечатления на декларатора от контакта му с подсъдимия. Декларацията, което има неясна дата 26.02.2----/стр.84 от том втори от ДП/ не съдържа информация за процедурата, в която е създадена. За разлика от нея декларацията от 01.08.2012 г. е резултат от разпит в изпълнение на молба за правна помощ от Окръжна прокуратура – гр. Добрич до Градската прокуратура в гр. Констанца – Румъния. Това процесуално действие е извършено в рамките на вече образувано досъдебно производство № 3/ 2012 г. срещу подсъдимия М. Ш. в ОСлО при Окръжна прокуратура – гр. Добрич и преди трансфера на наказателното производство срещу същото лице от Румъния. Следователно показанията на свидетеля от 01.08.2012 г. са получени чрез легитимен орган на досъдебно производство и тяхното прочитане е подчинено изцяло на реда по чл. 281 от НПК. Прочее, същата процедура важи и за всички показания, получени при разпит, извършен в Румъния в рамките на трансферираното производство, който би могъл да се отнася до декларацията от стр.84 от том втори на ДП. Това следва от изричната разпоредба на чл. 478, ал. 10 от НПК, според която всяко процесуално действие, извършено от орган от трансфериращата държава в съответствие с националното й законодателство, се ползва в Република България със същата доказателствена сила, с която би се ползвало, ако е извършено от български орган. В същата насока е и принципната разпоредба на чл. 26, ал. 1 от Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела / ратифицирана със закон, обн. ДВ, бр. 11 от 10. 02. 2004 г. , в сила за Република България от 01.07.2004 г./, по силата на която всяко действие във връзка с производството, извършено в молещата държава в съответствие с нейното законодателство, има в замолената държава силата на действие, предприето от органите на тази държава, без при това да му се придава по-голяма доказателствена тежест, отколкото в молещата държава. Следователно, въпросните декларации съдържат показания на свидетел, депозирани в досъдебна фаза,и биха могли да се прочетат при спазване на предпоставките на чл. 281 от НПК. След като защитникът на подсъдимия се е противопоставил на тази процедура не би могъл да твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение от съда, който стриктно е спазил изискването да базира вътрешното си убеждение само върху доказателства, установени по реда на НПК. Важно е да се отбележи, че въззивната инстанция е проверила особено внимателно обективността и достоверността на показанията на свидетеля И. Х. А., получени чрез разпита му по делегация. В мотивите към присъдата, на стр.17 е отделено място на колебанията на свидетеля относно вида на дадената валута и конкретните детайли на предаването, но те, след задълбочено съпоставяне с данните от останалите доказателствени източници - протокол за задържане, рапорт на Ш. до директора на РДПГ, показания на свидетелите Х. и С., график за наряд на 26.06.2011 г., разумно и аргументирано са обяснени с изтеклия петгодишен период от деня на деянието. В своята съвкупност събраните доказателства по категоричен начин подкрепят фактическите изводи, с които съдът е свързал извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 283 от НК. На инкриминираната дата М. Ш. се намирал на трасе Изход на ГКПП без да има възлагане на функции по контрол на напускащите Република България лица, възползвал се от будещото респект положение на митнически служител и след като приканил от свидетеля И. Х. А. да му даде пари за „чорба , чорба” получил от него две банкноти по 10 лева. Малко след това свидетелят А. го посочил на румънските прокурори с оплакване за неправомерно поискана сума, която била открита при проведения обиск. Възражението на защитата, че намерените 20 лева в джоба на подсъдимия са част от декларираните при постъпване на смяна, е изолирано от цитираната доказателствена съвкупност и е опровергано от съдържащите се в нея корелиращи факти. Обобщено, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения при събиране, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства, на които се е позовал при разглеждане на обвинението срещу подсъдимия за получаване на противозаконна облага от турския гражданин И. Х. А. на 26.06.2011 г. 2. Възраженията на защитата срещу признаването на подсъдимия за виновен в получаването на подкуп от румънския гражданин Н. Ч., действащ като служител под прикритие под ръководството на румънската прокуратура, се концентрират върху твърдение за полицейска провокация. Според касатора съдът превратно е оценил поведението на свидетеля, който имал настъпателно, активно и дори агресивно поведение, с което склонил подсъдимия да вземе пари без да ги е поискал нито с думи, нито с жест. Изразява също така и съмнения за категорична доказаност на акта на получаване на банкнотите поради неубедителност на ангажираните от обвинението доказателствени средства. Касационната проверка намери тези твърдения за неоснователни. Преди всичко следва да се отхвърлят възраженията за процесуални нарушения при изясняване на обстоятелствата за получаване на предмета на престъплението от подсъдимия. Многобройните доказателствени средства по делото – протокол за задържане на подсъдимия, показания на свидетелите Ч., Р., Н. и В., протоколи за В. от приложените специални разузнавателни средства - еднозначно водят до извод, че предадените от служителя под прикритие две банкноти са преминали във владение на М. Ш.. Обстоятелството, че приложеният по делото видеозапис не съдържа достатъчно ясни кадри, не разколебава убедителността на останалите доказателствени средства. Още по-малко това следва от обясненията на подсъдимия, които адвокатът на подсъдимия цитира в касационната жалба. Преценени не само като източник на доказателства, но и като средство за защита, те не дават разумен отговор както за реакцията на Ш. при задържането, така и за изпускането на двете банкноти в момента на разобличаването му. Неприемлив е и упрекът за нарушение на чл. 118 от НПК, тъй като въззивният съд правилно е приел за допустими показанията на свидетеля Р., който не е извършил действия по разследване, а е участвал при задържането на подсъдимия. На следващо място несподелими са разсъжденията на защитата относно тълкуването на дефиницията за полицейска провокация в светлината на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Спецификата на казуса и участието на служител под прикритие действително налага да се прецени дали е налице подстрекателство към извършване на престъпление от страна на полицията или законосъобразно прилагане на специални разузнавателни средства. Въззивният съд не е избегнал задълженията си тази насока. С позоваване на практиката на ЕСПЧ, която е посочена и от защитата, той изяснил причините, обусловили операцията под прикритие, анализирал поведението на провеждащите я органи и проверил дали те са осъществили натиск върху подсъдимия, за да извърши престъпление, или са запазили пасивно поведение по вече планирана и осъществявана престъпна дейност. Чрез този принципно правилен подход съдът заключил, че свидетелят Ч. не е създал преднамерена ситуация, мотивираща и предизвикваща подсъдимия М. Ш. да поиска и получи подкуп. Настоящият съдебен състав не намира основание да се разграничи от тази позиция. Установено е по несъмнен начин, че операцията с участие на свидетеля Н. Ч. е била организирана за разкриване на корупционни практики на румънски служители или на други цивилни лица, с които те извършвали престъпна дейност. Подсъдимият изобщо не е бил в полезрението на разследващите румънски органи и не е бил цел на тяхното внимание. Данните за краткия контакт между румънския полицай и жалбоподателя не доказват ,че касатора е убеждаван или мотивиран към престъпна дейност, която той не би извършил, ако не е поставен под подобно въздействие. Напротив, констатиран е синхрон между действията на двамата митничари – румънския гражданин П. и българският му колега подсъдимия Ш. при проверката на документите на свидетеля Ч.. П. установил нередности в тях, относими единствено към излизане от Румъния, но независимо от това ги предал на Ш., който не е бил задължен ги контролира при влизане в България. Въпреки това той задържал преминаването на свидетеля, изпратил го обратно до колата и след като с жест му поискал пари изразил неудовлетворение от първоначално получената сума от 50 евро. Подсъдимият заявил на Ч., че има проблем „за разрешаване” и на въпроса му „Добре ли е така? / когато според свидетеля взел втората банкнота от 20 евро/ отговорил шепнейки „Добре , добре е !”, а малко по-късно , отново шепнейки - „Готово върви , върви!” . Тези обстоятелства, документирани чрез специални разузнавателни средства и описани по аналогичен начин от свидетеля Ч., не разкриват склоняване на субекта да извърши престъпление или предоставяне на изключителна възможност за неговата реализация. Сумата от 70 евро е получена от Ш. в резултат на утвърден механизъм, разработен в колаборация с румънския служител П.. за обичайно корупционно третиране на граждани, които попадали в уязвима позиция при полицейския контрол. Поради изложеното ВКС счита, че не е налице касационното основание на чл. 348 , ал.1, т. 2 от НПК, релевирано от жалбоподателя, поради което не подлежат на удовлетворяване исканията му за отмяна на въззивната присъда, оправдаване или ново разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 5 от 14.03.2016 г. по внохд № 481/2015 г. на Апелативен съд - гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.