Р Е Ш Е Н И Е № 443 гр. София, 24 ноември 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ :НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора от ВКП Ивайло Симов като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 648/23 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава 33 от НПК и е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения В. В. Б., чрез адв. Д. М. за възобновяване на внчд № 344/2023 г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново . В искането са изложени доводи за нарушение на правото на лично участие пред въззивната инстанция, поради което се иска възобновяване на делото и преразглеждането му от друг състав. В съдебно заседание пред ВКС, осъденият Б. редовно призован не се явява лично. В изрична молба уведомява съда, че е във влошено здравословно състояние и не може да се яви, но въпреки това настоява искането му да бъде разгледано и уважено. Упълномощеният защитник адв. Б. пледира за възобновяване на делото, тъй като съдът не е обезпечил провеждането на справедлив процес, поради ограничаване личното участие на Б. пред въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на искането, поради това, че осъденият е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него наказателно частно дело. Върховният Касационен съд- трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и след като провери основанията за възобновяване на делото, намери следното : Искането на осъдения за възобновяване на производството е процесуално допустимо, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадено в предвидения срок. Разгледано по същество е основателно. С определение от 16.10.2015 г. на осъдения В. Б. е определено едно общо наказание измежду наложените му наказания по присъди по нохд № 2155/15 г., по нохд № 2171/15 г. на РС – Плевен, а именно пробация със двете задължителни пробационни мерки : 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок три години при периодичност два пъти седмично, 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и 3. безвъзмезден труд в полза на държавата за срок 200 часа за срок от две години. Със същото определение е постановено отделно изтърпяване на наложеното наказание по нохд № 2030/15 г. пробация : 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок три години при периодичност два пъти седмично, 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и 3. безвъзмезден труд в полза на държавата за срок 300 часа от две години. Осъденият започнал изпълнението на първото наказание, след което преустановил явяването си в пробационната служба в [населено място]. Поради това на основание чл. 43 а от НК, председателя на пробационната служба, внесъл искане за замяна на наложеното наказание „пробация“ с лишаване от свобода“, по което в ОС-Плевен е образувано нчд № 939/2020 г. С определение № 31 от 28.01.2021 г., съдът заменил отчасти наложеното на осъдения В. В. Б. наказание по нчд № 2368/2015 г. пробация от две години, осем месеца и 28 дни с наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година четири месеца и 14 дни, което на основание чл. 57, ал.1 , т. 3 от ЗИНЗС постановил да изтърпи при първоначален „общ“ режим. Осъденият депозирал искане за възобновяване на производството по делото на основание чл. 423, ал.1 от НПК, по което във ВКС е образувано н. д. №522/22 г. С решение № 50124 от 11.10.2022 г. ВКС, трето НО, нчд № 939/20 г. на ОС-Плевен било възобновено, като постановеното по него на основание чл. 43а, т. 2 от НК определение №31/28.01.2020 г. било отменено и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав при съда. След възобновяване на производството в ОС- Плевен е образуваното нчд № 714/22 г. На първото съдебно заседание провело се на 27.10.22 г. осъденият не се е явил, редовно призован, като заседанието по делото било отложено за 23.11.2022 г. На него Б. се явил лично и със защитниците си, като искането било разгледано. С определение № 692 от същата дата, съдът уважил направеното предложение и допуснал замяна отчасти на наложеното наказание „пробация“ в размер на неизтърпявана му част с наказание лишаване от свобода и приспаднал изтърпяното. Осъденият Б. обжалвал съдебния акт пред АС-Велико Търново, където е образувано внчд № 344/22 г. Първото заседание било насрочено за 13.02.23. г. На него осъденият не се явил, редовно призован, като съдът отложил делото, поради наличие на уважителна причина- влошено здравословно състояние, удостоверено с легализиран болничен лист. Делото било отложено за 23.03.2023 г., като поради депозирана молба, придружена с медицински документи, касаещи здравословното състояние на осъдения е било отсрочено за 3.05.2023 г. Депозирана била втора молба от адв. М., с която се настоявало за отлагане на производството, придружена с медицинска документация, касаеща здравословното състояние на осъдения. Съдът отсрочил производството за 1.06.2023 г. Последвала молба за отлагане, поради влошено здравословно състояние на осъдения, която съдът уважил и насрочил разглеждането на делото за 8.06.2023 г., като указал осъденият да бъде призован за датата на съдебното заседание. В изпълнение на указанията по делото съдебният деловодител приложил докладна записка /л. 101/, в която отразил, че по служебния телефон в деловодството на съда от телефон 064 800 065 се обадило лице, което се представило за В. Б. и то било уведомено за датата на провеждане на с. з. по нчд № 344/22 г. Изпратена била призовка на известния по делото адрес в [населено място], която била върната на 6.06.2023 г. с отбелязване, че по сведения на майката, лицето се намира в Германия. На 7.06.2023 г. адвокатите на осъдения - Д. М. и Е. Б. депозирали молба за отлагане на делото, поради влошаване на здравословното състояние на Б., който бил приет на лечение в Университетската болница в [населено място] на 30.05.23 г. и не бил изписан. Представено е направление за болнично лечение, с която е удостоверена причината за неявяването му в с. з. на 1.06.2023 г. Направено е искане за отлагане на производството по делото. В съдебно заседание на 8.06.2023 г. осъденият, който не се явил, бил представляван от адв. В.. Съдът дал ход на делото на основание чл. 269, ал.3, т. 4, б. В от НПК, като приел, че Б. е напуснал страната, като е променил адреса си. Приел също така, че за датата на съдебното заседание е бил редовно призован по телефон, който е стационарен и се намира на територията на [населено място] и че не е представено доказателство, че се намира на лечение, а е представено само направление за провеждането му. Разгледал жалбата срещу първоинстанционния съдебен акт и обявил делото за решаване. На 12.06.2023 г. защитниците на Б., входирали по делото доказателства за твърдените от тях обстоятелства, касаещи хоспитализацията на осъдения от 30.05.2023 г. и помолили съда да отмени хода по същество и да възобнови съдебното производство по делото. Вместо да се произнесе по молбата, с определение № 170 от 13.06.2023 г., въззивният съд потвърдил първоинстанционния съдебен акт. С оглед на така описаното процесуално развитие на делото, касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото условие за приложение на цитираната разпоредба е осъденият да не е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство. Относимата по делото фактология, налага обратния извод - че осъденият е знаел за образуваното въззивно производство пред АС- Велико Търново, още повече че сам го е инициирал. Независимо от това, възражението на защитниците, че въззивният съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧ, поради неучастието на осъдения във въззивното производство не е лишено от основание, но следва да бъде разгледано от ВКС в светлината на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, а не по чл. 423, ал.1 от НПК. Проверката на касационната инстанция налага извода, че действията на въззивната инстанция в развилата се процедура по чл. 451 и сл. от НПК се конфронтират с целите и обхвата на Директива на ЕС 2016/343/ и чл. 6 от ЕКЗПЧ, което налага направеното искане за възобновяване на производството и за отмяна на съдебния акт да бъде уважено. Основанията за това са следните : Една от целите на Директива на ЕС 2016/343 относно укрепване на някой аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, е да гарантира правото на лично участие на осъденото лице в съдебния процес, като в случай на нарушаването й, лицето има право на нов съдебен процес, или на друго средство на защитата, което позволява ново разглеждане на делото, включително и с представянето на нови доказателства. Това право, обаче съгласно Директивата, не е абсолютно, а е поставено под условие, а именно, тогава, когато неучастието се дължи на действия от страна на компетентните власти, изразили се в неспазване на изискването да уведомят лицето по ясен и навременен начин за съдебния процес и за последиците от неявяването му. / В този смисъл Решение на СЕС по дело С-569/20 г./. В случай, когато лицето само се е отказало от правото си на лично участие, когато умишлено е избегнало правосъдието, като е попречило на органите да го уведомят за съдебния процес, правото на възобновяване на делото, може да му бъде отказано. Настоящият случай не е такъв. Осъденият В. Б. е бил надлежно уведомен от властите за внесеното предложение на председателя на пробационния съвет, за образуваното производство по реда на чл. 451 от НПК пред ОС-Плевен и за датите на провеждане на съдебните заседания. Лично се е явил пред ОС-Плевен и е получил препис от предложението на председателя на пробационната служба. След постановяване на съдебния акт от ОС –Плевен, Б. го е обжалвал пред въззивния съд, с което е поставил начало на производството пред него. Компетентният съд е изпълнил задълженията си и Б. е бил информиран за съдебните заседания по делото и това ясно личи от съдържанието на депозираните молби за отлагане на делото, преди всяко поредно заседание. Молбите във всички случаи са придружени с писмени доказателства за влошено здравословно състояние и хоспитализиране на лицето в болнично заведение на територията на друга държава. В съдебното заседание провело се на 8.06.2023 г. въззивният съд неоснователно е дал ход на делото и разгледал производството при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. В от НПК. Нормата предвижда, че делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, когато се намира извън пределите на страната и „е редовно призовано и не е посочил уважителни причини за неявяването си“. Очевидно, не са били налице кумулативните основания за провеждане на задочно производство, тъй като осъденият е посочил наличието на уважителна причина за неявяването си пред въззивния съд – направление за хоспитализация в болница в Д., както е направил изрична молба за отлагане, за да упражни правото си на лична защита. Давайки ход на делото в негово отсъствие, при това при ясно и недвусмислено изразена воля за участие в производството и при наличието на уважителни причини за неявяването в съдебно заседание, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, по см. на чл. 422, ал.1, т. 5, вр. чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, като е накърнил правото на защита на осъдения, гарантирано от чл. 6 от ЕКЗПЧ и националното ни законодателство. Това налага възобновяване на производството, отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, където е допуснато нарушението. /този смисъл Р № 416/2010 г. н.д № 387/10 г. 3 НО на ВКС , Р № 258/10 г. по н. д. № 194/10 г. 3 НО на ВКС, Решение K. срещу Италия, Решение S. срещу Италия и др./. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внчд №344/23 г. по описа на АС-Велико Търново. ОТМЕНЯ определение № 170 от 13.06.2023 г., постановено по внчд № 344/2023 г. по описа на АС- Велико Търново. Връща делото за ново разглеждане на друг съдебен състав при същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.