О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 209 гр. София, 16.05.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 676/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) срещу определение № 2818 от 28.10.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 20211000502867 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е оставена без уважение подадената от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ частна жалба срещу определение № 264035 от 02.08.2021 г. по т. д. № 894/2020 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от синдиците искова молба вх. 42025 /посочен погрешно като № 42024/ от 19.05.2020 г. поради недопустимост на предявените против Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ главен иск с правна квалификация чл.60, ал.1, т.3 ЗБН за обявяване относителна недействителност на сключен между банката и ответника договор за дарение на сумата 90 000 лв. и евентуален иск с правна квалификация чл.135 ЗЗД за обявяване на договора за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката, съединени с осъдителни искове за връщане в масата на несъстоятелността на даденото по договора за дарение. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е аргументирал недопустимостта на исковото производство с приетото от Конституционния съд на РБ решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г., без да съобрази обстоятелството, че разпоредбата на § 3 ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018 г., с която е въведена промяна в преклузивните срокове по чл.62, ал.1 ЗБН за предявяване на отменителни искове в производството по банкова несъстоятелност, не е предмет на посоченото конституционно дело и не е обявена за противоконституционна, поради което промяната в сроковете от две на пет години е все още действаща. Излагат се доводи, че законодателното изменение на § 3 ЗИДЗБН е процесуално по своя характер и спрямо него не се прилага обявената за противоконституционна разпоредба на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН, като и след влизане в сила на решението по конституционното дело срокът за предявяване на отменителните искове по ЗБН продължава да бъде петгодишен съгласно редакцията след изменението на чл.62, ал.1 ЗБН; че дори нормата на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН да е оказала влияние върху приложимостта на новата редакция на чл.62, ал.1 ЗБН, обявяването на нормата за противоконституционна не води до недопустимост на иска, тъй като спазването на преклузивния срок по чл.62, ал.1 ЗБН следва да се преценява към датата на предявяване на иска - 19.05.2020 г., а тя предхожда датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд на РБ по к. д. № 9/2020 г. - 12.06.2021 г., от която, съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на РБ, обявеният за протовоконституционен акт не се прилага; че разпоредбата на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН е норма с еднократно действие, ограничено във времето до датата на влизането й в сила - 17.03.2018 г., и не е била част от действащото право към момента на влизане в сила на цитираното решение на Конституционния съд на РБ. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на въззивното определение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба Държавен културен институт „Софийска опера и балет“ е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - София е констатирал, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по евентуално съединени искове с правна квалификация чл.60, ал.1, т.3 ЗБН и чл.135 ЗЗД, всеки от тях съединен и с осъдителен иск, предявени на 19.05.2020 г. от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ против Държавен културен институт „Софийска опера и балет“; Предявяването на исковете е извършено след изменението на чл.62, ал.1 ЗБН с § 3 ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр.22/2018 г., по силата на което предвиденият в първоначалната редакция на разпоредбата двугодишен преклузивен срок за предявяване на искове по чл.60, чл.60а и чл.135 ЗБН във връзка с производство по несъстоятелност на банка е заменен с петгодишен сок, считано от датата на откриване на производството по несъстоятелност. Като е съобразил посочените факти и обстоятелството, че производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД е открито с решение от 22.04.2015 г., спрямо която дата двугодишният срок по чл.62, ал.1 ЗБН в редакцията преди изменението от ДВ бр.22/2018 г. е изтекъл на 24.04.2017 г., въззивният съд се е произнесъл, че допустимостта на исковете може да бъде обоснована единствено с разпоредбата на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр.22/2018 г., с която е придадено обратно действие на новата редакция на чл.62, ал.1 ЗБН, въвеждаща петгодишен срок за предявяване на исковете. Предвид обаче приетото от Конституционния съд на РБ и влязло в сила на 12.06.2021 г. решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, с което § 7 ПЗР на ЗИДЗБН е обявен за противоконституционен, въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд, че инициираното от синдиците на „КТБ“ АД /н./ исково производство е недопустимо като образувано по искове, предявени извън преклузивния двугодишен срок, приложим към производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД - с оглед датата на неговото откриване и неприложимостта към същото на разпоредбата на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН /решение № 3/28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд на РБ/. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на постановеното от Апелативен съд - София определение до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са обуславящи за изхода на делото и попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК : „1. Какъв е характерът на въведеното от законодателя с нормата на § 3 от ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018 г., изменение на чл.62, ал.1 ЗБН - процесуално или материално, и прилага ли се спрямо него обявената за противоконституционна разпоредба на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018 г.; 2. Оказва ли влияние върху приложимостта на новата редакция на чл.62, ал.1 от ЗБН обявената противоконституционност на нормата на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018 г., и води ли това обстоятелство до недопустимост на исковете, заведени в срока на действие на нормата в редакцията изм., бр.22 на ДВ от 2018 г.; 3. Допустимо ли е прекратяване на производството и връщане на исковата молба в случай на обявена противоконституционност на законовата норма, на която се е позовал ищецът в исковата молба, на етап от развитие на съдебното производство, когато липсва доклад по делото и спорът не е квалифициран от съда като такъв по обявената за противоконституционна законова разпоредба“. Първите два въпроса са относими към решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на заведените от синдиците на „КТБ“ АД /н./ искове, свързани с производството по несъстоятелност на банката, поради пропускане на преклузивния двугодишен срок за предявяването им, предвиден в чл.62, ал.1 ЗБН в редакцията преди изменението от ДВ бр.22/2018 г., и неприложимост на изменената с § 3 ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018 г., нова редакция на чл.62, ал.1 ЗБН, с която двугодишният срок е заменен с петгодишен, с оглед обявената с решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ противоконституционност на разпоредбата на § 7 ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018 г., с която е придадено обратно действие на изменението в чл.62, ал.1 ЗБН. Третият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не кореспондира с мотивите към обжалваното определение, поради което не притежава характеристиките на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК с обуславящо изхода на делото значение. По отношение на първите два въпроса от изложението не е налице специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка - да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В поредица съдебни актове, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК и чл.290 ГПК от различни състави на ВКС, Търговска колегия - определение № 60239/14.06.2021 г. по ч. т. д. № 902/2021 г. на I т. о., решение № 60167/22.12.2021 г. по т. д. № 1284/2019 г. на II т. о., решение № 158/03.12.2021 г. по т. д. № 763/2020 г. на I т. о., решение № 60142/25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на I т.о., решение № 60178/15.12.2021 г. по т. д. № 2020/2020 г. на І т. о., и др., е даден отговор на принципния въпрос за правните последици на решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на КС на РБ, с което са обявени за противоконституционни отделни разпоредби на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018 г., по отношение на заварени искови производства. Възприето е разрешението, че с оглед тълкуването на чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията на РБ, дадено от Конституционния съд на РБ с решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г., обявените за противоконституционни разпоредби не се прилагат по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, а обявената противоконституционност на разпоредбите има за последица отпадането им като част от действащото обективно право. Даденото разрешение е относимо и към обявената за противоконституционна разпоредба на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018 г., с която е придадено обратно действие на изменението на чл.62, ал.1 ЗБН с § 3 ЗИД на ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018 г., предвиждащо замяна на двугодишния срок за предявяване на исковете по чл.60 ЗБН, чл.60а ЗБН и чл.135 ЗЗД във връзка с производството за банкова несъстоятелност с петгодишен срок. С обявяване на разпоредбата на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН за противоконституционна обратното действие на законодателното изменение относно срока е „отпаднало“ и разпоредбата на § 3 ЗИД на ЗБН не намира приложение спрямо преклузивния срок за предявяване на исковете по конкретното дело /който се урежда от редакцията на чл.62, ал.2 ЗБН преди изменението от ДВ бр.22/2018 г./. При наличие на посочената съдебна практика, с която определението на въззивния съд е в съответствие, няма основание определението да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение/определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението/определението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Доводите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице поради „приетата недопустимост на иска без наличие на доклад от съда и правна квалификация“, не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Поради това съставът на ВКС намира, че определението не може да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 2867/2021 г. на Апелативен съд - София. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулирано искане за допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по въпроса „Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото поради обявена противоконституционност на правната норма, на която се е позовал същият в исковата молба“. В мотивите към определението, предмет на обжалване с частната касационна жалба, въззивният съд не се е произнасял по отговорността на страните за разноски и с диспозитива на определението не е присъждал разноски по чл.78 ГПК. Предвид съдържанието на обжалвания с частната касационна жалба съдебен акт поставеният въпрос е извън очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване. Отговорността за разноски е предмет на произнасяне в постановеното от въззивния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 111/17.01.2022 г., което е обжалвано от синдиците на „КТБ“ АД /н./ със самостоятелна частна жалба съгласно чл.248, ал.3 ГПК и е предмет на образуваното пред ВКС, Търговска колегия, ч. т. д. № 677/2022 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2818 от 28.10.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 20211000502867 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - София. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :