Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 02.05.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП АТАНАСОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.361/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №71/09.10.17 г.,постановена от ОС-Варна /ВнОС/ по Н.Д.878/17 г., подсъдимият С. Д. Т. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.2,т.4 вр.ал.1,изр.1,алт.1,пр.4 и алт.2 вр.чл.26, ал.1 НК и вр.чл.58 А,ал.1 вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба от 20 000 лв. Отнет е в полза на държавата предметът на деянието- марихуана с тегло 2,1 гр., на стойност 12,60 лв. Тази присъда е потвърдена с решение №43/07.03.18 г.,постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д.466/17 г. Срещу решението е постъпила касационна жалба, в която е развито оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се на основание чл.55 НК същото да бъде намалено и да бъде отменена присъдената парична глоба. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и назначеният му служебен защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП настоява решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата с изтъкнатите в нея аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Единственото касационно основание, в подкрепа на което са разгърнати доводи, е това по чл.348,ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание. По повод него е релевиран чл.55 НК. Видно от атакувания съдебен акт, е потвърдена първоинстанционната присъда, наказанието по която е определено във възможния минимум на лишаването от свобода и глобата, предвидени в санкционната част на инкриминираната материалноправна норма. Тъй като обаче производството пред ВнОС е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в неговия втори вариант-по чл.371,т.2 НПК- дължимото наказание е наложено по силата на разпоредбата на чл.58 А,ал.1 НК във връзка с чл.54 НК. Следователно няма как въпросът да бъде решен на плоскостта на разсъждения по чл.348, ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК. Що се касае до предявената претенция да се приложи нормата на чл.55 НК, тя обосновава касационно оплакване за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК. Това е така, тъй като тази претенция е относима към обстоятелството коя точно разпоредба на материалното право е следвало съдът да приложи при определяне на дължимото на Т. наказание, а не към преценка на съответни обстоятелства при законосъобразно подбрана норма, в рамките на която се индивидуализира санкцията. Доколкото обаче искането касае обмисляне на необходимост от намаляване на наказанието, макар и по същество това да е възможно да се осъществи с оглед привилегията на чл.55 НК, няма пречка възражението да бъде обсъдено в третирания контекст. Трябва да се заяви, че ВКС по принцип се солидаризира с решаващите съдилища при формулиране на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства за касатора, стоящи в основата на наложеното му минимално наказание- и лишаване от свобода, и глоба. Същевременно не може да сподели отказа на същите да се обмисля наличие на предпоставките на чл.55 НК и решаване на въпроса за дължимото наказание на тази плоскост. Без съмнение подсъдимият е с тежък физически здравословен статус, със 100 % загубена трудоспособност /експертно решение, приложено на л.41 от ДП/. В тази връзка е обяснима нуждата от чужда помощ /каквото оплакване е релевирано в касационната жалба/, което при всички случаи е сериозно затруднение при ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода /каквото винаги се дължи, предвид съдебното минало на дееца/. По-нататък, установено е,че предметът на престъплението е марихуана, т.е. леко наркотично вещество. То е предоставено на млади забавляващи се в морски курорт чужденци, които обяснимо не са привлечени към наказателна отговорност. Общото му е тегло 2,1 гр., а стойността- е 12,60 лв.- иначе казано, малко количество и ниска стойност. Тези обстоятелства впрочем биха имали различно правно измерение, ако не ставаше дума за деяние по разпространение, извършено от подсъдимия при опасен рецидив. Изтъкнатите фактори неоснователно са отхвърлени от решаващите инстанции да бъдат преценени като изключителни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55 НК, както се охарактеризират от върховната съдебна инстанция по наказателни дела. При това положение с оглед проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК, следва да намери приложение нормата на чл.58 А, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК. Имайки предвид дълготрайността на реално наложеното за изтърпяване от Т. наказание лишаване от свобода при прилагане на чл.58 А,ал.1 НК от страна на ВнОС и ВнАС- три години и четири месеца, този съд намира, че за изпълнение на визираните в чл.36 НК цели на наказанието и по-специално за реализиране на личната превенция, лишаването от свобода,което трябва да се определи и действително да се търпи от касатора, е две години и шест месеца. Изтъкваните специфични за казуса обстоятелства както от ВКС,така и от долустепенните съдилища, наред с данните за недоброто материално състояние на дееца, дават възможност да се обмисля разпоредбата на чл.55,ал.3 НК и да не се налага кумулативно предвиденото в чл.354 А,ал.2 НК наказание глоба. Това от своя страна означава решението на ВнАС да бъде изменено не само относно лишаването от свобода, но и да бъде коригирано предвид наложената глоба. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.4 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА РЕШЕНИЕ №42/07.03.18 г., постановено от АС-Варна по В.Н.Д.466/18 г.,както следва: На основание чл.55,ал.1,т.1 НК НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия С. Д. Т. наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца на две години и шест месеца. ОТМЕНЯВА решението в частта, в която е потвърдена присъда №71/ 09.10.17 г.,постановена от ОС-Варна по Н.Д.878/17 г., относно наложена глоба в размер на 20 000 лв.-на основание чл.55,ал.3 НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/