Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 77_11_dec_290gpc_333(1)p3kt.doc Р Е Ш Е Н И Е № 503/11 С., 05.01. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 77 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], административен регион „Изток”, срещу въззивно решение от 27.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 1646 /2010 г. на Варненски окръжен съд, г.о., в частта, с която е потвърдено решение от 25.05.2010 г. по гр.д. № 8586 /2009 г. Варненски районен съд, 35 с-в., с което са уважени искове на Н. Д. П. срещу [фирма], административен регион „Изток” с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1,2 и 3 КТ и жалбоподателят е осъден за разноски. При наведени с исковата молба доводи за незаконност на уволнението, че е нарушена закрилата на ищцата по чл.333,ал.1,т.3 КТ, от която тя се е ползвала и че ответникът (работодателят) не е извършвал подбор на съкратените работещи, първоинстанционният съд е приел, че работодателят е нарушил правилото на чл.333,ал.1,т.3 КТ, поради което уволнението е незаконно. По жалба на ответника и доводи за неправилност въззивният съд е приел за неоснователен доводът за нарушена закрила на ищцата по чл.333,ал.1,т.3 КТ и за неправилен изводът на първоинстанционния съд за това, защото е приел за установено, че ищцата не е била болна от онкологично заболяване, но е приел, че ответникът не е доказал основанието на извършеното уволнение – че е извършил закриване на част от предприятието, от което е приел, че уволнението е незаконно. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 755 /26.05.2011 г. по процесуално-правния въпрос: може ли въззивният съд да се произнесе по порок на заповедта за уволнение, който не е въведен от ищеца с исковата молба, за който прието, че е обусловил изхода от спора и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения – съдът е обсъждал релевантен факт, който ищцата не оспорва - налице ли е закриване на част от предприятието по чл.328,ал.1,т.2,предл.1 КТ, което е нарушение на чл.153 ГПК и довод за незаконност, каквито ищцата не е навела; това е довело до неправилно приложение на посочената процесуална и материалноправна норма (на процесуалния и материалния закон), до необоснованост на изводите на съда за релевантните факти и до неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че т.к. ищцата не е оспорила извършването на съкращаване на щата, нито, че заедно със закриването на част от предприятието са закрити всички щатни бройки, то правилният извод е, че подборът е право, а не задължение на работодателя; Ответникът в това производство Н. Д. П. оспорва основателността на жалбата с доводи, че въззивният съд не е допуснал твърдените процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, че при оспорване на законността на уволнението в тежест на ответника е да доказва, че уволнението е законно. Н. Д. П. е подала частната жалба срещу частта от въззивното решение, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане нейна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му за разноските (че са и присъдени само част от направените разноски), тази част е преграждаща развитието на делото. Жалбоподателят твърди, че е неправилен изводът на съда, че списъкът за разноски е постъпил по факса на районния съд след приключване на устните състезания. Ответникът по частната жалба [фирма], административен регион „Изток” не изразява становище по нея. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното: И. процесуалноправен въпрос е по приложението на чл.6,ал.2 ГПК вр. с чл.344,ал.1,т.1 КТ, по него настоящият състав намира, че : с оглед принципа за диспозитивното начало, установен с чл.6,ал.2 ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по чл.344,ал.1,т.1 КТ въззивният съд не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантния факт, който представлява основание за прекратяване от работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го разглежда. По основателността на доводите за неправилност по чл.281 ГПК: При дадения отговор на изведения правен въпрос следва извод, че въззивният съд е допуснал твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения, като без ищцата да е оспорила осъществяването на основанието на уволнението (закриването на част от предприятието, визирано в чл.328,ал.1,т.2,предл.1 КТ) и че „закриването на част от предприятието” се отнася до всички заети в осъществяването на закритата част от предприятието щатни длъжности, е приел, че е в тежест на работодателя да докаже по делото осъществяването на закриването на част от дейността, и щом работодателят не е провел такова доказване, то съдът е приел недоказания факт за неосъществен и че не е налице цитираното в заповедта основание за уволнение. Основателен е и доводът на жалбоподателя, че допуснатите процесуални нарушения са се отразили на обосноваността на фактическите изводи на въззивния съд, на правните му изводи и на правилността на решението му. При тези изводи и при липсата на доказателствени искания съгласно чл.293 ГПК спорът следва да бъде разгледан по същество. Както беше прието по-горе с оглед диспозитивното начало следва да бъдат обсъждани само наведените от страните доводи, въззивният съд е приел за неоснователен довода за нарушена закрила на ищцата по чл.333,ал.1,т.3 КТ защото е приел за установено, че ищцата не е била болна от онкологично заболяване. Срещу този извод няма касационни оплаквания, поради което няма основания за неговото преразглеждане в касационното производство. При дадените по-горе отговори настоящият състав приема, че по факта на закриване на част от предприятието на работодателя, в която (част) се е намирала длъжността на ищцата, не се спори, защото ищцата не е навела довод, че не е извършено закриване на тази част от предприятието, така, както е отразено в заповедта за уволнение, която е представила по делото, нито, че закриването не се отнася до всички длъжности, поради което този релевантен факт следва да се приеме за безспорен и осъществен. При извод, че основанието за уволнение е осъществено така, както е отразено в заповедта : „закриване на част от предприятието на основание чл.328,ал.1,т.2,предл.1 КТ – закриване на трудовата дейност, осъществена от отдел „Аналогова мрежа – В.”, заличаване и намаляване на общия брой щатове в щатното разписание с всички принадлежащи към структурата 17 щатни бройки”, следва да се приеме, че след като всички бройки в закритата част от предприятието са били съкратени, работодателят не е следвало да извършва подбор. От това, че двата наведени от ищцата довода за незаконност на уволнението са неоснователни, следва извод за неоснователност на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, което обуславя неоснователност и на исковете по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането без работа в резултат на незаконното уволнение. От предвидените в чл.293 ГПК правомощия на касационната инстанция следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Жалбоподателят претендира разноски и не представя списък за разноски, с оглед изхода от спора следва да му бъдат присъдени заплатените в касационното производство 132.63 лева държавни такси. Ответникът в касационното производство претендира разноски, нос оглед изхода от спора, няма право на разноски и такива не следва да и се присъждат. По частната жалба на Н. Д. П. : Твърдението и е основателно, видно от представената от нея разпечатка от факс молбата и до първоинстанционния съд, съдържаща списък с разноските по чл.80 ГПК, е изпратена и получена по факса на съда на 19.05.2010 г. в 14..20 часа след обяд (тя е приложена по делото), а съдебното заседание е проведено същия ден от 18.06 до 18.25 часа, поради което и следва да се приеме, че изводът на въззивния съд, че списъкът с разноски на ищцата е постъпил след приключване на устните състезания, е необоснован, съответно, че изводът на въззивния съд, че по арг. от чл.80, изр. 2 ГПК, с това е погасено правото на ищцата да обжалва решението в частта за разноските, е неправилен. Следва да се приеме, че жалбата е допустима и въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане, но с оглед изхода от съществото на спора ищцата няма право на разноски, и жалбата и за присъждане на допълнителни разноски, е неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 27.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 1646 /2010 г. на Варненски окръжен съд, г.о. Вместо това постановява: Отхвърля исковете на Н. Д. П. срещу [фирма], административен регион „Изток”, с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за отмяна на заповед от 08.06.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.2,предл.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „техник І степен А.” в отдел „Аналогова мрежа – В.” и за заплащане на обезщетение в размер на 3,331.56 лева, за времето от 19.06.2009 г. до 19.12.2009 г., през което ищцата е останала без работа, и искането на Н. Д. П. за присъждане на разноски. Осъжда Н. Д. П. с ЕГН [ЕГН], от Шумен, [улица], вх.Б, ап.37, да заплати на [фирма], административен регион „Изток”, [населено място], район О., [улица], сумата 132.63 лева разноски в касационното производство, представляващи държавни такси. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.