1 Р Е Ш Е Н И Е №102 В ИМЕТО НА НАРОДА Гр. София, 26.11.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участие на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2429 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: „Електроразпределение Север“ АД обжалва решение № 178 от 15.07.2019 г. по в.т.д. 274 от 2019 г., Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено решението на Окръжен съд Добрич, с което е осъден да заплати сумата от 25 001 лв, обезщетение за претърпени вреди от преустановяване на електрозахранването в периода от 24.02.2016 г. до 25.2.2016 г. в имот в [населено място], [община], стопанисван от „Бул аква фиш“ ООД, ведно със законната лихва. Излага съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: Липса на мотиви по съществен елемент от фактическия състав за пораждане на право на обезщетение – изправността на ищеца като страна по договора. Необсъждане на възраженията за недоказаност на вредите, възражение по чл. 51 от ОУ за освобождаване на ответника от отговорност. Отговорност на ищеца за вредите поради неполагане на грижата на добрия стопанин. Определяне на вредите при условията на чл. 162 от ГПК. Приемане за недоказан факт, който не е включен в предмета на доказване. Съдът бил приел, че няма доказателства за извършване на ремонтни дейности, както и че няма действително установена причина за прекъсването. Според касатора тези факти не били предмет на спора. Не било указвано да се установи видът на ремонтните дейности. Твърди и необоснованост на решението, изразяваща се в неправилно възприемане на доказателствата , за да се стигне до извода, че касаторът като ответник по иска не е изпълнил задължението си да уведоми ищеца. Както и относно приемане на извода, че само ищецът не е имал електрозахранване. Ответникът „Бул аква фиш“ ООД оспорва касационната жалба. Поддържа , че неосонвателно са посочени нарушенията в касационната жалба. Поддържат се мотивите на съда. „Алианц България“ АД, в качеството му на трето лице помагач също обжалва с касационна жалба въззивното решение по следните съображения: А именно необоснованост по отношение на извода за неизпълнение на задължението ответникът да уведоми надлежно ищеца за предстоящо спиране на електрозахранването. Относно извода на съда, че всички абонати в района с изключение на ищеца, са имали електрозахранване. Изводът относно това, че ищецът бил положил грижата на добър стопанин Нарушение на съдопроизводствените правила. Бил приет за доказан факт, който не бил доказан в процеса, както и неправилно било приложено правилото на чл. 162 от ГПК. Липса на установяване , че ищецът е изправна страна по договора. Липса на произнасяне по всички възражения на страните. Ответникът „Бул аква фиш“ ООД оспорва касационната жалба. Излага съображения ,че не са допуснати твърдените нарушения. Поддържа мотивите, изложени от съда. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Касационните жалби са в срок, подадени от легитимирани да обжалват решението лица. С обжалваното въззивно решение, въззивният съд по жалби на „Електроразпределение Север“ АД, ответник по иска и ЗАД „Алианц България“ трето лице помагач, е приел, че следва да потвърди решението на първоинстанционния съд за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 001 лв. Въззивният съд е преценил, че следва да бъде възприета установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като такава съответна на съвкупната преценка на събраните доказателства. Въззивният съд е приел, че между ищеца и ответника е сключен договор при общи условия за доставка на електроенергия Съгласно Общите условия разпоредби на ОУ на ДПЕЕЕМ доставчикът на електроенергия нямал право да прекъсва или да ограничава електрозахранването, ако няма необходимостта във връзка с конкретни действия, подлежащи на предварително планиране от „Електроразпределение Север” АД. . Имало било известие за спиране на тока, за периода 17.2 до 23.2.2016 г. Въззивният съд е приел, че ищецът извършва стопанска дейност по отглеждане на аквакултури, риболюпилня, цех за обработка и преработка на аквакултури. А ответникът е извършил нарушение на изискването, посочено в общите условия да не прекъсва или ограничава електрозахранването без предупреждение и на 24, и 25.2.2016 г. е било налице прекъсване в имота, в който ищецът е извършвал дейността е било налице прекъсване. Приет е за недоказан факта за предварително уведомяване на абоната за преустановяване на ел. захранването най - малко 48 часа преди прекъсването. Съобразно периода на прекъсване – седем дни, и обявените часове без захранване– девет на ден, общият размер на часовете, в който на абоната е съобщено, че ще има прекъсване, били 63 часа, в рамките на един общ период. Прието е, че не е налице изключение за режим на тока в посочения период. С оглед изслушаната техническа експертиза и свидетелски показания е направил извод, че на 24 и 25.02.2016г. всички абонати на „Енерго Про“ в района са имали нормално електроподаване, с изключение на абонатите, присъединени към ел. мрежа чрез собствения на „Бул Аква Фиш” ООД, трафопост. Изключването само на отклонението „ВН“ от около 50 – 60 м., собственост на „Бул Аква Фиш” ООД, било осъществено чрез заключване с верига и катинар на задвижващия механизъм на разединителя, без да са присъствали в района на отклонението и извършвани никакви ремонтни работи от лицензиантите по договорите за доставка и пренос на ел. енергия на 24 и 25.02.2016г., и без да е установена друга действителна причина. При небоходимост, каквато не била установена за посочените дни, отклонението, собственост на ищеца, не се е поддържало от лицензиантите по договорите за доставка и пренос на ел. енергия, а от „Елимар“ ООД по договор „Бул Аква Фиш” ООД. За да избегне прекъсване на ел. захранването ищецът се е снабдил с обезпечителна заповед по реда на чл. 390 и сл. ГПК, връчена на ответника няколко дни след разглеждания период, и се е принудил да ангажира свои служители за охрана на трафопоста. След получаване на уведомление за първия обявен период на ремонтните дейност от 7 дни, били предприети своевременно действия от търговското дружество– ищец за привеждането на всички системи и съоръжения за дейността му - отглеждане на аквакултури и риби, като от авариен режим е преминато на обичаен. По възраженията за причинна връзка между установеното неизпълнение на задълженията на ответника и измиране на посочената в исковата молба риба и материал във ферма на „Бул Аква Фиш” ООД са възприети изводите на окръжния съд, че причините за погиването на рибите разплодници е режимът на нарушеното и недостатъчно електроснабдяване на фермата. Въззивният съд е приел, че с оглед всички събрани доказателства и без констативните протоколи от 25.02.2016 г. и 26.2.2016 г., които са непротивопоставими на ответника, е установено, че поставянето на рибите разплодници в тази стресова обстановка в период от 11-12 дни е довела до смъртта на рибите, като между спирането на електрозахранването и погиването на рибите е установена пряка причинно-следствена връзка. Въззивният съд е възприел, че с молба № 22 212 от 20.12.2017 г. е извършено уточнение на иска, като в т. 1 и 2 били заявени основания за вреди, претърпени загуби, заявени от ищеца при условията на алтернативност за вреди, за които заявява общ размер на иска от 25 001 лв. Приел е, че по т. 1 и 2 са релевирани твърдения за претърпяването на вреди в значителни размери под формата на пропуснати ползи от невъзможността за изпълнение на договори за доставка на оплоден хайвер и зарибителен материал със съконтрахенти „Халхаз“ ООД, Унгария „Стеман транс“ ООД Русия, заявени пропуснати ползи в резултат за неизпълнение на договорите, с унгарската фирма от 167 500 евро. По т. 3 пропуснати ползи от непроизведена продукция за лични нужди на стопанството, а по т. 4 претърпени загуби от санкции на ИА“ „Рибарство и аквакултури“ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 12 от 2.7.2010 г. а по т. 5 загуби от намаляване имуществото на дружеството в резултат на смъртта на 42 броя мъжки и 54 броя женски разплодници. Приема ,че всяко от основанията е алтернативно и се иска осъждане на ответника да заплати 25 001 лв. Приема за доказани претенциите , защото има данни за пазарната стойност на погиналата риба, изчислена на база твърдените от ищеца бройки , при условия на продажба на хайвер а консумация и месо на стойност 38 934 евро. По алтернативните основания на т. 1 , 2 и 3 приема, че се установяват пропуснати пози от нереализирана печалба, чието получаване било предстоящо в съществени размери в сравнение с размера на осъдителната претенция. Прието е, че са налице загуби, установени на стойност 25 001 лв съобразно заключенията на вещите лица и е направен извод, че са установени всички правопораждащи елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. В случая касационното обжалване е допуснато поради вероятност въззивното решение да е недопустимо, на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК. Съгласно задължителната съдебна практика ППВС 1/1985 г. недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е произнесено извън пределите на търсената от ищеца защита, обсъдени са факти, които не съставляват основание на иска. Недопустимото съдебно решение може да е постановено в резултат на нарушение на диспозитивното начало, така както е предвидено в чл. 6 от ГПК. Съдът дължи защита на тези права, които са въведени чрез исковата молба от ищеца и са свързани с петитума на иска. При неизясненост на търсената защита, съдът дължи съдействие на страната, като й посочи конкретно кои са нередовностите на исковата молба, които следва да отстрани, за да може да установи защита на кои материални субективни права търси ищецът. В случая, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е постановил съдебно решение, преди да изпълни задължението си да установи с какви искове е сезиран. Задължение на въззивния съд e да се произнесе по съществото на спора като разреши същия въз основа на собствени фактически констатации. За целта следва да е налице редовна искова молба ясно очертаваща фактите и свързана с петитума на исковата молба с цел предоставяне на търсената защита в съответствие с диспозитивното начало. Съгласно задължителната практика на ВКС, Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС извън хипотезата на конституиране на надлежен ответник, разясненията относно нередовносттта на исковата молба, съгласно Тълкувателно решение 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, продължават да са актуални и при действащия ГПК. Съгласно тези разяснения, въззивният съд когато е надлежно сезиран с въззивна жалба има за предмет разрешаване на правния спор. Поради това следва да се произнесе само след като е налице редовност на исковата молба. Съдът е длъжен да разгледа и се произнесе по предявения иск, като изхожда от действително изразената воля за защита от ищеца. Налице е нередовност на исковата молба когато от очертаните в обстоятелствената част факти не може да се изведе търсената защита, обективирана в петитума. В случай, че е налице нередовност, то за обезпечение на допустим съдебен акт следва, на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, въззивният съд да даде указания да се отстранят нередовностите. В случай, че не бъдат отстранени нередовностите на исковата молба, на основание чл. 270 от ГПК, въззивният съд следва да обезсили решението и да прекрати делото. Когато е налице обективно съединение на искове, ищецът, за да сезира съда с редовна искова молба, е длъжен да посочи при какви условия извършва съединяването – алтернативно, евентуално или кумулативно. Нормата на чл. 210 от ГПК разяснява, че ищецът може да предяви няколко иска. Съединяването на искове може да бъде евентуално, алтернативно или кумулативно. В настоящия случай съдът е приел, че е налице алтернативно съединение на искове на няколко основания, като ищецът е поискал независимо от всичко присъждане на една сума 25 001 лв. Така възприетият подход от въззивния съд, не съответства на посочената норма. Преди всичко, както е разяснено и в константната практиката по приложение на чл. 210 от ГПК решение 97 от 8.2.2013 г. по т.д. 196/11 г., ВКС, 1 ТО и решение № 527/21.06.2010г. по гр.д. № 1363/09г. на ІV ГО, съдът дължи да определи основанието на иска съобразно обстоятелствата, които е посочил ищецът, а и съответно да определи какъв е видът на съединяването при обективно съединение на искове. След уточнение от ищеца при какви условия предявява искането и след проверка възможно ли е посоченото от ищеца съединяване на искове, с оглед вида на търсената защита, съдът определя с оглед заявените основания и видът на съединяването на исковете. В случая са нарушени изискванията, както на чл. 129 от ГПК, така и на чл. 210 от ГПК. С оглед уточнението на исковете с молбата на ищеца от 20.12.2017 г. в първоинстанционното производство, са предявени обективно съединени искове. В молбата уточнение са посочени такива вреди, които могат да са и претърпени загуби, а по част от перата, и пропуснати ползи. Съгласно Тълкувателно решение 3 от 12.12.2012 г. по тълк.д. 3/12 г. на ОСГТК на ВКС, обемът и границите на отговорността за вреди, определена в чл. 82 от ЗЗД се основава на договорно неизпълнение на задължение, като обезщетението може да обхваща, както претърпяна загуба, така и пропусната полза, когато тези вреди са пряка и непосредствена поледица от виновното неизпълнение на договорното задължение и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника се обхващат всички преки и непосредствени вреди. Следователно изправната страна, би могла да претендира както претърпени загуби, така и пропуснати ползи и те са видове вреди, очертани по основание, следва да са очертани от ищеца и по размер, за всяка вреда. Освен това, следва да се отчете, че при възможността да съществува алтернативно съединяване на искове, то следва да е налице изрично изявление от страна на ищеца. А и с оглед видовете вреди, които се претендират, съдът следва да направи преценка какъв е видът на съединяването на исковете, възможно и допустимо ли е алтернативно съединяване на исковете в случая. Ако ищецът не се интересува от това на кое от основанията, а само на някое от тях, ще получи търсената сума, то следва изрично да го заяви. Но алтернативно съединение на искове може да има само тогава, когато е налице алтернативност на основанията, т.е. за една и съща материална облага, претендиращият може да получи само на едно основание същата, при съществуване на няколко конкуриращи основания и е без значение на кое основание ще е я получи. Така в трайната практика на ВКС, например определение № 586 от 14.10.2010 г. по ч.гр.д. 476/10 г. 4 ГО, е прието, че основанието може да е едно от посочените от ищеца, но съществуването на едно от основанията, изключва останалите, като ищецът изрично е заявил, че без значение на кое от основанията му се присъди претендираната сума. В настоящето дело, соченото от ищеца неизпълнение е свързано с различен по вид вреди и ищецът би могъл да формира отделно искане по всяко от основанията. В случая, възприемайки алтернативност на основанията, въззивният съд е допуснал нарушение на нормата на чл. 210 от ГПК относно вида на съединяване на исковете, неотчитайки разликата във вида вреди, уточнение с молбата от 20.12.2017 г. При липсата на ясно разграничение между отделните претенции е приел, че става въпрос само за един вид вреди, което видно от обстоятелствената част на исковата молба и молбата-уточнение не е посочено от ищеца. Произнасянето на съда е при неуточнена искова молба, липса на разграничение по всяка от претенциите и съответно грешен извод за наличие на алтернативно съединение на основанията на търсената защита. Следва да се направи разграничение между видовете вреди и при това разграничение да се прецени видът на материалното право, за което се иска защита. В случая не е спазено изискването да се установи видът на съединяването на исковете и в случай, че той не е евентуално, да се разгледа всяко от основанията, свързано с искане, за да се прецени неговата основателност в пълен обем. Това изискване произтича от целта на съдебния процес – да даде защита и санкция и след приключване на процеса, страните да имат установеност и непререшимост, на основание чл. 299 от ГПК. Без произнасяне по всяко от основанията, свързано с искане, не може да съответства произнасянето на съда на търсената от ищеца защита. А това означава, че е постановено недопустимо решение. Като е приел така посоченото обективно съединение на искове, съдът се е произнесъл при нередовна искова молба и в отклонение от диспозитивното начало, преценявайки наличие на вреди в достатъчен размер, според него, за да се присъди сумата. В случая е налице нередовност на исковата молба, което не е дало възможност на съда да прецени правилно видът на съединяване на исковете. Това е довело до произнасяне с решение преди да са налице предпоставките за произнасяне по същество на спора, което обуславя извод за недопустимостта му. Поради това решението следва да бъде обезсилено, на основание чл. 293, ал.4, вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК. Доколкото не е дадена защита на претендираните от ищеца права, ще следва да се върне делото на въззивния съд за произнасяне след отстраняване нередовностите на исковата молба. След отстраняване нередовностите на исковата молба и правилно определяне вида на съединените искове, ще следва въззивният съд да се произнесе и по всички възражения, направени от ответниците. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК решение № 178 15.07.2019 г. по в.т.д 274/19 г. Апелативен съд – Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: