Ключови фрази
Обида и квалифицирана обида

5
Р Е Ш Е Н И Е
№184

гр. София, 21 октомври 2016 година


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря............Марияна Петрова.........................и в присъствието на прокурора.............Петя МАРИНОВА...............изслуша докладваното от съдията Топузова дело № 757 по описа за 2016 година.

Производството е образувано по касационна жалба от Л. Х. Б. срещу присъда № 1877 от 01.04.2016г., постановена по внчхд № 280/15г. на окръжен съд [населено място].
В жалбата се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. По отношение на обвинението по чл.148, ал.1 от НК се твърди, че е доказано отправянето на думи на английски език на публично място от подсъдимия към пострадалия, които последният е възприел като накърняващи неговата чест и достойнство. С оправдаването на подсъдимия М. жалбоподателят твърди, че е нарушен материалният закон. Относно обвинението по чл.130, ал.1 от НК се излагат доводи, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.78а от НК, доколкото не била извършена проверка дали подсъдимият няма други осъждания в някоя от държавите членки на ЕС. Предлага се присъдата да бъде отменена. В съдебното заседание пред касационния съд частният тъжител Б. и повереника му адв. Е. Я., редовно призовани, не се явяват.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. И. Д. дава становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи, че твърдението за нарушение на закона по отношение на обвинението по чл.148, ал.1 от НК не е подкрепено с конкретни аргументи, а ако е допуснато нарушение на закона касателно обвинението по чл.130, ал.1 от НК, то може да се отстрани от касационната инстанция. Изтъква се, че първоинстанционното разглеждане на делото е проведено при съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда. Прави се искане за заплащане на направените разноски пред тази инстанция.
Представителят на ВКП счита, че присъдата на окръжния съд гр. Благоевград е законосъобразна, а подадената жалба от частния тъжител е неоснователна. Изложените от въззивния съд съображения за липса на осъществено престъпление по чл.148, ал.1 от НК се споделят от прокурора.
В последната си дума подсъдимият М. заявява, че делото следва да приключи.
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 2178 от 07.05.2015г., постановена по нчхд № 424/14 г. районен съд гр. Разлог признал подсъдимия Н. М. за виновен в това, че:
- На 07.02.2014г. около 19.00 часа пред хотелски комплекс „Д.” в [населено място] чрез нанасяне на удар с ръка причинил на Л. Х. Б. контузия на гръдния кош, представляваща лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност на живота, поради което и на основание чл.130, ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание от 6 месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
- На 07.02.2014 г. около 19,00 часа в [населено място] пред хотелски комплекс „Д.” публично казал неща унизителни за честа и достойнството на Л. Х. Б., поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание от 3 месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложил на подсъдимия Н. М. общо наказание от 6 месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
Със същата присъда подсъдимият Н. М. бил осъден да заплати на Л. Х. Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв. от престъплението по чл.148, ал.1 от НК и в размер на 1500 лв. за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законните лихви от датата на увреждането, като гражданските искове били отхвърлени до пълния им предявен размер като недоказани.
В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото.
По жалба на защитника на подсъдимия било образувано внчхд № 280/15г. по описа на окръжен съд гр. Благоевград. С присъда № 1877 от 01.04.2016г. въззивният съд :
- отменил присъдата в частта, с която подсъдимият М. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и относно приложението на чл.23, ал.1 от НК, като постановил нова присъда, с която признал Н. М. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК;
- отхвърлил гражданския иск, предявен от Л. Х. Б. срещу подсъдимия Н. М. за причинени от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането;
- изменил присъдата в частта, с която подсъдимият М. бил признат за виновен по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лв.;
- потвърдил присъдата в останалата част.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 247, ал. 1 от НПК, намери следното:
Жалбата на частния тъжител за нарушение на закона по отношение на обвинението по чл.130, ал.1 от НК не подлежи на разглеждане по същество от касационния съд. Съгласно чл.346, т.2 от НПК, от предмета на касационното обжалване изрично са изключени новите присъди на окръжния съд като въззивна инстанция, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. В тази й част жалбата на частния тъжител следва да се остави без разглеждане.
Жалбата в частта й относно допуснато нарушение на закона относно обвинението за престъпление по чл.148, ал.1 от НК касационната инстанция намери за неоснователна.
В мотивите си въззивният съд е приел за недоказано твърдението за отправени от подсъдимия към тъжителя думи на английски език „fuck you”. Употребата на такъв израз е отречена от подсъдимия в обясненията му, които са подкрепени и от показанията на свидетеля Л.. Показанията на св. К., че подсъдимият употребил обичайна псувня въззивният съд е приел като недостатъчни да подкрепят обвинителната теза, предвид обстоятелството, че последният свидетел не посочва конкретните думи, които е възприел, а възпроизвежда направения от самия него превод на чутия израз на английски език.
В жалбата не се оспорват фактическите изводи на въззивния съд (тъй като не се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК), а се твърди, че материалният закон е приложен неправилно. Фактическите изводи на окръжния съд за липса на доказателства, които да сочат, че подсъдимият М. е отправил обиден израз на английски език към тъжителя Б. закономерно са довели до оправдаването на подсъдимия по обвинението да е извършил престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. В рамките на приетите за установени факти от въззивната инстанция, законът е приложен правилно.
Тезата на адв. Д. за нарушение на правото на защита на подсъдимия М. (предвид провеждане на първоинстанционното съдебно производство при нередовна процедура по призоваване на подсъдимия), в случая не представлява основание за отмяна на въззивния съдебен акт, тъй като с оправдаването на М. по предявеното му обвинение по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК правото му на защита е гарантирано в максимална степен.
С оглед неоснователността на жалбата на частния тъжител, направеното искане от адв. Д. за присъждане на съдебните разноски, направени пред ВКС е основателно.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК и чл.346, т.2 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1877 от 01.04.2016г., постановена по внчхд № 280/15г. на окръжен съд гр. Благоевград в частта й относно оправдаването на подсъдимия Н. М. по обвинение за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на частния тъжител Л. Х. Б. срещу присъда № 1877 от 01.04.2016г., постановена по внчхд № 280/15г. на окръжен съд гр. Благоевград в частта й относно освобождаването от наказателна отговорност на подсъдимия Н. М. по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА Л. Х. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. М. направените разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 400 (четиристотин) лв.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:

1.


2.