5 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 430/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 439 гр.София, 17 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Севдалин Мавров със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) Саша Раданова наказателно дело под № 430/2010 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Ямболската окръжна прокуратура против присъда № 88 от 2.VІ.2010 год. по внохд № 70/2010 год. на Ямболския окръжен съд, която е нова след отмяната на присъда № 80 от 25.І.2010 год. по нохд № 1631/2009 год. на Ямболския районен съд. С първоинстанционната присъда подсъдимият З. К. Д. е признат за виновен в това, че на 22.Х.2008 год. в гр.Ямбол, в района на пункт за вторични суровини [заличено наименование на фирма] на ул.”Пирин” № 26, с насилие е откраднал от С. К. К. от С. златен ланец на стойност 1 600 лева, за което и на основание чл.198, ал.1 НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 4 години като е оправдан по обвинението в грабеж от същия пострадал и на мобилен телефон Н. 6300 със С. карта на обща стойност 289 лева. С протестираната присъда е отменена първоинстанционната в осъдителната й част и Д. е оправдан. Посочените в протеста касационни основания са по т.1 и 2 на чл.348, ал.1 НПК. Насочен срещу оправдателната част на присъдата в него се твърди, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения при доказателствения анализ, ограничили правото на прокурора да докаже повдигнатото и поддържано от него обвинение. Иска се отмяна на присъдата в оправдателната й част и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста, докато защитникът на подсъдимия иска оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд намира протеста за основателен. Допуснато е съществено процесуално нарушение на чл.305, ал.3 НПК, което нарушение е ограничило процесуалните права на държавния обвинител и съставлява касационно основание за отмяна по чл.348, ал.3, т.1 НПК. Преди всичко трябва да се отбележи, че проявената от въззивния съд избирателност да кредитира отделни фрагменти от показанията на някои свидетели сама по себе си поражда съмнение, че вътрешното убеждение на съда не е взето по начина, указан в чл.14, ал.1 НПК. Прави впечатление, че за разлика от първоинстанционния съд, въззивният е оставил без коментар един съществен факт, а именно, че бащата на св.М.Стоянов е работодател на подсъдимия, а свидетелите М.Кръстев, Т.Ташев и М.С. заемат различни длъжности в пункта, където подсъдимият е работил и където е възникнал и се е развил инцидента между него и пострадалия Г.К.. Връзката на тези свидетели с подсъдимия, всички работещи в едно малко частно предприятие, определено допуска насоченост на показанията им в интерес на техния колега и налага по-голяма предпазливост в оценката за обективност на казаното от тях, още повече, че наличието на такава насоченост, освен предполагаемо, е и много добре илюстрирано в показанията на М.Стоянов. Съдът не е проявил такава предпазливост при обсъждане показанията на М.С. и това е довело до приемането на фактически констатации, които не биха могли да се приемат безспорно за истинни. Според въззивния съд, в деня на инцидента случайно, при преместването от С.Ташев на намиращ се в двора на пункта палет с отпадъци, М.С. намерила мобилния телефон на пострадалия, а три дни по-късно, след разговор с освободения от ареста подсъдим, вблизост до същото място намерила и златния ланец на К., откъснат от врата му по време на нанесения му от Д. побой и „останал за кратко в ръката” на последния. При тези приети за установени факти съдът е следвало да си отговори, защо С. на 23.Х., в деня на намирането на мобилния телефон, го е предала в РПУ-Ямбол, а не е сторила същото и с намерената по-късно далеч по-скъпа вещ, вместо да я дава на подсъдимия, а той пък да я връща на пострадалия. Така приети, действията на М.С. са очевидно непоследователни, тя самата при разпита й в първата инстанция на 25.І.2010 год. не е предложила логично обяснение на поведението си, а всичко това дава сериозно основание за съмнение в истинността на казаното от нея за намирането на ланеца и на действителното местонахождение на въпросната вещ от момента, в който собственикът й се е лишил от нея до момента, в който му е била върната. Че златният синджир е бил отнет от К., че се е намирал в Д. и че К. си го е искал, е свидетелствал Г.Г., на чиито непротиворечащи си показания пред първоинстанционния съд и при досъдебното разследване, дадени по реда на чл.223 НПК, съдът е отказал да повярва с неубедителния довод, че само Г. бил чул тези думи на пострадалия. В мотивите към присъдата си въззивният съд не е посочил, какво приема по отношение на ланеца след пребиваването му „за кратко в ръката” на подсъдимия, но след като е приел, че е намерен от М.С. няколко дни след инцидента, то логично следва да е приел – не по-малко неубедително – че Д. е захвърлил като непотребна вещ тежащия 50 гр златен ланец на стойност 1 600 лева, който извод е, най-малкото, наивен. Коментираните, впрочем, неправилности при извършения от въззивния съд доказателствен анализ ясно са очертани в особеното мнение на съдията Г.Карабаджаков, а тъй като той е и докладчик, не е ясно кой от останалите членове на съдебния състав е изготвил мотивите към въззивната присъда с оглед спазване изискването на чл.33, ал.5, изр.второ НПК. С оглед на дотук изложеното и на чл.354, ал.3, т.2 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 88 от 2.VІ.2010 год. по внохд № 70/2010 год. на Ямболския окръжен съд В ОТМЕНИТЕЛНАТА Й ЧАСТ И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: