2 Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр. София, 07.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1043 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата Р. Н. К. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. В. В. срещу решение № 110 от 11.06.2010г. по в. гр. дело № 134/2010г. на Апелативен съд Велико Т. в частта, с която е оставено в сила решение № 116 от 29.12.2009г. по гр. дело № 639/2009г. на Окръжен съд Русе в частта, с която Р. Н. К. е осъдена да плати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 14 426,24 щ. д. /разликата между обжалваемата част 16 891.87 щ. д. и отхвърлителната на въззивния съдебен акт част 2 465.89 щ. д./, представляваща неизплатени вноски по договор за заем от 26.11.2004г. /неизплатени падежирани вноски и непадежирани предсрочно изискуеми погасителни вноски, всяка от които включва неплатена главница и възнаградителна лихва/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2009г. до окончателното й плащане, както и разноски по компенсация в размер 1 111.75 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава противоречието с материалния закон с неотчитане на обстоятелството, че с плащане на сумата от 33 723,95 лв. – част от цената на продадения от заемателя недвижим имот и получаването й от заемодателя са погасени изцяло дадената в заем главница от 8 000 щ. д. и натрупаните към датата на плащане лихви и неустойки. Поддържа становище, че неправилно претендираната сума е присъдена на ищеца, като въззивният съд не е съобразил, че по този начин ще се стигне до неоснователно обогатяване, тъй като ищецът /заемодател по договора/ от една страна е получил на 25.07.2006г. сумата 33 723,95 лв., ползвал е тази сума до 18.03.2009г., а от друга страна, претендира за същия период и уговорената възнаградителна лихва върху същата главница, която му е била върната. Касаторът моли решението на въззивната инстанция да бъде отменено в обжалваната му част, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените за всички производства разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. Д. оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност и правилност на въззивното решение. Счита, че правилно въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, тъй като се касае за заплащане на уговорена в чл. 4, ал. 6 от договора за заем неустойка, а не за лихва за забава, с плащането от третото лице не е погасено задължението на длъжника по договора за заем, а е извършено плащане на цената по договор за покупко-продажба на недвижим имот, която е върната на купувача след претърпяната от третото лице евикция. Ответникът излага доводи, че дори да се приеме, че с извършеното плащане на заемната сума от трето лице се е погасило задължението на заемополучателя и се е прекратил договорът за заем, то съгласно чл. 34 ЗЗД при признаване на договора за продажба за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, получено от нея, включително се възстановява висящността на акцесорните правоотношения, поради което следва да се счита, че не е имало погасяване на заемната сума и прекратяване на договора за заем и следователно за периода от плащането от третото лице до връщане на заеманата сума се дължи възнаградителна лихва. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. С определение № 497 от 11.07.2011г. по настоящото т. дело № 1043/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение в обжалваната му част е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1/ извършеното плащане от трето лице на задължението на заемополучателя в полза на заемодателя погасява ли задължението по договора за заем; 2/ с връщане на даденото по нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с която сума третото лице – купувач по договора за покупко-продажба, е платило задължението на заемополучателя в полза на заемодателя, възобновява ли се правоотношението по договора за заем. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводи на страните и провери правилността на въззивното решение, приема следното: По релевантните материалноправни въпроси: 1/ Извършеното плащане от трето лице на задължението на заемателя /заемополучателя/ в полза на заемодателя погасява ли задължението по договора за заем? Съдържанието на облигационното правоотношение се състои от вземането на кредитора и задължението на длъжника. С изпълнение на задължението на длъжника чрез престиране на дължимия резултат правоотношението се погасява и престава да съществува. Задължението може винаги да бъде изпълнено лично от длъжника. Когато договорът е сключен с оглед личността на длъжника /intuitu personae/, изпълнението на задължението трябва да бъде извършено лично от длъжника. Разпоредбата на чл. 73 ЗЗД регламентира възможността за изпълнение на задължението от трето лице дори против волята на кредитора в случаите, когато кредиторът няма интерес задължението да бъде изпълнено лично от длъжника. Когато естеството на задължението е такова, че може да бъде изпълнено от всяко лице и страните не са сключили договора intuitu personae, задължението може да бъде изпълнено от трето лице. Тази възможност произтича от същността на изпълнението като осъществяване на дължимия резултат. Изпълнението на чужд дълг чрез трето лице може да се осъществи по няколко начина. Длъжникът може да упълномощи друго лице да извърши фактическите или правните действия по изпълнението и в този случай третото лице действа от името на длъжника и изпълнява като негов представител. Допустимо е третото лице да изпълни чужд дълг по своя инициатива, без да е упълномощено от длъжника и да изпълни от свое име. За да има погасителен ефект изпълнението от трето лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо последното да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането с желание да освободи длъжника от задължението. Аргументи в тази насока могат да се намерят и в разпоредбата на чл. 56 ЗЗД, уреждаща изпълнението поради грешка. Извършеното от третото лице изпълнение на чужд дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението от длъжника, когато задълженията не са intuitu personae и изпълнението не е извършено поради грешка. За настъпването на погасителния ефект е без значение дали третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия дълг. Законът не изисква наличието на правен интерес като предпоставка за изпълнението от третото лице. Правният интерес има значение само във вътрешното правоотношение между третото лице, извършило плащането, и длъжника, чието задължение се погасява, и се отнася до възможността на третото лице да се суброгира в правата на кредитора съгласно чл. 74 ЗЗД. В хипотезата на сключен договор за заем спецификата на задължението е връщане на заетата сума. Касае се за задължение за заместима престация, което може да бъде изпълнено от трето лице. За заемодателя е без значение кой ще изпълни задължението на заемателя за връщане на сумата и тъй като договорът за заем не е договор, сключен с оглед личността на заемателя, той може да бъде изпълнен от трето лице. Извършеното от третото лице плащане на задължението на заемателя за връщане на заетата сума в полза на заемодателя има погасителен ефект в правоотношението между длъжника /заемателя/ и кредитора /заемодателя/. С получаване на сумата от заемодателя задължението по договора за заем се счита погасено. 2/ С връщане на даденото по нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с която сума третото лице – купувач по договора за покупко-продажба, е платило задължението на заемополучателя в полза на заемодателя, възобновява ли се правоотношението по договора за заем? Ако преди обявяване на договора за покупко-продажба за нищожен, купувачът е платил задължението на своя съконтрагент /продавача/ към кредитора на последния със сумата - цена по сделката за покупко-продажба, чуждият дълг /на продавача към неговия кредитор/ се счита погасен. С последващото обявяване на сделката за покупко-продажба за нищожна правоотношението между длъжника /продавача по нищожната сделка/ и неговия кредитор не се възобновява. В хипотезата на договор за заем, сключен между две лица, и договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между заемателя в качеството му на продавач и трето лице в качеството му на купувач, са налице две различни правоотношения между различни страни с различен предмет. Участието на една от страните в двете правоотношения /кредитор по едното правоотношение – продавач и длъжник по другото - заемател/ не е основание за възобновяване на правоотношението по договора за заем, по което задължението на заемателя е погасено. Последващото обявяване на сделката за покупко-продажба за нищожна не възстановява дълга на заемателя към заемодателя, а поражда правото на купувача да иска връщане на даденото - цената на имота, на основание чл. 34 ЗЗД. Задължението за връщане се носи от страната по сделката. При нищожен договор за покупко-продажба продавачът дължи връщане на цената на купувача и в случая, когато с цената е погасено задължение на продавача към неговия заемодател. Правоотношението по договора за заем между заемодателя и заемателя не се възобновява с връщане на даденото по нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с която сума третото лице /купувач по договора за покупко-продажба/ е платило задължението на заемателя в полза на заемодателя. Ако заемодателят е върнал цената на купувача, той има право да встъпи в правата на кредитора – купувач, но не и да иска връщане на предоставената от него на продавача на заем сума, нито възнаградителна лихва по договора за заем, който е погасен преди това. По правилността на въззивното решение в обжалваната част: Предвид дадените отговори на релевантните за спора материалноправни въпроси, въззивното решение в обжалваната му част е неправилно. Неправилно и в противоречие с материалния закон решаващият съдебен състав е приел, че ответницата по исковата молба следва да върне на ищеца сумата по договора за заем и уговорената в него възнаградителна лихва. Съдът не е съобразил, че с плащане на сумата в размер 33 723,95 лв. на 25.07.2006г. от купувача на заемодателя задължението по договора за заем на заемателя към заемодателя е погасено изцяло, както по отношение на главницата, така и относно натрупаните до тази дата лихви и неустойки. Правилни са доводите на съдебния състав, че с прогласяване на договора за нищожен сумата 33 723,95 лв. е подлежала на връщане съгласно чл. 34 ЗЗД. Задължението за връщане на посочената сума на основание чл. 34 ЗЗД е било на ответницата като продавач по сделката, но не и на заемодателя. Обявяването на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Р. Н. К., В. Р. К. и Г. Р. К. чрез пълномощник И. Дончевна Т. като продавачи и [фирма], преименувано на [фирма] като купувач, за нищожен и връщането на сумата в размер 33 723,95 лв. от Кооперация „В. Напредък“ на [фирма] не възстановява облигационната връзка по договора за заем, сключен между Кооперация „Мегализинг Г.“ /Кооперация „В. Напредък“/ като заемодател и Р. Н. К. като заемополучател. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 240 ЗЗД и чл. 73 ЗЗД. Същото следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск в частта за сумата 14 426,24 щ. д. /разликата между обжалваемата част 16 891.87 щ. д. и отхвърлителната на въззивния съдебен акт част 2 465.89 щ. д./, представляваща неизплатени вноски по договор за заем от 26.11.2004г. /неизплатени падежирани вноски и непадежирани предсрочно изискуеми погасителни вноски, всяка от които включва неплатена главница и възнаградителна лихва/, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК ответникът /ищец в първоинстанционното производство/ трябва да заплати на касатора /ответницата по иска/ сумата 3 221,70 лв. – разноски за всички съдебни производства съобразно отхвърлената с настоящото решение част от предявения иск. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 110 от 11.06.2010г. по в. гр. дело № 134/2010г. на Апелативен съд Велико Т. в частта, с която е оставено в сила решение № 116 от 29.12.2009г. по гр. дело № 639/2009г. на Окръжен съд Русе в частта, с която Р. Н. К. е осъдена да плати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 14 426,24 щ. д. /разликата между обжалваемата част 16 891.87 щ. д. и отхвърлителната на въззивния съдебен акт част 2 465.89 щ. д./, представляваща неизплатени вноски по договор за заем от 26.11.2004г. /неизплатени падежирани вноски и непадежирани предсрочно изискуеми погасителни вноски, всяка от които включва неплатена главница и възнаградителна лихва/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2009г. до окончателното й плащане, както и разноски по компенсация в размер 1 111.75 лв. и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] срещу Р. Н. К. от [населено място] иск в частта за сумата 14 426,24 щ. д., представляваща неизплатени вноски по договор за заем от 26.11.2004г. /неизплатени падежирани вноски и непадежирани предсрочно изискуеми погасителни вноски, всяка от които включва неплатена главница и възнаградителна лихва/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2009г. до окончателното й плащане, като неоснователен. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Р. Н. К. от [населено място], [улица], вх. 4, ет. 3, ап. 5 на основание чл. 78 ГПК сумата 3 221,70 лв. /три хиляди двеста двадесет и един лева и седемдесет стотинки/ – разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.