О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 532 София 10.06.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1087 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. Т. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 160 от 19.11.2021г. по в.гр.д. № 1562 по описа за 2021г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е отменено решение № 260252 от 13.05.2021г. по гр.д.№ 2526/2021г. на РС Казанлък в частта, с която е уважен иска за разликата над 20 000лв. до 32 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за присъждане, на основание чл.200 КТ, на сумата над 20 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие настъпила на 12.08.2018г. трудова злополука по време на работа, ведно със законната лихва, считано от посочената дата, изменено е решението в частта за присъдените разноски и са присъдени такива за въззивната инстанция. Решението, в останалата отхвърлителна част е влязло в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е постановил акта си след като е съобразил представените доказателства за наличие на установена по надлежния ред /с разпореждане № 103 от 22.08.2018г. на НОИ Стара Загора/ трудова злополука, настъпила по време на работа, на 12.08.2018г., в резултат на която на пострадалия е причинено телесно увреждане – разкъсно - контузни рани на ІІ, ІV и V пръсти и открита фрактура на V пръст на лявата ръка, който е висял на мекотъканен мост. Пострадалият е бил приет в „Ортопедо-травматично отделение“ на МБАЛ Стара Загора, откъдето бил изписан на 20.08.2018г. На 1.10.2018г. отново е постъпил в същото отделение заради настъпила некроза в областта на ІІ и ІІІ фаланги на V пръст, която е станала причина за ампутация на пръста. Бил е изписан на 8.10.2018г. При определяне на размера на обезщетението в размер на 40 000лв., съдът е взел пред вид – от една страна заключението на назначената медицинска експертиза, определящо вида и характера на получените увреждания, а именно: увреждането на два от пръстите е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, но ампутацията на V пръст е с трайни негативни последици, водещи до невъзможност занапред да бъде осъществена в пълен обем основната функция на ръката – хватателната, съобразил е изпитаните болки и страдания, като е отчел, че те са били най-силни в дните непосредствено след увреждането и операцията, а от друга обстоятелството, че в Протокол № 1 от 14.08.2018г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката е посочено, че една от предпоставките за допускане на злополуката е и наличието на техническа повреда на контейнера тип „Бобър“, наложила пострадалият да окаже помощ с дясната си ръка на повдигателното устройство на специализирания автомобил, като с лявата се е подпрял на вала на повдигащото устройство, с което е нарушил изискванията за безопасност Отчетено е и, че не е използвал предпазни средства. На спорният по делото въпрос за приложимостта на чл.201, ал.2 КТ, въззивният съд е дал положите-лен отговор, приемайки че работникът е допуснал груба небрежност, като е извършил съвкупност от действия и бездействия – указване на натиск с дясната ръка, подпиране на лостта с лявата и некоординиране на собствените си действия с тези на другия работник, който е натиснал копчето на повдигащото се устройство, които са в причинна връзка с настъпилия за него вредоносен резултат. /Ако, в нарушение на инструкцията за безопасност, той не е поставил ръката си на лостта, увреждането нямаше да бъде причинено./ В мотивите е посочено и че – отстраняването на неизправността на сметосъбиращата техника не е сред трудовите функции и задължения на ищеца. Неговото конкретно поведение не се дължи на неосигурени от работодателя безопасни условия на труд, нито предприетите от него действия са били в интерес на работодателя, за да се изключи грубата небрежност. С тези мотиви, въззивният съд е обосновал намаляването наполовина на дължимото – съобразно конкретно установените обстоятелства- обезщетение. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните въпроси: 1. Длъжен ли ответникът да докаже възражението си за съпричиняване, и ако това не е направено, изисква ли справедливостта обезщетението да не се намалява? Длъжен ли е работодателят да докаже, че работникът е предвиждал настъпване на неблагоприятния резултат и е имал представа как да го предотврати или е достатъчно установяване на нарушение на правила за безопасност на труда от страна на работника?, 2. Всяко нарушение на правилата за работа ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което е в причинна връзка с него? /Касаторът задава този въпрос, с оглед поддържаното от него твърдение, че увреждането е причинено от другия служител, който е натиснал копчето на повдигащото се устройство/, 3. Трябва ли приносът да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия и бездействия от пострадалото лице и именно те да са в причинна връзка с увреждането?, 4. Следва ли съдът да намалява обезщетението за неимуществени вреди когато ответникът е направил възражение за съпричиняване, различно от приетото от съда?, 5. Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда по установените по делото факти, съставлява си съществено процесуално нарушение? Налице ли е правилно приложение на материалния и процесуалния закон?, 6. Длъжен ли е работодателят да осигури на работниците изправна техника за изпълнение на възложената им работа и ако това не е направено, може ли да се приеме, че злополуката е причинена от допуснато от работника груба небрежност?, 7. Налице ли е груба небрежност при липса на доказателства за наличие на знание от страна на пострадалия, че в конкретната ситуация за него могат да настъпят вредни последици и как да ги предотврати? При несъзнавана небрежност, допустимо ли е компенсиране на вини, т.е. намаляване задължението на работодателя? Касаторът се позовава на многобройна съдебна практика, която не прилага, а само цитира. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допусне касационно обжалване, доколкото нито един от тях не е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, а специално въпрос № 5 не отговаря и на изискванията за общо основание за допустимост. Съображенията: Отговорът на въпроси с №№ 1 и 7 е положителен. Доколкото, работодателят дължи обезщетение за всички причинени на работника вреди, настъпили в резултат на увреждане на здравето му, причинено по време на работа, той е този който следва да установи възражението си, че работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Работодателят следва да установи наличие на груба небрежност – в какво се изразяват конкретно осъществените от работника действия, които са предприети без да е положена грижата, която и най-небрежния би положил. Преценката за наличие на състава на чл.201,ал.2 КТ е конкретна и се прави от съда, с оглед на всички установени, релевантни за случая, обстоятелства. От работодателя не може да се очаква да доказва дали точно увреденият работник е предвиждал, че ще настъпи неблагоприятния резултат, нито дали е знаел как да го предотврати, а че обичайно, в подобна ситуация, е нормално да се предвиди, че ще последва увреждане на здравето. Във връзка с вторият и третият поставени от касатора въпроси, в практиката няма спор, че не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда обосновава приложението на чл.201,ал.2 КТ, а само конкретно допуснатото от пострадалия, за което може да се прецени, че съставлява груба небрежност. Съдът дължи точно изследване на обективното значение на приноса на пострадалия /който принос винаги е конкретен/ и в случая това е направено, доколкото съдът е възприел за безспорни установените факти и въз основа на тях е извел извода си, че след като работникът с лявата си ръка се е подпрял на вал на повдигащото устройство, в момент когато последният е бил задвижен, то неговото поведение е в причинна връзка с увреждането, защото ако не си беше пъхнал пръстите, злополуката не би настъпила. Доводът на касатора за причиняване на увреждането от друг служител, защото е натиснал копчето на повдигащото се устройство, не е приет за доказан, а и е ирелевантен, защото е от значение поведението на пострадалия. Възражението на работодателят по чл.201, ал.2 КТ е за наличие на основание за намаляване на отговорността му поради допуснато от работника груба небрежност. Доколкото нито се изисква умисъл, нито се касае до деяние или за разследване в наказателноправен смисъл, на четвъртият поставен от касатора въпрос следва да се отговори отрицателно. Конкретните действия, с които е осъществено съпричиняването, са предмет на установяване от съда, съобразно установените по делото обстоятелства. Въпрос № 5 не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно приетото в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречела на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност“. Във връзка с поставеният въпрос с № 6, следва да се посочи, че е безспорно задължението на работодателя да осигури на работниците изправна техника за изпълнение на възложената им работа. Наличието на пропуски или констатацията за допуснат пропуск обаче, не изключват основателността на възражението по чл.201, ал.2 КТ. Подобна констатация винаги е от значение както за определяне на размера на дължимото обезщетение за вреди, така и при определяне на процента на съпричиняване и в случая това е било съобразено от въззивния съд. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 160 от 19.11.2021г. по в.гр.д. № 1562 по описа за 2021г. на Окръжен съд Стара Загора. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :