Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 c174_11_opr_ch.doc О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 309 С., 25.05. 2011 година Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 174 /2011 г.: Производство по чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 10.02.2011 г., постановено по възз. гр. д. № 323 /2011 г. на Софийски апелативен съд, г.о., І с-в., с което е потвърдено определение от 19.10.2010 г. по т.д. № 1157 /2010 т. на Софийски градски съд, т.о., VІ-8 състав, с което е прекратено производството по предявен от жалбоподателя срещу [фирма] иск с правно основание чл.124,ал.4,изр.2 ГПК за установяване по отношение на ответника, че площта на продаден от ответника на ищеца недвижим имот не е 680 кв.м., а 568 кв.м. като процесуално недопустим. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и излага съображения за това – че от самото начало е предявил само иск по чл.210,ал.2 ЗЗД, а не установителен и втори – за намаляване на продажната цена, че е платил една държавна такса, съдът се е произнесъл по нещо, с което не сезиран, предявен е един иск с правно основание чл.210 ГПК, който е приет за разглеждане и следователно мотивите на съда в това определение и в обжалваното са противоречиви, че обжалваното определение не е мотивирано. Излага основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване – въпроси, за чието разглеждане твърди, че представляват основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, те ще бъдат разгледани по-долу. Ответникът М. АД оспорва както основателността на частната жалба, така и основанията за допускането и до касационно обжалване.. По спорния процесуален въпрос, предмет на обжалване : Като твърди, че купил от ответника аптечен склад с посочена площ 680 кв.м., който след измерване се оказал с площ 568.60 кв.м., ищецът иска от съда да установи между страните, че площта на склада е 568.60 кв.м., да намали продажната цена от 977,915 лева без ДДС на 817,709.52 лева без ДДС и да осъди ответника да му заплати на основание чл.210 ЗЗД сумата 160,205.48 лева за разликата в стойностите на посочената в нот. акт и действителната площ. С определение от 19.10.2010 г. (л.30) СГС е върнал исковата молба по предявения иск за установяване на факт, като е посочил, че иск по чл.124,ал.4,изр.2 ГПК за установяване на факт е допустим само в предвидените от закона случаи, какъвто не е този за установяване на разликата между уговорено и действително пространство. С определение от 12.11.2010 г. (л.100) СГС е допуснал до разглеждане предявения иск по чл.210,ал.2 ЗЗД, извършил е доклад по него и е насрочил производството в о.з. С обжалваното определение съставът на САС е потвърдил обжалваното определение на СГС от 19.10.2010 г. със същите мотиви : че иск по чл.124,ал.4,изр.2 ГПК за установяване на факт е допустим само в предвидените от закона случаи, какъвто не е този за установяване на разликата между уговорено и действително пространство и че разликата може да бъде предмет на иск по чл.210,ал.2 ЗЗД, но не може да бъде предмет на установителен иск с правно основание чл.124 ГПК. По основанията за допускане на касационно обжалване : Настоящият състав намира, че от изведените въпроси обуславящи са тези : дали при предявяване на осъдителен или конститутивен иск правопораждащият факт, на който искът се основава, наведен като фактическо твърдение с исковата молба, представлява отделен, самостоятелен иск и при наличието на специален иск по чл.210 ЗЗД, допустимо ли е той да се разделя на два общи. Въпросите са от значение за точното прилагане на закона. Настоящият състав намира, че в случаите, когато се претендират правните последици от установяване на факт чрез осъдителен или конститутивен иск, установяването на факта е правен въпрос, обуславящ произнасянето по съществото на спора,но че искането до съда за установяването на факта не следва да се счита за предявяване на отделен установителен иск, а на предпоставка за уважаването на иска. В случая такъв факт е разликата между уговореното и действително пространство (площ) на недвижимия имот. Действително с исковата молба е поискано установяването на този обуславящ факт и въз основа на него – продажната цена да бъде намалена, като ответникът (продавачът) бъде осъден да заплати на ищеца (купувача) разликата в стойността (цената) на имота съгласно действителната площ. При отговора на въпроса следва да се приеме, че е предявен иск с правна квалификация чл.210,ал.2 Д., както са приели двете инстанции и че не е предявен отделен установителен иск, от което следва извод за основателност на частната жалба и че обжалваното определение на САС и потвърденото с него определение на СГС от 19.10.2010 г. следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на СГС за разглеждането по същество на приетия от него с определение от 12.11.2010 г. (л.100) за разглеждане иск по чл.210,ал.2 ЗЗД. Жалбоподателят не претендира разноски, а с оглед изхода от спора ответникът по частната жалба няма право на разноски. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 10.02.2011 г., постановено по възз. гр. д. № 323 /2011 г. на Софийски апелативен съд, г.о., І с-в... ОТМЕНЯ определение от 10.02.2011 г., постановено по възз. гр. д. № 323 /2011 г. на Софийски апелативен съд, г.о., І с-в.. и потвърденото с него определение от 19.10.2010 г. по гр.д. № 1157 /2010 г. на Софийски градски съд, т.о., VІ-8 състав. Връща делото на Софийски градски съд, т.о., VІ-8 състав. за продължаване на съдопроизводствените действия по приетия от него за разглеждане иск по чл.210,ал.2 ЗЗД. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2