Р Е Ш Е Н И Е № 258 гр. София, 14.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на десети октомври двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3079/2013 година. Производството е по чл. 290 ГПК. [община], [населено място] е подала касационна жалба срещу решение от 06.02.2013 г. по гр. дело № 7/2013 г. на Окръжен съд – [населено място]. Ответницата М. Г. И. оспорва жалбата. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Окръжен съд – [населено място] е потвърдил решението от 01.11.2012 г. по гр. дело № 748/2012 г. на Районен съд - [населено място] и е осъдил [община], [населено място] да заплати на М. Г. И. сумата 450 лв. разноски за въззивната инстанция. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответникът по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ не е доказал законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „директор на ЦДГ „Слънчице”, [населено място]. Разгледани са отразените в заповед № 42/22.03.2012 г. на кмета на [община] нарушения на ищцата и е констатирано, че исковете са основателни, имуществената претенция до размер на сумата 4420 лв. със законната лихва. С определение № 861 от 12.07.2013 г. на ВКС, състав на ГК, ІІІ о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, за да се провери по реда на касационния контрол, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид изискването за надлежна процесуалната легитимация на ответника. По – конкретно процесуалноправния въпрос засяга несъответствието между обстоятелствената част на исковата молба, в която е отразено, че ищцата е работила като директор на ЦДГ „Слънчице”, [населено място] след спечелен конкурс по трудов договор и петитума, съгласно който исковете са предявени против Община, [населено място]. Предявяването на исковете против общината, вместо срещу ЦДГ „Слънчице”, [населено място] не е съобразено с приетото в ТР № 1 от 30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 1/2010 г., т. 1, съгласно разясненията, в което при посочената хипотеза, надлежен ответник е работодателят. При така възприетите правни разрешения в цитираното ТР на ОСГК по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното: Въззивният съд е приел, че общината е надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, без да вземе под внимание, че исковата молба е нередовна. В обстоятелствената й част ищцата е посочила, че работила като директор на ЦДГ „Слънчице”, [населено място] след спечелен конкурс по трудов договор. Предвид процесуалното си задължение да следи за надлежното конституиране на страните по делото, въззивният съд е трябвало да проведе производство по чл. 129 ГПК, като остави исковата молба без движение с указания до ищцата да предприеме процесуални действия за конституиране на ЦДГ „Слънчице”, [населено място], като ответник с оглед на обстоятелствата, изложени в исковата молба при съобразяване на законовия срок за отстраняване недостатъците на същата искова молба и указване на последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК. Производство по чл. 129 ГПК е следвало да се реализира още при първоинстанционното разглеждане на делото, а въззивният съд, като инстанция по съществото на спора е следвало да извърши проверка за редовността на сезирането и да констатира недостатъците на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК. Обжалваното решение е постановено срещу ненадлежен ответник, поради което е недопустимо и съгласно разясненията в т. 5 от цитираното тълкувателно решение следва да се обезсили, като делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради което следва да се обезсили и първоинстанционното решение, с което са уважени исковете и са присъдени разноски. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 06.02.2013 г. по гр. дело № 7/2013 г. на Окръжен съд – [населено място] и потвърденото с него решение № 348 от 01.11.2012 г. по гр. дело № 748/2012 г. на Ломски районен съд, с което са уважени предявените от М. Г. И. против [община] искове по чл. 344, ал.1, т. 1-3 КТ, имуществения иск до размер на сумата 4420 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която са присъдени разноски 392 лв., а по сметка на Ломски районен съд 376.80 лв. държавна такса и разноски за експертиза и 5 лв. държавна такса. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ломски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: