4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 196 София, 11.02.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 842/2009 година Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение от 29.09.2009 г. по ч.гр.д.№ 353/2009 г. на М. окръжен съд, с което се оставя без уважение частната му жалба против определение на Ломския районен съд от 03.07.2009 г. по гр.д.№ 271/2009 г. С последното е прекратено производството по предявения от настоящия жалбоподател иск по чл.422 ГПК по съображения, че искът е насочен срещу лице, което не е носител на материалното право, въведено като предмет на спора и поради това не е процесуалноправно легитимиран да отговаря по него. Частният жалбоподател поддържа, че определението е постановено в нарушение на процесуалния закон и иска отмяната му като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано съобразно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване е обосновано с разпореденото в противоречие със съдебната практика прекратяване на производството, без да го уведоми за порочно извършеното от него процесуално действие, изразяващо се в предявяване на иска срещу страна, която не може да бъде субект на процесуално правоотношение. Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузвния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на жалбоподателите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: С обжалваното определение въззивният приел, че първоинстанционното определение е правилно по своя краен резултат, но по съображения, че искът е недопустим поради липса на надлежна страна, която да е персонифициран субект на правото. Посочената като ответник по иска с правно основание чл.415 ГПК Регионална дирекция за социално подпомагане-М. (Р.) безспорно имала качеството на потребител на електроенергия по силата на чл.4 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма]. Според чл.5, ал.2 от Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото приложение обаче само Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика и е юридическо лице и само тя според чл.27, ал.2 ГПК може да бъде субект на процесуални правоотношения, но не и териториалните поделения на Агенцията, каквато е Регионалната й дирекция в М., срещу която е насочен искът. Липсата на процесуална правоспособност в нейно лице обусловила извода на въззивния съд, че така предявеният иск е недопустим и това налагало производството по делото да бъде прекратено, както правилно е сторил първостепенния съд, макар и по съображения, различни от изложените в определението му. Касационното обжалване е допустимо, но не на посоченото от жалбоподателя основание. Законосъобразни са съжденията на въззивния съд, че наличието на процесуална правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на предявения иск. Следва да се сподели и извода му, че с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 от Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото приложение, според която териториалните поделения към Агенцията за социално подпомагане не са разпоредители с бюджетни кредити, посочената като ответник в исковата молба Регионална дирекция не може да бъде субект на процесуално правоотношение – чл.27, ал.2 ГПК. Липсата на процесуална правоспособност и процесуална дееспособност обаче не е непоправима. Вярно е, че те са абсолютни процесуални предпоставки за образуването и законосъобразното провеждане на исковия процес. При тяхната проверка съдът изхожда не от твърденията за тяхната наличност, а от обективното им съществуване като правни качества на страните. Тъй като въпросът за липсата им може да бъде повдигнат по всяко време на делото, когато порокът засяга самото предявяване на иска – предявен е от или срещу страна, която не може да бъде субект на процесуално правоотношение, съдът или оставя исковата молба без движение до отстраняване на нередовността й по реда на чл.129, ал.1 ГПК, аналогичен на чл.100, ал.1 от отменения ГПК, а ако този порок бъде констатиран по време на процеса, съдът следва да даде срок за поправянето му – чл.25, ал.1 ГПК (отм.). Вярно е, че норма, аналогична на цитираната не е включена от законодателя в сега действащия ГПК. Обща за режима на порочните процесуални действия на страните и тяхната принципна поправимост обаче е нормата на чл.101 ГПК, която намира приложение както по отношение на ненадлежното упражняване на правото на иск, така и при необходимост от отстраняване на последиците от извършени вече действия от или срещу лица без процесуална легитимация или правоспособност. По поставеният въпрос съдебната практика е трайна и последователна, в противоречие с която въззивният съд, като е констатирал липсата на процесуална легитимация на посоченото като ответник държавно учреждение, е потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния съд, вместо да го отмени и върне делото на същия съд и състав с указания да даде срок за отстраняване на констатираната от него недействителност на процесуалните действия, извършени срещу неправоспособна страна в съответствие с разпоредбата на чл.101 ГПК. По изложените съображения обжалваното въззивно определение, както и оставеното с него прекратително определение следва да бъдат отменени, като се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за извършване на разпоредените му с чл.101, ал.1 ГПК процесуални задължения. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 29.09.2009 г. по ч.гр.д.№ 353/2009 г. на М. окръжен съд. ОТМЕНЯВА въззивно определение от 29.09.2009 г. по ч.гр.д.№ 353/2009 г. на М. окръжен съд, както и оставеното с него в сила определение на Ломския районен съд от 03.07.2009 г. по гр.д.№ 271/2009 г. ВРЪЩА делото на същия състав на Ломския районен съд за на извършване на съответните съдопроизводствени действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: