Ключови фрази
Частна касационна жалба * държавна такса * разваляне на договор по съдебен ред * указания на съда


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505/01,07,2014 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и шести юни , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1926 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1058/05.06.2014 год.п по ч.гр.д.№ 649 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 4596/26.05.2014 год. по гр.д.№ 1484 / 2014 год. на Окръжен съд – Пловдив , с което е върната като нередовна искова молба вх.№ 13 268 / 12.05.2014 год. на жалбоподателя , в частта по предявен против [фирма] обективно кумулативно съединен с иск по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД – за връщане даденото на отпаднало основание, в която част производството е останало висящо - иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД – за разваляне сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради неизпълнение задължение на продавача – ответник . Жалбоподателят оспорва правилността на извода на въззивния съд, че дължимата по този иск държавна такса не се определя с прилагане разпоредбата на чл. 71 ал.2 вр. с чл. 69 т.4 вр. с т.2 ГПК : върху една четвърт от цената на иска, последната определима на база данъчна оценка на имота ,а при липса на такава – върху пазарната цена на същия . Позовава се на изобилна съдебна практика - постановени от състави на ВКС по реда на чл. 274 ал.3 ГПК определения .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден , допустим и подлежащ на касационно обжалване, при условията на чл.280 ал.1 ГПК въззивен съдебен акт .
За да потвърди връщането на исковата молба поради невнесена в пълен размер държавна такса ,по иска за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот , с правно основание чл. 87 ал.3 ЗЗД , въззивният съд е възприел становището на първоинстатнционния съд,че така предявеният иск е облигационен, а не вещен и спрямо него правилото на чл. 71 ал.2 ГПК не намира приложение . Няма спор, че ищецът не е внесъл в пълен размер определената от първоинстанционния съд такса от 4 % върху установената данъчна оценка на имота - 52 549,20 лв.,а само такса от 1 % върху същата,предвид приложение на чл.71 ал.2 вр.с чл. 69 т.4 вр. с т.2 ГПК .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът обосновава основание за допускане на касационното обжалване в хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, предвид постановяване на въззивното определение в противоречие със задължителна съдебна практика - определения на състави на ВКС , постановени по реда на чл. 274 ал.3 вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, по следния процесуалноправен въпрос : Прилага ли се чл. 71 ал.2 ГПК за определяне на дължимата държавна такса във всички случаи , в които цената на иска се определя върху данъчната оценка , респ. пазарната цена на вещното право на собственост , съгласно чл. 69 т.4 вр. с т.2 ГПК ? .Въпросът обхваща и следва да се сведе до релевантната в случая хипотеза - по иск с правно основание чл. 87 ал.3 ЗЗД - за съдебно разваляне на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот . Така конкретизиран въпросът покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Обосновавайки допълнителния селективен критерий по този въпрос с определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274 ал.3 ГПК,изхождайки от несъобразяването им от въззивния съд, касаторът формулира и следния процесуалноправен въпрос: Определенията по чл. 274 ал.3 ГПК, постановени от касационна инстанция, съставляват ли задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК ?
Вторият от поставените въпроси е ирелевантен за изхода на спора, тъй като несъобразяването на въззивния съд със задължителна за същиясъдебна практика в отговор на релевантен за изхода на делото правен въпрос съставлява процесуално нарушение, преценимо при правилността на акта, на основания различни от тези по чл. 280 ал.1 ГПК, а именно - чл.281 т.3 ГПК,а не решаващ извод на същия съд по въпроса относно формирането на дължимата държавна такса по иска.Решаващият извод на въззивната инстанция е постановен в отговор на първия от формулираните правни въпроси .
Следователно, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното определение с определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК на състави на ВКС. Същите съставляват задължителна съдебна практика, съгласно ТР № 2 / 2011 год. по т.д.№ 2 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС, в което изрично е посочено, че предвид сходството в режима на обжалване на въззивните определения с тези на въззивните решения , по силата на препращащата към чл.280 ал.1 ГПК норма на чл. 274 ал.3 ГПК,мотивите на касационното определение съдържат идентични елементи - изричен отговор на поставен правен въпрос / тълкувателни мотиви / и мотиви относно правилността на обжалваното определение. Именно предвид съдържащите се тълкувателни мотиви е придадена на тези определения сила на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , идентично на съдебните решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, с което е последващо обоснован отговорът по т.1 на същото ТР , за приложимостта на чл.292 ГПК .
Постановеното въззивно определение е в противоречие с цитираните от жалбоподателя съдебни актове : опр. № 713 / 19.10.2012 год. по ч.гр.д.№ 603 / 2012 год. на ІV г.о. на ВКС , опр. № 348 от 07.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 156 / 2012 год. на ІV г.о. и опр.№ 843 / 17.12.2012 год. по гр.д. № 629 / 2012 год. на ІV г.о. ВКС , постановени в напълно идентична хипотеза на иск по чл. 87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, по реда на чл. 274 ал.3 ГПК.Настоящият състав споделя изразеното в тези определения разбиране, че въпреки облигационния характер на иска, вещноправните последици настъпващи с уважаването му,са основание за разширителното тълкуване на чл. 71 ал.2 ГПК, като приложим във всички случаи, когато обект на престация по договора , чието съществуване, унищожаване или разваляне / различни хипотези на чл.69 т.4 ГПК / се претендира , е вещно право върху недвижим имот.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1058 / 05.06.2014 год.п по ч.гр.д.№ 649 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд .
ОТМЕНЯ определение № 1058 / 05.06.2014 год.п по ч.гр.д.№ 649 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване съдопроизводствените действия по предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване .


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :