Р Е Ш Е Н И Е № 360 гр.София , 05 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1135/2014 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирана от адв.П., служебен защитник на подсъдимия Т. К. Т. и лично от подсъдимия срещу решение №95 от 02.06.2014 г., постановено по внохд №58/2014 г.на Великотърновски апелативен съд. В жалбата на защитника са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК.Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти по обвинителния акт, признати от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК,което е нарушило правото му на защита и в тази връзка особено внимание се обръща на отразения в процесуалния документ факт ,че пострадалата е започнала да пресича пътното платно на червен сигнал на светофара. На следващо място се посочва ,че необсъждането на посоченото обстоятелство е довело до неправилно приложение на материалния закон, като се претендира, че не е налице квалификацията „особено тежък случай”, тъй като с поведението си на пътя, пострадалата е допринесла за настъпването на съставомерния резултат. Развити са съображения и за явна несправедливост на наложеното наказание, която се свързва с неправилното приложение на материалния закон. Моли се да бъде изменено решението на апелативната инстанция,като подсъдимият бъде оправдан за това, деянието да представлява „особено тежък случай” и наказанието му бъде определено около средния размер на предвиденото по чл.343 ал.3 пр.6,7 и 8 , б. „б” пр.1 във вр.с ал.1 б. „в” пр.1 във вр.с чл.342 ал.1 от НК, с приложение разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК. В жалбата на подсъдимия се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска неговото намаляване в размер около средния ,предвиден за извършеното престъпление. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия –адв.П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли тя да бъде уважена. Повереникът на частния обвинител М. Н.-адв.К. моли да бъде оставено в сила въззивното решение, тъй като наложеното на подсъдимия наказание е адекватно на извършеното. Представителят на ВКП изразява становище, че не са налице релевираните касационни основания, поради което моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Подсъдимият Т. изказва съжаление за извършеното и моли да му бъде намалено наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №8 от 19.02.2014 г., постановена по нохд №58/2014 г., Русенски окръжен съд е признал подсъдимия Т. К. Т. за виновен в това, че на 23.11.2013 г. в [населено място], при управление на МПС- л.а. „модел” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата чл.5 ал.2 т.1,чл.21 ал.1 и чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. Н., като деецът избягал от местопроизшествието,управлявал без необходимата правоспособност, деянието е извършено на пешеходна пътека и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.6,7 и 8 ,б. „б” пр.2 във вр.с ал.1 б. „в” пр.1 във вр.с чл.342 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода , при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено е времето ,през което подсъдимият е бил задържан под стража. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства ,а също така е възложил в тежест на подсъдимия Т. и направените по делото разноски . По жалби ,подадени лично от подсъдимия и от неговия защитник,пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд №58/2014г . , което на 02.06.2014 г. е приключило с решение, с което първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан за това да е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, наложеното му наказание е намалено на осем години лишаване от свобода, а присъдата в останалата й част е потвърдена. Касационните жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото- чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени точни фактически изводи, а по отношение на правните изводи е извършил частична корекция, оправдавайки подсъдимия за това да е нарушил правилото на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП при управлението на МПС и причиняване на ПТП-то. Във връзка с възражението за това, че решаващите съдилища не са обсъдили всички факти по делото и в частност обстоятелството,че пострадалата е започнала пресичане на пътното платно на червен сигнал на светофара,ВКС намира за необходимо да отбележи,че в производството по реда на чл.371 т.2 от НПК съдът възприема фактите ,така както са описани в обвинителния акт и признати от подсъдимия ,като има задължение единствено да прецени дали валидно събраните на досъдебното производство доказателствени материали подкрепят направеното самопризнание. В конкретния случай, решаващият съд ,както в определението си по чл.372 ал.4 от НПК ,така и в мотивите към съдебния си акт, подробно е мотивирал от кои доказателства ,събрани в хода на досъдебното производство се подкрепят отделните самопризнати от подсъдимия факти. Вярно е, че предприетото пресичане на пътното платно от страна на пострадалата на червен сигнал на светофара е сред фактите, описани в обвинителния акт, признати от подсъдимия и съответно залегнали във фактическата обстановка, отразена в мотивите на съда,като този факт би могъл да се разглежда на базата на евентуално съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалата. Доколкото в обвинителния акт сред самопризнатите от подсъдимия факти е и обстоятелството, че сигналът на светофара, регулиращ движението на пешеходката е бил зелен към момента на удара, следва да се извърши преценка на това, дали ако пострадалата беше изчакала превключването на светофара от червен на зелен сигнал и тогава беше предприела пресичане , конфликт между нея и превозното средство не би настъпил . И това е от особено важно значение, тъй като ако и при тръгването й на зелен сигнал на светофара , ударът би настъпил, тогава очевидно извършеното от нея нарушение на правилата за движение по пътищата няма да е в причинна връзка със съставомерния резултат и обратното, ако при предприемане на пресичането на зелен сигнал на светофара ,удар не би настъпил ,тогава допуснатото от пешеходката нарушение би било в посочената причинна връзка. Разрешение на този въпрос ВКС намира в заключението на автотехническата експертиза. При съпоставката между самопризнатите от подсъдимия факти / че л.а.,управляван от него е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара, че пострадалата е предприела пресичане също на червен сигнал и че към момента на удара за нейната посока на движение е светел зелен сигнал на светофарната уредба/ и отговорите на задачи №3.3 и №3.6 от експертизата / във връзка с режима на работа на светофарната уредба за посоката ,в която се е движела пострадалата и за направлението на движение на л.а „модел”; за времето, за което пешеходката е изминала разстоянието до мястото на удара и за времето на навлизане на пострадалата от разделителната ивица на платното за движение/, се налага извода, че с поведението си пешеходката е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Независимо от посоченото , настоящият касационен състав намира ,че това обстоятелство не може да надделее над тежестта на извършеното и завишената обществена опасност на дееца и да доведе до отпадане на квалифициращият деянието признак „особено тежък случай”,в каквато насока е искането на защитника на подсъдимия Т.. За преценката дали едно деяние е „особено тежък случай” е необходимо да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани както с неговата обществена опасност, така и тези, касаещи обществената опасност на дееца, начинът на извършване на деянието, тежестта на вината, личността на пострадалия и пр. За да се квалифицира случаят като особено тежък е необходимо извършеното деяние, с оглед обективните си свойства и елементи, далеч да надхвърля обикновения случай на същото престъпление, т.е да е с изключително висока степен на обществена опасност, да е извършено от деец с такава степен на обществена опасност и с висока степен на вина, като всички тези обстоятелства следва да се преценяват съвкупно и в тяхната взаимна връзка и значение /в този смисъл Р 557-81-І ; Р 748-73-ІІ/. Преценката за обществената опасност на дееца е изводима не само от неговата минала дейност ,но и от проявите му при конкретното престъпно деяние. / Р 606-10-ІІ и Р 248 -12-ІІІ/. В настоящият казус, установените неправомерни действия от страна на подсъдимия Т., намерили израз в грубо нарушение на правилата за движение по пътищата- управление с превишена скорост 70-80 км/час в градски условия и несъобразяване със стъпилите на пешеходна пътека пешеходци /извън пострадалата ,на пешеходната пътека е имало още три лица,сред които майка и малко дете/ и при наличие на три квалифициращи обстоятелства- бягство от местопроизшествието, управление на МПС без съответна правоспособност и деяние, извършено на пешеходна пътека, обосновават извод за такава тежест на инкриминираното, която надхвърля обикновения случай на същото престъпление. Ето защо ,броя и тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, броя на квалифициращите обстоятелства и тежкия вредоносен резултат-смърт на млада жена, обуславят изключително високата степен на обществена опасност на деянието. Що се отнася до личността на дееца-тя също е с изключително висока степен на обществена опасност, изводима както от обремененото му съдебно минало /подсъдимият е осъждан 11 пъти,като по последното му осъждане е освободен от затвора само няколко месеца преди деянието по настоящето дело/, така и от характеристиките по изпълнение на описаната по-горе престъпна деятелност и най-вече от обстоятелствата, че подсъдимият Т. е управлявал моторно превозно средство ,без да притежава правоспособност като водач на МПС , че е направил всичко възможно, за да заличи следите ,оставени от него в процесния автомобил и че е убеждавал собственика му да заблуди полицейските органи като им каже, че превозното средство е било откраднато. Не следва да бъде подминаван и начинът, по който подсъдимият се е освободил от тялото на пострадалата, намиращо се след удара върху автомобила, като извършените от него действия са били насочени единствено към отстраняване на „пречката”, с цел по-нататъшното му безпрепятствено избягване от местопроизшествието и в последствие укриване /издирван е от полицията на четири адреса, но не е намерен/. Комплексната оценка на посочените дотук обстоятелства налага несъмнения извод,че деянието по настоящето дело разкрива признаците на „особено тежък случай”,поради което не е налице и претендираното от страна на защитата на подсъдимия нарушение на материалния закон. Касационният съд намира за неоснователни и оплакванията в касационната жалба на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното му наказание. Доколкото производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава ХХVІІ ,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е бил длъжен , постановявайки осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Предвид обстоятелството, че не са констатирани основания за приложението на чл.55 от НК, понеже не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, напълно законосъобразно наказанието е било определено на основание чл.58а ал.1 от НК. Отмереното от въззивната инстанция наказание лишаване от свобода от дванадесет години, редуцирано с 1/3- на осем години , разкрива съобразяване на съда с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което то не се явява явно несправедливо. Незначителна е тежестта на установеното от ВКС смекчаващо отговорността обстоятелство-съпричиняване на резултата от страна на пострадалата, преценявано на базата на множеството отегчаващи вината обстоятелства и високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и дееца, поради което и то не може да намери отражение върху размера на наказанието ,в посока намаляването му. Претенцията на подсъдимия ,че не е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от него самопризнание , не може да бъде удовлетворена. В конкретният случай ,не може да се приеме, че самопризнанието е смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то би било такова само ако е „спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната работа на компетентните органи”- ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Впрочем това обстоятелство е било обсъждано и от първоинстанционния съд, които мотивирано го е отхвърлил като смекчаващо такова. В заключение следва да се отбележи, че наказанието от осем години лишаване от свобода, което подсъдимият Т. Т. следва да понесе, е адекватно и на целите по чл.36 от НК и неговият размер е необходимия и достатъчен за поправянето на дееца и ориентиране на бъдещето му поведение към въздържане от престъпна дейност и спазване на законоустановените правила. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ,Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №95 от 02.06.2014 год., постановено по внохд №58/2014 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, НО . РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/