Ключови фрази
установяване право на собственост * право на строеж * начало на давностен срок * етажна собственост * самостоятелен обект * погасителна давност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 207

София,. 23.07.2012 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 393 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. С. К. и Н. И. К. от гр. Ст. З., чрез пълномощника им адв. В. Ц., против въззивното решение от 3.12.2009 год. по гр. д. № 380/2009 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 30.04.2009 год. по гр. д. № 103/2009 год. на Старозагорския районен съд. С него е признато за установено по отношение на касаторите, че същите не притежават учреденото с нот. акт № */1995 год. и прехвърлено им с нот. акт № */1996 год. право на строеж за обект в сграда, която ще се построи съгласно утвърден арх. проект в дворно място от 440 кв. м., в гр. Ст. З., [улица]-183, урегулирано в парцел * – *, * в кв. 90а, с площ 445 кв. м. при неуредени сметки по регулацията за придаваемите се от улицата 5 кв. м., при описаните в решението граници, а по кадастралната карта ПИ с идентификатор *, а именно- гараж № 2 на партерния етаж, със застроена площ 17.57 к. м., при описаните граници, заедно с 1.96 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, поради погасяването на това право на строеж при условията на чл. 67 ЗС в полза на собствениците на земята К. М. М., Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., Т. М. П., П. С. П. и С. Е. С..
Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение, като оплакванията се свеждат до нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на изводите на съда, с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен.
Ответниците по касация, ищци в производството оспорват жалбата по съображенията в писмения им отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 642 от 21.06.2010 год. на ВКС. В него е прието, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за обусловеността на упражняване правото на строеж върху отделен обект в сградата от упражняването на това право за цялата сграда, съдържаща няколко самостоятелни обекти в етажна собственост, има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед необходимостта от тълкуване разпоредбата на чл. 67 ЗС съобразно спецификата на казуса за сграда в режим на етажна собственост, в която изграждането е стигнало до определен етап, при наличие право на строеж за различни обекти в полза на различни лица и по отношение на изясняване понятията „упражняване” на правото на строеж, началния момент за упражняването му върху отделен обект от сградата и относим ли е факта за наличието или не на годен обект на собственост, при приложението на чл. 67 ЗС в такава хипотеза.
По тези релевантни за решаващите изводи на въззивния съд правни въпроси касационното обжалване е допуснато в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а с оглед констатирано противоречиво произнасяне по тях в представената от касаторите и цитирана в определението съдебна практика – и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Констатираното противоречиво разрешаване от различни състави на ВКС по поставените в настоящето дело правни въпроси са мотивирали настоящия състав да спре производството по делото при приложение разпоредбата на чл. 292 ГПК с нарочно определение от 10.11.2010 год. и да направи предложение до ОСГК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение /такова е било направено и с определение от 12.10.2010 год. по гр. д. № 1423/2010 год. на І г. о. на ВКС/.
По направените предложения, вкл. и по настоящето дело, ОСГК на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 год. по т. д. № 1/2011 год., в което в т. 1 се разясни по задължителен начин, че смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж”, употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, вкл. и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж, и в т. 2 – давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния. Ако собствениците на земята недобросъвестно са създали пречки за реализирането на правото на строеж, те не могат да се ползват от своята недобросъвестност. / Т. 3 поради неотносимостта към настоящия казус не се посочва в настоящето изложение/.
По поставените релевантни правни въпроси настоящият състав следва да се съобрази със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС.
В настоящия казус въззивният съд е приел, че прехвърленото на касаторите, ответници по иска, право на строеж за отделен обект в сградата, която е трябвало да бъде построена от техния праводател дружеството [фирма] по договор със собствениците на земята /нот. акт № */1995 год./ е погасено по давност поради неупражняването му в петгодишния срок, тъй като сградата не е изградена в състояние на груб строеж, по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР на ЗУТ. Направеният извод кореспондира с приетото в Тълкувателно решение, в мотивите на което се посочва, че правото на строеж в такава хипотеза е едно единно право, макар и осъществяващо се последователно във времето за отделните обекти в сградата, и изхождайки от тази същностна характеристика е прието, че то се упражнява не когато са построени отделните обекти – в случая гараж, а при завършването на цялата сграда в груб строеж. В този момент се придобива и собствеността върху обектите, за които носители на правото на строеж са различни лица, защото са изградени и общите части на сградата. Предвиденото изключение в хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ в настоящия случай е неотносимо.
Прието е още, че петгодишният давностен срок по чл. 67 ЗС тече от един и същ момент както за първоначалния титуляр на учреденото право на строеж, така и за лицата, на които той впоследствие е прехвърлил това право за отделните обекти, както и че „собственикът на земята може, без да разваля договора, направо да се позове на давността като предяви иск за собственост срещу суперфициаря, на когото е отстъпил правото на строеж, ако в петгодишния срок от учредяването му сградата не е завършена до покрив. При уважаването на иска правото на строеж, като погасено по давност ще се върне в патримониума на собственика на земята и той ще придобие и подобренията върху нея – изградените обекти или етажи, защото правото на строеж, сключено по единен договор не може да бъде упражнено частично”. Разгледана е и хипотезата, при която договорът на строителя-предприемач и собственика на земята не бъде развален и междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, в който случай с оглед на това, че последните черпят правата си от първоначалния суперфициар, също не могат да бъдат в по-благоприятно положение от него по въпроса за погасяване правото на строеж по давност.
В мотивите на горното тълкувателно решение ОСГК на ВКС приема, че „погасяването на правото на строеж по давност е мислимо като правна последица само когато приобретателят има задължението да изгради вещта”, т. е. материалноправно легитимиран ответник по иска по чл. 67 ЗС е лицето, в чиято полза е било надлежно учредено това право на строеж, което като единно такова не е реализирано в петгодишен срок. В случая това е [фирма], на който собствениците на земята /ищците по делото/ са учредили правото на строеж на жилищни обекти и гаражи в сградата, която дружеството е следвало да построи в техния имот, съгласно договора по нот. акт № */1995 год. С влязло в сила на 31.07.2006 год. решение по гр. д. № 79/2006 год. на СтЗРС е признато за установено между собствениците на земята и това дружество, че учреденото му право на строеж е погасено по давност в полза на собствениците на земята, на основание чл. 67 ЗС, като е развален и сключения между тях договор с последващо решение по гр. д. № 118/2006 год. на СтОС.
Поради това и доколкото с дадените в ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения относно същността на правото на строеж при сгради в режим на етажна собственост с различни обекти в нея като едно единно право, което се упражнява не когато са построени отделните обекти, а при завършване на цялата сграда в груб строеж, то за собствениците на земята, в полза на които е признато с влязло в сила решение погасяването на това право поради неупражняването му от дружеството, което е имало задължението да построи сградата, липсва правен интерес да установяват по отношение на последващите приобретатели на правото на строеж за отделен конкретен обект отново погасяването му по давност, и то за този конкретен обект. Прехвърлителната сделка по нот. акт № */96 год. между [фирма] и настоящите касатори с предмет право на строеж върху описания конкретен обект в сградата не обвързва собственика на земята, както е изяснено в мотивите на тълкувателното решение, поради което и предявеният в настоящето производство иск е процесуално недопустим, а образуваното по него производство следва да се прекрати, след обезсилване на постановеното решение по него.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4, във връзка с чл. 270 ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав

Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 406 от 3.12.2009 год. по гр. д. № 380/2009 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решението с № 63 от 30.04.2009 год. по гр. д. № 103/2009 год. на Старозагорския районен съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от К. М. М., Д. Д. М., двамата от [населено място], [община], М. И. И., А. Г. Д., Т. М. П., П. С. П. и С. Е. С., всички от гр. Ст. З. против К. С. К. и Н. И. К. от гр. Ст. З. иск по чл. 67 ЗС за признаване за установено, че правото на строеж по нот. акт № */1996 год. за построяване на гараж № 2 на партерен етаж, със застроена площ 17.57 кв. м., заедно с 1.96 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, която ще се построи по одобрен архитектурен проект в дворно място от 440 кв. м. в гр. Ст. З., [улица]-183, представляващ поземлен имот с идентификатор * е погасено по давност в полза на ищците, собственици на мястото, като недопустимо.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: