Р Е Ш Е Н И Е   № 943/09       София 22.02.2010 година         В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и девета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 4902 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 207 от 30.12.2008 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решение от 24.07.2008 година по гр. д. № 1064/2008 г. на Варненски окръжен съд. С решението Варненски окръжен съд по гр.д. № 1064/2008 г. е отхвърлен иск с правно основание чл. 357 КТ, предявен от Б. Г. Б. от гр. С. за признаване на установено по отношение на В. Е. Т. , едноличен търговец с фирма “Ел ес би си лимитид – В. Т. ”, гр. В. съществувало трудово правоотношение по договор от 03.06.2003 г., прекратен на 08.04.2004 г., в изпълнение на който ищецът Б е работел като “бизнесконсултант” с място на работа гр. С., ул. “. № 8, с месечно възнаграждение в размер на 1650 лева. Въззивният съд е приел, че не е доказано съществуване на трудово правоотношение, тъй като липсва писмен трудов договор; че съобразно разпоредбата на чл. 62, ал.1 КТ, писмената форма на трудовия договор е форма на действителност, а изходящите от работодателя уведомления до НОИ и ТД на НАП съставляват само индиция за възникването на трудово правоотношение, без да доказват съществуването му. Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос относно правното значение на въведеното с чл. 62, ал.1 КТ изискване за писмена форма на трудовия договор, явяващ се от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. По приложението на чл. 62, ал.1 КТ: Съгласно чл. 62, ал.1 КТ (ред. ДВ, бр. 2 от 1996 година) трудовият договор се сключва в писмена форма. Изискването за писмена форма е въведено като условие за валидност на договора, предвид което съществуването на трудово правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен начин възникването и съществуването му. Когато ищецът по иск с правно основание чл. 357 КТ за установяване възникването, съществуването, изпълнението или прекратяването на трудово правоотношение признава, че писмената форма за съставяне на трудовия договор не е била спазена, то признанието е, че не е възникнало валидно трудово правоотношение. Когато ищецът твърди, че трудовият договор е бил сключен в писмена форма, но съставеният документ е бил изгубен или унищожен, то твърдението е за валидно възникнало правоотношение, което не може да бъде доказано с удостоверяващия го документ, поради последващата му липса. Когато документът е изгубен или унищожен не по вина на страната, за установяване на съществуването му са допустими всички доказателствени средства, тъй като в противен случай страната би била лишена от правата и по трудовия договор. Допустими за доказване на съществуването му са свидетелски показания, признания на работодателя, съдържащи се в други документи или други доказателства, установяващи съдържанието на съществувалия документ. Трудовият договор по правната си същност съставлява диспозитивен документ, поради което с неговото доказване е установено и съществуването на волеизявлението на работодателя за възникване на трудово правоотношение между страните. В касационната жалба против въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1064/2008 година се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност писмените изявление на работодателя до НОИ и ТД на НАП, в които е признал съществуването на трудово правоотношение, възпроизвеждайки основното съдържание на трудовия договор. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира релевираните касационни оплаквания основателни. С исковата молба и в хода на съдебния процес, ищецът е поддържал, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение въз основа на писмен трудов договор от 03.06.2003 година, копие от което е представено по делото; че не може да представи оригинала от трудовия договор, тъй като същия се е намирал в държане на насрещната страна. При така въведените твърдения, въззивният съд е следвало да обсъди доказателствата съществувал ли е писмен трудов договор, който е изгубен или унищожен не по вина на ищеца и при извод, че писмен документ е бил съставен, но не се представя по делото не по вина на страната, която се позовава на този документ, да обсъди доказателствата, установяващи съдържанието на договора. Несъобразявайки изложеното, приемайки, че между страните не е възникнало валидно трудово правоотношение само въз основа на факта, че по делото не е представен трудов договор, съдът е постановил неправилно решение, което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. От представеното по делото писмо изх. № ДОБ -3/8561 от 26.06.2006 година на Национална агенция за приходите, Т. дирекция гр. В. се установява, че в информационния масив на дирекцията са постъпили данни за сключен между страните по делото на 03.06.2003 година трудов договор със срок за изпитване, прекратен на 08.04.2004 година. По данни на Националния осигурителен институт за актуалното състояние на трудовите договори на ищеца Б. Г. Б. е регистриран трудов договор с едноличния търговец “Ел ес би си лимитид – В. Т. ”, гр. В., сключен на 03.06.2003 година с основна заплата 1650 лева, прекратен на 08.04.2004 година. За посочения период – 03.06.2003 година, по данни на регистъра за здравно осигуряване, ищецът е бил и с непрекъснати здравноосигурителни права. От приложената по делото справка на Националния осигурителен институт, работодателят на ищеца В. Т. , едноличен търговец с фирма “Ел ес би си лимитид – В. Т. ”, гр. В. е изпратил с писмо вх. № в НОИ № 03-999-03-00003176/03/06/2003 година уведомление по чл. 62, ал.4 КТ за сключен с лицето Б. Г. Б. трудов договор за длъжност “посредник в бизнес услугите”. Представените доказателства установяват по безсъмнен начин, че в изпълнение на задължението си по чл. 62, ал. 4 КТ и чл.1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 година на Министъра на труда и социалната политика, ответникът, в качеството си на работодател е уведомил компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за сключването и прекратяването на трудовия договор с ищеца с оглед вписването им в регистъра на Националната агенция за приходите; че в изпълнение на задълженията си по чл. 5, ал. 4 от КСО, ответникът е представил в Националната агенция за приходите данни са осигурителния доход на ищеца, в качеството му на негов работодател; че трудовият договор е вписан в регистъра на трудовите договори на Националния осигурителен институт, в който са отразени и съществените елементи по чл. 66, ал.1 КТ от съдържанието на трудовия договор – изпълняваната от служителя длъжност и определеното месечно трудово възнаграждение. Тези факти, установени от извънсъдебни признания на ответника, обуславят безсъмнения извод, че между страните е бил сключен трудов договор с начална дата 03.06.2003 година; че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение до 08.04.2004 година, когато трудовият договор е бил прекратен, както и че уговореното месечно възнаграждение, дължимо от работодателя е било в размер на 1650 лева. Въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно. Предявеният иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 357 КТ е за установяване на правоотношение, поради което не се погасява по давност, тъй като съществуването на едно правоотношение може да има значение за права, които възникват в значително по-късен период, когато за страната възниква правен интерес от предявяването му. Затова страната може винаги да поиска установяването на едно съществувало в миналото правоотношение, когато то има значение за настоящи права. Неоснователен е и доводът, че между страните не е възникнало трудовото правоотношение, тъй като към дата 03.06.2003 година ответникът не е пребивавал в РБългария, съответно – не би могъл да подпише трудов договор от същата дата. Отразената в трудовия договор дата е от значение за момента на възникване на трудово правоотношение. Дали документът е подписан от работодателя на същата, на предходна или последваща е без значение за валидността на договора, поради което доказателствата за пребиваването на ответника в чужбина не следва да бъдат обсъждани. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 897 от 24.07.2008 година по гр. д. № 1064/2008 г. на Варненски окръжен съд. ПРИЗНАВА за установено, че между Б. Г. Б. от гр. С. и В. Е. Т. , едноличен търговец с фирма “Ел ес би си лимитид – В. Т. ”, гр. В. е възникнало трудово правоотношение от 03.06.2003 година, което е съществувало до 08.04.2004 година въз основа на трудов договор, в изпълнение на който Б. Г. Б. е заемал длъжността “посредник в бизнес услугите” в предприятието на едноличния търговец с фирма “Ел ес би си лимитид – В. Т. ” срещу уговорено месечно възнаграждение в размер на 1650 лева. Решението не подлежи на обжалване.             ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: