1 Р Е Ш Е Н И Е № 73 Гр. С. 17.04.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 13 март през 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б., Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №803/2011 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Д. Р. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр.д. №791/10 г.. Обжалването е допуснато само по иска с пр. осн. чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК по въпросите: дали продажбата на съсобствен при равни права недвижим имот е нищожна изцяло, когато валидността на договора е оспорена поради липса на упълномощаване само от единия продавач и оспорването – доказано така, както е направено; как се разпределя доказателствената тежест и по –конкретно следва ли съсобственикът, който не оспорва пълномощното и сключения с него договор за продажба и е ответник по иска, да доказва, че ги е извършил, респ. важи ли това за правоприемника му, конституиран също като ответник в процеса. Прието е, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона при преценка на интереса от искова защита с установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК и обема й като производни от накърненото право, както и при разпределяне на доказателствената тежест в процеса. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на въззивното решение, с коeто е призната нищожността на процесния договор за продажба на притежаваната от ответницата К. и прехвърлена от нея на ответницата - касатор Р. ½ ид.ч. от апартамента, иска се отмяната му и отхвърляне на иска за тази част от договора и имота. Ответникът по жалба И. С. я оспорва като недопустима, поради липса на интерес от обжалване за касаторката Р. и неоснователна. Ответниците Т. К. и И. Х. не изразяват становище по жалбата. С допуснатата до обжалване част на въззивното решение е призната за нищожна продажбата на целия апартамент, сключена с нот. акт №1 от 17.09.07 г., между И. С. и Т. К. като продавачи, чрез общия им пълномощник Д. Р., и последната като купувач, при договаряне на пълномощника сам със себе си. Прието е, че ищецът не е подписал пълномощното за продажба на имота и не е дал съгласие за продажбата му, а ответниците Р. и Х. /първоначален и последващ приобретател на имота/ не са ангажирали доказателства за това, че подписът на продавачката Т. К. върху пълномощното е положен от нея, за да се прецени, че продажбата на нейната част от имота е действителна. При този изход на спора Д. Р., като ответник по уважения срещу нея иск има интерес от обжалване на въззивното решение, независимо от - а и заради това, че е продала преди завеждане на иска имота на отв. по иска Х. и носи отговорност при евикция на купувача. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По поставените въпроси: Правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор – той се нуждае от защита чрез разрешаване на спора. Съгласно чл.26, ал.2 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи – или искът може да се предяви от носителя на материалното право, нуждаещо се от защита. За предявяване на установителен иск / какъвто е искът за нищожност на договор/ е необходим правен интерес – чл.124, ал.1 от ГПК. Такъв има лицето , което е носител на спорното право или чието право е засегнато от действията на друго лице. На доказване подлежат спорните факти от предмета на делото, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения – чл.153- 154 от ГПК. По основателността на жалбата: Обстоятелствата по делото са установени и безспорни пред тази инстанция. Процесният апартамент е притежаван от ищеца С. и ответницата К. в обикновена съсобственост при равни права – по ½ ид.ч., видно от нот. акт №193/01 г. С нот. заверено пълномощно от 5.09.07 г. касаторката Р. е упълномощена от двамата съсобственици да ги представлява при продажбата на имота, с право да договаря и сама със себе си. С влязлата в сила част от решението е призната нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа на ищеца С. в това пълномощно. С договор по нот. акт №1/17.09.07 г. съсобствениците на имота С. и К., чрез общия им пълномощник Р., го продали на последната за сумата от 9 923 лв., колкото е данъчната оценка на имота. Продажбата е оспорена само от продавача С. с твърдение, че не е давал съгласие на когото и да било да се разпорежда с неговата 1/2 ид.ч. от имота и не е подписал пълномощното за продажбата му от 5.09.07 г. Последното е установено по делото, обуславя нищожност на извършената чрез пълномощник продажба на притежаваната от ищеца част от имота, като сключена без представителна власт – чл.42, ал.1 от ЗЗД и това е признато по предявения установителен иск. Дадената от въззивния съд квалификация на претендираната нищожност по чл.26, ал.2,пр.2 от ЗЗД е погрешна, като разликата с нищожността по чл.42, ал.1 от ЗЗД, при действия без представителна власт е разяснена в практиката на ВКС- напр. Р по гр.д. №92/09 г. на четвърто г.о. Даденото от ответницата К. пълномощно за продажба на имота не е оспорено от нея, както и от ищеца/ в исковата молба се твърди, че именно тя се е явила пред нотариуса и е подписала пълномощното, наместо ищеца/. Затова оспорването – и съответно доказателствата за него, на чиято липса се е позовал въззивният съд - са извън предмета на спора и на доказването. Ответницата К. не оспорва и действителността на сключената чрез пълномощник продажба на нейната половина от имота, а ищецът като съсобственик не може да направи това, тъй като няма правен интерес. При уважаване на неговия иск чуждата идеална част от имота не се връща в патримониума му, нито начинът на разпореждане с тази част в случая засяга други негови права /напр. по чл.33, ал.2 от ЗС/ – в този смисъл Р №1/10 г. по гр.д. №3512/08 г. на второ г.о./ в това решение е цитирана и по-стара трайна практика на ВКС, второ г.о. по ГПК, отм. за правния интерес от иска за нищожност на сделка/, по гр.д. №1331/10 г. на второ г.о., по гр.д.№1611/08 г. на първо г.о. и др. Поради изложеното решението на ОС, с което е призната нищожността на продажбата на ½ ид.ч. от имота от ответницата К. на ответницата Р. е недопустимо, като постановено по недопустим поради липса на правен интерес за ищеца установителен иск. В. решение следва да се обезсили и производството по иска да се прекрати за ненадлежно оспорената част от договора, с която ответницата К. е прехвърлила на касаторката своята ид. част от имота. Поради изложеното и на осн. чл.293, ал.4 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. № 791/10 г. от 24.02.11 г. в частта, с която по предявения от И. С. срещу Т. К. и Д. Р. иск по чл.124, ал.1 от ГПК е прогласена нищожността на скл. с нот. акт №1/2007 г. между ответниците договор за продажба на собствената на първата от тях ½ ид. ч. от апартамент №33, в [населено място], кв. 60Б по З. от 1986 г., на [улица], вх.Б, ет.4, и прекратява производството по иска в тази част като недопустимо. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: