2 Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр. София, 17.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесет и втората година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 3980 по описа за 2021 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Инвестбанк” АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителните директори З. Р. и В. К.-Д., чрез юрисконсулт Н. Н., против въззивното решение № 10360 от 11 май 2021 г., постановено по в.гр.д. № 1835/2019 г. по описа на Апелативен съд София, в частта, с която е обезсилено като недопустимо решение № 7168 от 16 ноември 2018 г., постановено по гр.д. № 1312/2017 г. по описа на Софийския градски съд, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Х. Ж. П., като кредитополучател по договор за кредит-овърдрафт на физическо лице, дължи на „Инвестбанк“ АД сумата от 22476,73 евро - неустойка за забава върху просрочени лихви за периода 27.08.2012 г.-14.01.2015 г. С определение № 60769 от 29 ноември 2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част за проверка на твърдението за неговата очевидна неправилност, предвид възприетата от съда недължимост на неустойката за забава върху просрочени лихви в размер на 22476,73 евро за периода 27.08.2012 г.-14.01.2015 г. и постановеното обезсилване на решението на първата инстанция в съответната му част. От данните по делото се установява, че „Инвестбанк” АД е поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на следните вземания, произтичащи от сключения между страните договор за кредит-овърдрафт на физическо лице, обезпечен с ипотека № ......../........ г.: главница в размер 300000 евро; 36745,48 евро просрочена договорна лихва върху главницата за периода 27.07.2012 г.-25.08.2013 г.; 92949,99 евро лихва за забава върху просрочената главница за периода 27.08.2013 г.-14.01.2015 г.; 22476,73 евро неустойка за забава върху просрочени лихви за периода 27.08.2012 г.-14.01.2015 г.; 10,09 евро такса за обслужване на разплащателна сметка в евро, ведно със законната лихва от 15.01.2015 г. до окончателното изплащане; 17687,83 лева държавна такса за заповедното производство; 13795,86 лева присъдено по заповедното производство юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заявлението на банката е образувано ч.гр.д. № 1733/2015 г. по описа на Районен съд София, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за посочените суми, с която е допуснато незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 ГПК. На 28.12.2015. г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е депозирал възражение по чл. 415 ГПК, като в законоустановения едномесечен срок банката е предявила искове по чл. 422, ал. 1 ГПК пред компетентния да ги разгледа Софийски градски съд. Заедно с възражението по чл. 415 ГПК е подадена и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. С влязло в сила на 24.04.2017 г. определение на Софийския градски съд, постановено по ч.гр.д. № 3974/2017 г., инкорпорираното в заповедта на изпълнение разпореждане за незабавно изпълнение е отменено в частта му за сумата 22476,73 евро неустойка за забава върху просрочени лихви за периода 27.08.2012 г.- 14.01.2015 г., като е обезсилен издаденият изпълнителен лист на посочената сума. В практиката на ВКС последователно се застъпва разбирането, че очевидната неправилност е тежък порок, който е установим пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт. В случая съдът е уважил възражението на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение в частта относно дължимостта на неустойка за забава върху просрочените лихви, излагайки лаконични мотиви относно неговата основателност, които настоящият състав намира за явно необосновани. Разглеждайки фактите по делото, съдът приема за установено валидно облигационно правоотношение между страните при съответните условия в договора за кредит-овърдрафт, непогасяване на изискуемите задължения при настъпване на крайния срок за погасяване на кредита, издадени по искане на банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Посочени са подробно изводите на приетите от първата инстанция основна и допълнителна счетоводни експертизи, включително е посочена и неиздължената сума за неустойка върху просрочената главница за процесния период в размер на 22467,73 евро. Само при тези факти и без допълнителни съображения е заключено, че при тази фактическа обстановка възражението за недопустимост във визираната от жалбата на П. част е основателно – не се дължи неустойка за забава върху просрочени лихви в размер на 22476,73 евро за периода 27.08.2012 г.- 14.01.2015 г. Липсата на обосновка на крайния извод на съда води до невъзможността да се прецени дали е възприета тезата на въззивника П. за недопустимост на решението в съответната му част поради постановяването му в противоречие с друг влязъл в сила съдебен акт, с който претенцията за неустойка за забава на просрочени лихви в процесния размер е отхвърлена, и то при коректно посочено оплакване във въззивната жалба в тази насока, и същевременно липса на посочване на отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и обезсилване на изпълнителния лист за съответната сума като правнорелевантен факт. Предвид изложеното, даденото от апелативния съд разрешение на въпроса относно допустимостта на иска за дължимостта на неустойка за забава е очевидно неправилно. Поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводството, от мотивите на обжалваното решение не може да се направи извод за осъществени правомощия по смисъла на чл. 269, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК, по отношение на които да е възможно да се извърши касационна преценка за правилността на изводите на съда за правнорелевантните факти по спора. Ето защо се налага въззивното решение в обжалваната му част да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от фазата на устните състезания. По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. , Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 10360 от 11 май 2021 г., постановено по в.гр.д. № 1835/2019 г. по описа на Апелативен съд София, в обжалваната му част, с която е обезсилено като недопустимо решение № 7168 от 16 ноември 2018 г., постановено по гр.д. № 1312/2017 г. по описа на Софийския градски съд, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Х. Ж. П., като кредитополучател по договор за кредит-овърдрафт на физическо лице, дължи на „Инвестбанк“ АД сумата от 22476,73 евро неустойка за забава върху просрочени лихви за периода 27.08.2012 г.-14.01.2015 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Апелативен съд София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: