Р Е Ш Е Н И Е № 399 София, 12.11. 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесети септември двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 364/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Д. Д. Л. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 126 от 23.11.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 324/2009 год. на С. окръжен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържат основания за възобновяване нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, като се излагат съображения, че е осъден по обвинението при недостатъчно и противоречиви доказателства за обективния и субективен състав на престъплението и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. По същество се иска да бъде отменено и да бъде оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно Върховният касационен съд второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 114 от 12.02.2009 год. постановена по НОХ дело № 2025/2006 год. С.т районен съд е признал подсъдимия Д. Д. Л. за виновен в това, че на 28.07.2006 год. около 21 часа по пътя от с. Гавраилово за с. З. войвода, при управление на МПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на К. Г. И., като след деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343 ал.3 пр.4 б.”а” пр. 2 във вр. с ал.1 го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от три години. Съдът го е признал за виновен и в това, че на 29.07.2006 год. в местността “М. Дибиновци”, между селата З. войвода и Гавраилово, запалил имущество със значителна стойност, а именно лек автомобил “Ф. У.” с рег. № С 37 52 НС, собственост на Н. П. Г. на стойност 1 036лв, поради което и на основание чл. 330 ал.1 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от пет години. На основание чл. 23 НК му е определил общо наказание от три години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от пет години, към което е присъединил наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. С въззивно решение № 126 от 23.11.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 324/2009 год. С.т окръжен съд е отменил присъдата в частите касаещи осъждането на подсъдимия по чл. 343 ал.3 пр.4 б.”а” пр.2 НК и приложението на чл. 23 ал.1 НК, като е прекратил наказателното производство поради амнистия, Изменил е присъдата в частта относно осъждането по чл. 330 ал.1 НК, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от три години на една година и шест месеца, а изпитателния срок от пет на четири години. Потвърдил е присъдата в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процедуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно. Изложените в искането и в съдебно заседание от осъдения доводи, с които основава оплакването си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до постановяване на осъдителната присъда в нарушение по чл. 304 НПК, не намират опора в данните по делото и са неоснователни. В този смисъл са поддържаните съображения, че органът на разследването и съдилищата в пределите на своята компетентност не са взели всички мерки за разкриване на обективната истина, като в досъдебното производство разследването е проведено едностранчиво и е опорочена процедурата по събирането на доказателствата, първоинстанционният съд вместо да отстрани нарушението чрез връщане на делото за допълнително разследване, с немотивирани определения е отхвърлил искането му и сам е събирал доказателства, признал го е за виновен при липса на доказателства за обективните и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 330 ал.1 НК, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход. По този начин се релевира неизпълнение задълженията на съдилищата по чл. чл.13, чл.14, чл.102 и чл. 339 ал.2 НПК. Такива нарушения, довели до опорочаване на вътрешното съдийско убеждение и до осъждането на подсъдимия без обвинението да е доказано по несъмнен и категоричен начин, по делото не са допуснати. Разследващият орган и решаващите съдилища без основание са упрекнати, че не са формирали обективно вътрешно съдийско убеждение при събирането и оценката на доказателствата. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанции е проведено при спазване на процесуалните правила, като са събрани всички относими и допустими доказателства за изясняване на обстоятелствата включени в предмета на доказване относно авторството на подсъдимия, начина на извършване на деянието умишлен палеж и стойността на унищоженото имущество. Доколкото са допуснати известни пропуски при изготвяне на протоколите за оглед на пътно-транспортно произшествие и за оглед на местопроизшествието, касаещ опожарения автомобил, които са релевирани от подсъдимия при разглеждане на делото в първоинстонционния съд и като оплаквания в жалбата пред въззивната инстанция, те мотивирано са преценени като несъществени. Обсъдени са направените в двата протокола поправки и мотивирано е прието, че те не водят до извод, че процесуално следствените действия са опорочени до степен налагаща изключването им от годните доказателтвени средства. При събирането и проверката на доказателствата в съдебната фаза на процеса е осигурено равенство и еднакви условия за състезателност на страните, като са събрани, както доказателствата подкрепящи обвинителната теза, така и допълнително посочените от подсъдимия в подкрепа на възраженията му относно причините за възникване на пожара, собствеността на опожарения автомобил и размера на причинената щета. Доколкото съдът основава изводите си въз основа на доказателства, които лично е събрал и проверил в откритото съдебно следствие и има задължение, независимо от процесуалното поведение на страните, служебно да събира доказателства, ако прецени, че има неизяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, неоснователно първоинстанционният съд е упрекнат, че е събирал доказателства вместо да върне делото за допълнително разследване. Съвкупната оценка на доказателствените източници в тяхната логическа връзка и последователност са дали основание на съдилищата да приемат фактическите контатации, че след пътно-транспортното произшесгвие, при което управлявал лек автомобил марка “Ф. У.”, собственост на неговия племенник, при което имало пострадали лица, подсъдимият, за да прикрие следите си, закарал автомобила в близост до напоителния канал преди с. З. войвода, изоставил го на около 300 метра навътре в една нива, отишъл в дома си в с. Гавраилово, взел пластмасово шише с бензин, върнал се при автомобила и го запалил, а на сутринта сигнализирал органите на полицията, че вечерта паркирал автомобила пред дома си и сутринта контатирал, че е отнет. Те не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратна оценка на съдържащите се в доказателствените източници факти. Възражението на пъдсъдимия, че липсват преки доказателства той да е запалил автомобила, а множеството предположения и няколкото коствени доказателства, ценени в тяхната цялост, не са достатъчни да обосноват като единствено възможен направения от съдилищата извод, е неоснователно. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила. Не съществува забрана присъдата да се оснава и само на коствени доказателства, когато са свързани с предмета на доказване и допринасят за изясняване на делото. Липсват очевидци на запалването на автомобила, но са налице достатъчно коствени доказателства, че деянието е извършено от подсъдимия. При оценката на доказателствената съвкупност съдилищата не са имали основание да отхвърлят като недопустими и недостоверни показанията на полицейските служители П. Д., П. М. и Д. М.. Те не са участвали в действия по разследването и са установили личните си въприятия за признанията на подсъдимия. Мотивирано не е възприето твърдението на подсъдимия, че разследващия орган се е възползвал от здравословния му проблем и е провел разпита му по начин на всяка цена да получи самопризнание, както и подкрепящите ги показания на св. П. Д., който е установил съобщеното му в този смисъл от подсъдимия. Самопризнания на подсъдимия от досъдебната фаза на процеса, които биха могли да се ползват като доказателствено средство, по делото не са налице. В кориците от разследването обаче са налице снетите от него показания в качеството на свидетел, в които на различни дати е дал сведения за авторството на деянието. Те не могат да бъдат ценени като доказателства, но при факта, че втория разпит е проведен осемнадесет дни след първия, не може да се приеме, че е “държан от дознателя без лекарства за да признае деянието”. Установените от тримата свидетели факти относно причините за пожара са подкрепени и от заключението на пожаро-техническата експертиза, която е установила че е възникнал във вътрешността на автомобила и най-вероятно е причинен от възпламеняване с открит огнеизточник. С активното участие на подсъдимия е установена и стойността на опожарения автомобил. При приетите от кредитираните доказателства фактически констатации, материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимия. Налице са всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението умишлен палеж. Умисълът е установен от действията, в които се е обективирало деянието. Подсъдимият не е бил лишен от годност да съзнава, че възпламенявайки излятата леснозапалимата течност в купето на автомобила може да унищожи чуждото имущество и е желаел този резултат. Съдилищата са отговорили на наведения довод за несъставомерност на деянието при установената стойност на опожарения автомобил и мотивирано са го отхвърлили, като са изложили достатъчно и убедителни съоръжения, че автомобилът е имущество със значителна стойност. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на С. окръжен съд, с което е изменена присъдата на С. районен съд в частта, касаеща осъждането на подсъдимия по обвинението по чл. 330 ал.1 НК не са допуснати поддържаните съществени нарушения по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК и като неоснователно искането за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Д. Д. Л. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 324/2009 год. по описа на С. окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 126 от 23. 11.2009 год., в частта, с която е изменена присъда № 114 от 12.02.2009 год. по НОХ дело № 1385/2008 год. на С. районен съд, като е намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл. 330 ал.1 НК от три години на една година и шест месеца, а изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването му - от пет на четири години Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: