Ключови фрази


1

9



9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

София, 21.06.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2826 по описа за 2021 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.
С решение № 295 от 02.11.2020 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 2 от 24.02.2021 г. по в.гр.д.№ 610/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд, след частична отмяна на решение № 131 от 10. 05. 2019 г., поправено с решение № 140 от 17. 07. 2020 г., и двете постановени по гр. д. № 1124/2017 г. на РС – Велинград, е допуснато извършване на съдебна делба между Н. Ц. Г., К. Ц. Г., И. Ц. Г. и Б. И. Г., на следните недвижими имоти и при следните квоти:
а/. дворно място, представляващо УПИ .... в кв. ......по КРП на [населено място] от 2014 г., с площ от 352 кв.м., при квоти: по 11/24 за Н. Ц. Г. и К. Ц. Г. и по 1/24 ид.ч. за И. Ц. Г. и Б. И. Г.;
б/. първи жилищен етаж (втори пореден етаж) от построената в имота жилищна сграда, представляващ самостоятелен жилищен обект с площ от 94 кв.м., при квоти: по 3/8 ид.ч. за Н. Ц. Г. и К. Ц. Г. и по 1/8 ид.ч. за И. Ц. Г. и Б. И. Г.;
в/. втори жилищен етаж (трети пореден етаж) от построената в имота жилищна сграда, представляващ самостоятелен жилищен обект с площ от 94 кв.м., при квоти: по 11/24 ид.ч. за Н. Ц. Г. и К. Ц. Г. и по 1/24 ид.ч. за И. Ц. Г. и Б. И. Г.;
г/. приземен етаж (първи пореден етаж) с площ от 94 кв.м., представляващ самостоятелен обект на собственост, състоящ се от кухня и дневно помещение, образувано от бивш търговски обект – заведение /преди гараж/ и битова стая, при квоти: по 1/4 ид.ч. за Н. Ц. Г., К. Ц. Г., И. Ц. Г. и Б. И. Г.]
д/. мансарден етаж (четвърти пореден етаж) с площ от 94 кв.м., представляващ самостоятелен обект – ателие, състоящо се от спалня, дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна, при квоти: по 1/4 ид.ч. за Н. Ц. Г., К. Ц. Г., И. Ц. Г. и Б. И. Г.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Н. Ц. Г. и К. Ц. Г., чрез адвокат Л. Г.. Поддържа се неправилност на същото, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост на фактическите изводи. Относно приземния етаж се твърди, че при построяване на сградата същият е представлявал складово помещение, обслужващо жилищните обекти на първи, втори и тавански етаж, и тогава и сега не представлява самостоятелен обект на собственост и не следва да се допуска до делба като самостоятелна недвижима вещ. При възникването на етажната собственост през 1975 г., с прехвърлянето на първия жилищен етаж на Ц. и А. Г., от родителите им К. и Н. Г., Ц. и А. Г. са придобили по силата на същия договор и 1/2 ид.ч. от приземния етаж, а другата 1/2 идеална част от приземния етаж е останала в собственост на родителите им К. и Н. Г., които след прехвърлителната сделка са останали собственици на втория жилищен етаж и тавана. Относно таванския етаж се твърди, че още при построяване на сградата през 1968 г. същият е изграден като самостоятелно жилище, отговаря на необходимите нормативни изисквания за самостоятелен обект - ателие, поради което не представлява обща част, а е собственост на собствениците на терена. Същият следва да се допусне до делба, но при квоти идентични с квотите в дворното място. Относно дворното място и двата жилищни етажа се поддържа, че същите следва да се допуснат до делба, както и че след постановяване на решението по чл. 247 ГПК, квотите в съсобствеността досежно тези обекти са определени правилно.
Ответниците по жалбата И. Ц. Г. и Б. И. Г., в депозирани отговори, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.
С определение № 13 от 18. 01. 2022 г. по гр. д. № 2826/2021 г. на ВКС, 1 г.о., въззивното решение е допуснато до делба на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:
Не представляват самостоятелни обекти на собственост – жилища или ателиета приземен или тавански етаж от жилищна сграда, ако същите не отговарят на изискванията на строителните правила и норми за жилища или самостоятелни ателиета, действали към построяването им или към момента на разрешаване на правния спор, включително и на изискванията за минимална светла височина и/или на изискванията за необходимите помещения, които трябва да съдържа жилище или ателие. Възможно е етаж от сграда да не отговаря на строителните правила и норми за жилище, но да има характеристиките на самостоятелно ателие, което също представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
Когато приземният или таванският етаж от сгради съдържа самостоятелни обекти на собственост (жилища, ателиета, гаражи), тези обекти на собственост могат да бъдат придобивани по давност, чрез сделка или на друго основание, както и да бъдат предмет на делба.
Когато приземният и таванският етажи в сграда в режим на етажна собственост не съдържат самостоятелни обекти на собственост, нито съдържат изградени складови помещения - принадлежности към самостоятелните жилищни обекти на собственост в сградата, то същите представляват общи части на сградата по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като служат за общо ползване от всички етажни собственици, като общи складови помещения към притежаваните от тях жилищни обекти. Като общи части, те не могат да бъдат придобивани самостоятелно по давност, чрез прехвърлителни сделки или по друг начин, нито да бъдат самостоятелни обекти на делба (чл. 38, ал. 3 ЗС). Идеални части от тях могат да бъдат придобивани или да бъдат предмет на делба само заедно със самостоятелните жилищни обекти в сградата в режим на етажна собственост, като размерите на идеалните части, припадащи се към всеки от самостоятелните жилищни обекти в сградата, се определят по реда на чл. 40 ЗС.
В този смисъл са и решение № 211 от 13. 09. 2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 95 от 24. 06. 2015 г. по гр. д. № 524/2015 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 151 от 03. 06. 2014 г. по гр. д. № 890/2014 г. на ВКС, 1 г.о.

По основателността на касационната жалба:
Делото има за предмет предявен от Н. Ц. Г. и К. Ц. Г. срещу И. Ц. Г. и Б. И. Г. иск за делба на дворно място, представляващо УПИ ...., в кв. ....по КРП на [населено място] от 2014 г., с площ от 352 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, включваща приземен, първи жилищен, втори жилищен и тавански (мансарден) етаж.
Въззивният съд е приел, че жилищната сграда има следните самостоятелни обекти на собственост: жилище на първи жилищен етаж, жилище на втори жилищен етаж, ателие на таванския (мансарден) етаж и два обекта на приземен етаж - гараж от 40 кв. (какъвто обект понастоящем не съществува, според заключението на експертизата) и ателие (останалите помещения на приземния етаж). Приел е, че съсобственост върху дворното място и върху всички самостоятелни обекти на собственост съществува само между страните по делото Н. Ц. Г., К. Ц. Г., И. Ц. Г. и Б. И. Г. и е допуснал делба на дворното място и на описаните обекти между тези лица и при посочените по-горе квоти.
Въззивното решение е недопустимо в частта, с която е допусната делба на самостоятелен обект на собственост - ателие, намиращо се на таванския етаж от процесната жилищна сграда, тъй като е постановено без участието на всички съсобственици на обекта на собственост. Съображенията за това са следните:
По делото е установено, че Н. А. Г. и К. Г. Г. са сключили граждански брак на 04.06.1961 г. Н. А. Г. починал на 11.09.2001 г. и е оставил наследници по закон съпругата си К. Г. Г. и децата си А. Н. Г., [дата на раждане] , и Ц. Н. Г., [дата на раждане] Ц. Н. Г. е починал на 16.09.2010 г. и е оставил наследници по закон преживяла съпруга Б. И. Г. и синове И. Ц. Г., от брака му с Б. Г., както и Н. и К. Ц. Г., от първия му брак.
Н. и К. Г. придобили в режим на СИО процесното дворно място, на основание договор за замяна, сключен с н.а. № ..... г., и по регулация (н.а. № ..... г.). В периода 1968 – 1972 г. построили процесната жилищна сграда въз основа на строително разрешение № 124/17. 07. 1968 г.
Установено е от заключението на съдебнотехническата експертиза, че таванският етаж от сградата се състои от една спалня, обединено дневно пространство с кухненски бокс, санитарен възел-баня с тоалетна. Минималната светла височина на скосената част на етажа е 1.10 м., а максималната светла височина на останалата част на етажа е 2.40 м. и 2.46 м.
Към построяването на сградата (1968-1972 г.) таванският етаж не е отговарял на изискванията на ЗПИНМ и СПНИНМ, в сила от 1959 г. до 1977 г., за минимална светла височина на жилищни помещения – 2,50 м. (пар. 45, ал.1 СПНИНМ), за минимална светла височина на жилища в подпокривно пространство – 1, 50 м. (пар. 21а, ал. 3 СПНИНМ), както и на изискванията за минимална светла височина на ателиета в подпокривното пространство – 1,50 м. (чл. 21а, ал. 6, вр. ал. 3 СПНИНМ).
Таванският етаж не отговаря на изискванията и на действащата понастоящем нормативна уредба - ЗУТ и Наредба № 7/2003 г., за минимална светла височина на жилища – 2,60 и за минимална светла височина на жилища в подпокривното пространство – 1,50 м. (чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г.). Същият обаче отговаря на изискванията за самостоятелно ателие - съдържа тоалетна и мивка, а действащата нормативна уредба не предвижда изисквания за минимална височина на ателиета (за разлика от нормативната уредба към построяване на сградата – чл. 21а, ал. 6, вр. ал. 3 СПНИНМ).
Тоест, към построявана на сградата таванският етаж не е представлявал самостоятелен обект на собственост – жилище или ателие, но по сега действащата нормативна уредба (ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. - чл. 38, ал. 1 ЗУТ, чл. 92, ал. 2, т. 2, чл. 102, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 7/2003 г.) отговаря на изискванията за самостоятелно ателие.
Таванският етаж не е бил предмет на разпоредителната сделка, сключена с н.а. № № .... г., с която Н. и К. Г. дарили на децата си А. и Ц. Г. по 1/2 ид.ч. от първия етаж, поради което е останал в собственост, в режим на СИО, на Н. Г. и К. Г.. Към смъртта на Н. Г., настъпила на 11. 09. 2001 г., ателието е представлявало самостоятелен обект на собственост съгласно изискванията на ЗУТ, в сила от 31. 03. 2001 г. След смъртта му, преживялата съпруга К. Г. е придобила 4/6 ид.ч. от ателието (1/2 на основание прекратена с развод СИО и 1/6 по наследство от съпруга си), а А. и Ц. Г. са получили по 1/6 ид.ч. всеки от тях, по наследство от баща си. След смъртта на Ц. Г. през 2010 г., неговата 1/6 ид.ч. от ателието е наследена от съпругата му Б. Г. и синовете му Н., К. и И. Г., като всеки получил по 1/24 ид.ч. Ателието на таванския етаж не е бил предмет и на договора за продажба, сключен с н.а. № ....г., с който К. Г. и А. Г. са продали на Н. и К. Г. собствените си общо 5/6 ид.ч. от втория етаж и от дворното място.
От горното следва, че съсобственици на ателието в момента са К. Г. – 4/6 ид.ч., А. Г. – 1/6 ид.ч., Б., Н., К. и И. Г. – по 1/24 ид.ч. К. Г. и А. Г. не са участвали като страни в делбеното производство.
Тъй като всички съсобственици на общата вещ са задължителни необходими другари в производството за съдебна делба, участието им в исковото производство е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на същото. Когато правото на участие в процеса на задължителен необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие, въззивният съд е длъжен да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, с участието на задължителния необходим другар. В случай, че задължителният необходим другар е ответник, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6). Като е постановил съдебен акт по съществото на спора, без да е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство – участието на всички задължителни необходими другари, съставът на въззивния съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд с участието и на съсобствениците К. Г. и А. Г..
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да предприеме необходимите процесуални действия за конституиране на К. Г. и А. Г. като съделители по иска за делба на ателието, предоставяйки възможност на ищците да насочат иска и срещу тях, с указания, че в противен случай производството по делото ще бъде прекратено в частта по иска за делба на ателието. На същите следва да се връчи препис от исковата молба с възможност за отговор по чл. 131 ГПК, да бъде предоставена възможност да изразят становище по всички събрани по делото доказателства, да направят възражения и ангажират доказателства.
Въззивното решение следва да бъде обезсилено, като недопустимо – постановено без участието на всички съсобственици, и в частта, с която е допусната делба на приземния етаж на жилищната сграда, предвид вероятността К. Г. и А. Г. да са съсобственици и на този етаж, ако се приеме, че същият съдържа самостоятелен обект на собственост – ателие. Съображенията за това са следните:
Относно приземния етаж по делото е установено, че същият, към построяване на сградата (1968 г. – 1972 г.), се е състоял от гараж 40 кв.м. и 54 кв.м. помещения със складово предназначение. Впоследствие гаражът е преустроен на заведение, а понастоящем приземният етаж се състои от коридор, кухня и дневно помещение (дневното помещение е образувано от бившето заведение и битова стая). Гараж не съществува. Светлата височина на кухнята е 2, 47 м., а на дневното помещение (бивше заведение и битова стая) е 2, 40. Не е посочено дали приземният етаж съдържа санитарен възел –тоалетна или баня с тоалетна!
П. етаж при действието на ЗПИНМ и СПНИНМ не е отговарял на изискванията за минимална светла височина на жилищни помещения – 2,50 м. (пар. 45, ал.1 СПНИНМ), Не е ясно дали е имал и всички необходими за жилище помещения и по-конкретно – баня и тоалетна или баня с тоалетна (чл. 38, ал. 1 СПНИНМ). Към построяването на сградата ЗПИНМ е допускал изграждане на ателиета само в подпокривно пространство, поради което етажът не е представлявал и ателие.
П. етаж не отговаря и на изискванията на ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за минимална светла височина на жилища – 2,60 и за минимална светла височина на жилища в подпокривното пространство – 1,50 м. (чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г.). Не е ясно дали отговаря на изискванията на действащата нормативна уредба (чл. 38, ал. 1 ЗУТ, чл. 92, ал. 2, т. 2, чл. 102, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 7/2003 г.) за ателие – дали съдържа тоалетна, като действащата нормативна уредба не предвижда изисквания за минимална височина на ателиета (за разлика от нормативната уредба към построяване на сградата – чл. 21а, ал. 6, вр. ал. 3 СПНИНМ) и дали приземният етаж, в който се намира, е надземен изцяло или има и надземна и подземна част (тъй като чл. 38, ал. 1 ЗУТ допуска изграждане на самостоятелни ателиета само в надземните етажи). Вещото лице е определило етажа като приземен, но същевременно заключението съдържа констатации, че етажът е „на нивото на терена“, „е изцяло надземен“. Посочило е, че има кухня (от което следва, че вероятно има мивка), но не е посочило има ли тоалетна.
Тоест, по време на действието на ЗПИНМ и СПНИНМ приземният етаж не е съдържал жилище или ателие като самостоятелни обекти на собственост, а събраните по делото доказателства са недостатъчни, за да се прецени дали приземният етаж отговаря на изискванията на настоящата правна уредба (ЗУТ и Наредба № 7/2003 г.) за самостоятелно ателие - има ли тоалетна с мивка; дали приземният етаж е надземен изцяло или има и надземна и подземна част (тъй като чл. 38, ал. 1 ЗУТ допуска изграждане на самостоятелни ателиета само в надземните етажи).
В случай, че приземният етаж представлява самостоятелен обект на собственост – ателие, то по съображения, които са аналогични на изложените по-горе - приземният етаж не е бил предмет на разпоредителните сделки, сключени с н.а. № .... г. и н.а. № ....г., и с оглед настъпилите наследствени правоприемства, съсобственици на същия биха били К. Г. – 4/6 ид.ч., А. Г. – 1/6 ид.ч., Б., Н., К. и И. Г. – по 1/24 ид.ч. К. Г. и А. Г. не са участвали като страни в делбеното производство.
В случай, че се установи, че приземният етаж не съдържа самостоятелни обекти на собственост (жилище, ателие, гараж), нито в същия има изградени складови помещения към жилищата на първия и втория етажи, същият би се явил със статут на обща част по предназначението си по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като служи за общо ползване от всички етажни собственици, като общи складови помещения към притежаваните от тях жилищни обекти на първия и втория етаж. Като обща част, приземният етаж не може да бъде придобиван самостоятелно по давност, чрез прехвърлителни сделки или по друг начин, нито да бъде самостоятелен обект на делба (чл. 38, ал. 3 ЗС). Върху същия собствениците на самостоятелните обекти в сградата в режим на етажна собственост ще притежават идеални части, с размери определени по реда на чл. 40 ЗС.
С оглед на горното, след обезсилване на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на приземния етаж, и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, за предприемане на необходимите процесуални действия за конституиране на К. Г. и А. Г. като съделители по иска за делба и на приземния етаж, първоинстанционният съд следва да допусне допълнителна съдебнотехнически експертиза със следните задачи: а/. да се конкретизира дали приземният етаж е изцяло надземен или има надземна и подземна част; б/. да се опишат подробно всички помещения, които приземният етаж съдържа, като се посочи дали освен коридор, кухня (с мивка) и дневно помещение, има и тоалетна/баня с тоалетна.
Ако се установи, че приземният етаж е самостоятелен обект на собственост – ателие, следва да бъде допуснат до делба с участието и на К. Г. и А. Г., а в случай, че се установи, че е със статут на обща част – не следва да се допуска до делба като самостоятелен обект на собственост. Върху същия собствениците на самостоятелните обекти в сградата в режим на етажна собственост ще притежават идеални части, с размери определени по реда на чл. 40 ЗС.
Въззивното решение е допустимо и правилно в частта, с която е допусната делба на самостоятелен обект на собственост – жилище на първи жилищен етаж (втори пореден етаж) от построената в имота жилищна сграда, с площ от 94 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, при квоти: по 3/8 ид.ч. за Н. Ц. Г. и К. Ц. Г. и по 1/8 ид.ч. за И. Ц. Г. и Б. И. Г.. По делото е установено, от представените нотариални актове, че Н. и К. Г. дарили на децата си А. и Ц. Н. Г. по 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж от процесната двуетажна къща, представляващ самостоятелно жилище, с н.а. № .... г., когато възниква етажна собственост в сградата. След смъртта на Ц. Г. през 2010 г., неговата 1/2 ид.ч. е наследена от съпругата му Б. Г. и синовете му Н., К. и И. Г., като всеки получил по 1/8 ид.ч. С нотариален акт № 160/27. 12. 2018 г. А. Г. е продала на племенниците си Н. и К. Г. собствената си 1/2 ид.ч. от първия етаж (на всеки по 1/4 ид.ч.). Така, към настоящия момент Н. и К. Г. са собственици на по 3/8 ид.ч. от първия етаж (на по 1/8 ид.ч. по наследство от баща си и на по 1/4 ид.ч. на основание договор за покупко-продажба), а Б. Г. и И. Г. са придобили по 1/8 ид.ч. по наследство от Ц. Г.. Първият жилищен етаж представлява самостоятелен жилищен обект както по правилата и нормативите, установени в ЗПИНМ и СПНИНМ, в сила от 1959 г. до 1977 г., така и съгласно действащите понастоящем правила на ЗУТ и Наредба № 7/2003 г.
Въззивното решение е допустимо и правилно в частта, с която е допусната делба на самостоятелен обект на собственост – жилище на втори жилищен етаж (трети пореден етаж) от построената в имота жилищна сграда, с площ от 94 кв.м., както и на дворното място, представляващо УПИ ....., в кв. .....по КРП на [населено място] от 2014 г., с площ от 352 кв.м., при квоти: по 11/24 за Н. Ц. Г. и К. Ц. Г. и по 1/24 ид.ч. за И. Ц. Г. и Б. И. Г.. Вторият жилищен етаж, представляващ самостоятелен жилищен обект, и дворното място са останали собственост на Н. и К. Г., тъй като не са били обект на договора за дарение, сключен с н.а. № ..... г. След смъртта на Н. Г. през 2001 г., К. Г. е придобила 4/6 ид.ч. (1/2 на основание прекратена с развод СИО и 1/6 по наследство от съпруга си), а А. и Ц. Г. са получили по 1/6 ид.ч. всеки от тях, по наследство от баща си, от втория етаж и дворното място. След смъртта на Ц. Г. през 2010 г., неговата 1/6 ид.ч. от втория етаж и дворното място е наследена от съпругата му Б. Г. и синовете му Н., К. и И. Г., като всеки получил по 1/24 ид.ч. С н.а. № 161/27. 12. 2016 г. К. Г. и А. Г. са продали на Н. и К. Г. собствените си общо 5/6 ид.ч. от втория етаж и от дворното място (на всеки от тях по 5/12 ид.ч.). Така, към настоящия момент Н. и К. Г. са собственици на по 11/24 ид.ч. от дворното място и втория етаж (по 1/24 са придобили по наследство от баща си, а по 5/12 ид.ч. на основание договори за покупко-продажба), а Б. Г. и И. Г. са собственици на по 1/24 ид.ч. по наследство от Ц. Г.. Вторият жилищен етаж представлява самостоятелен жилищен обект както по правилата и нормативите, установени в ЗПИНМ и СПНИНМ, в сила от 1959 г. до 1977 г., така и съгласно действащите понастоящем правила на ЗУТ и Наредба № 7/2003 г.
Към извършване на делбата следва да се пристъпи след влизане в сила на всички решения по допускане на делбата.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 295 от 02.11.2020 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 2 от 24.02.2021 г., и двете постановени по в.гр.д.№ 610/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 131 от 10. 05. 2019 г., поправено с решение № 140 от 17. 07. 2020 г., и двете постановени по гр. д. № 1124/2017 г. на РС – Велинград, е допуснато извършването на съдебна делба между Н. Ц. Г., К. Ц. Г., И. Ц. Г. и Б. И. Г., на САМОСТОЯТЕЛЕН ЖИЛИЩЕН ОБЕКТ с площ от 94 кв.м., находящ се на първи жилищен етаж (втори пореден етаж) от жилищната сграда, построена в дворно място, представляващо УПИ ....., в кв. .....по КРП на [населено място] от 2014 г., с площ от 352 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на жилищната сграда, при квоти: по 3/8 ид.ч. за Н. Ц. Г. и К. Ц. Г. и по 1/8 ид.ч. за И. Ц. Г. и Б. И. Г., както и в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Н. Ц. Г., К. Ц. Г., И. Ц. Г. и Б. И. Г., на САМОСТОЯТЕЛЕН ЖИЛИЩЕН ОБЕКТ с площ от 94 кв.м., находящ се на втори жилищен етаж (трети пореден етаж) от жилищната сграда, построена в дворно място, представляващо УПИ ...., в кв. ....по КРП на [населено място] от 2014 г., с площ от 352 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на жилищната сграда, както и на ДВОРНОТО МЯСТО, представляващо УПИ ....., в кв. ....по КРП на [населено място] от 2014 г., с площ от 352 кв.м., при квоти: по 11/24 ид.ч. за Н. Ц. Г. и К. Ц. Г. и по 1/24 ид.ч. за И. Ц. Г. и Б. И. Г..
ОБЕЗСИЛВА решение № 295 от 02.11.2020 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 2 от 24.02.2021 г., и двете постановени по в.гр.д.№ 610/2020 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е допусната съдебна делба между Н. Ц. Г., К. Ц. Г., И. Ц. Г. и Б. И. Г., на самостоятелен обект на собственост – АТЕЛИЕ, състоящо се от спалня, дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна, находящо се на таванския етаж (четвърти пореден етаж) от жилищната сграда, построена в дворно място, представляващо УПИ ....., в кв. ....по КРП на [населено място] от 2014 г., с площ от 352 кв.м., при квоти: по 1/4 ид.ч. за Н. Ц. Г., К. Ц. Г., И. Ц. Г. и Б. И. Г., както и в частта, с която е допусната съдебна делба между Н. Ц. Г., К. Ц. Г., И. Ц. Г. и Б. И. Г., на ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ от жилищната сграда, построена в дворно място, представляващо УПИ ...., в кв. .... по КРП на [населено място] от 2014 г., при квоти: по 1/4 ид.ч. за Н. Ц. Г., К. Ц. Г., И. Ц. Г. и Б. И. Г. И ВРЪЩА делото на РС –ПАЗАРДЖИК за ново разглеждане от друг състав в обезсилените части.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: