Р Е Ш Е Н И Е № 349 София, 25.11.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 792/2011 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по молба на О. с. З. /О./- [населено място] на влязло в сила Решение Nо 44 от 14.04.2008 година по гр.д. Nо 425/2007 година на РС-Асеновград по уважения иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ. Като се поддържа , че в резултат на извършени проверки в държавен архив за образуването на ГК”Е. х.”са открити нови писмени доказателства- Списък на притежателите на ревира- 126 собственика , сочещи , че лицето А. М. М. не фигурира сред тях., поради което считат , че е налице основание за отмяна по см. на с чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. По делото, по реда на чл. 306 ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор – възражение от адв. В. Р., като процесуален представител на Х. М. Е. от [населено място], с което се основателността на молбата за отмяна . По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК , състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира : С обжалваното решение, образувано по иска на Х. А. Е. срещу О. с. „З. и г.” по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ е прието за установено правото на наследниците на А. М. М., поч. На 13.09.1970 година, б.ж. на [населено място], да им бъде възстановена собствеността на ГОРА с площ от 25 дка в м.”Й. к.” , землището на [населено място] , [община]. В мотивите на съда е прието, че местността „Й. к.” се намира в ревир „Е. х.”, който ревир към момента на национализацията е с площ от 4 509 дка. За да признае правото на възстановяване собствеността на процесните 25 дка гори , решаващият съд е базирал изводите си , че праводателя на ищцата е била собственик на процесните гори на представен „препис- извлечение от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, данъчна книга К. [населено място] 1922/1923 година. Отмяната на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК се иска на основание новооткрито писмено доказателство - Списък на притежателите/ горовладелците/ на ревир „Е. х.”, местността ”Й. к.” към 01.04.1944 година, заверен от УС на в. к. „А.” [населено място] към 1944 година , с обозначение кой какви идеални части притежава” , с посочени 126 лица , между които не фигурира името на наследодателя А. М. М. . Новооткритото писмено доказателство е било на съхранение в държавен архив и страната се е снабдила по повод на необходимостта от цялостна проверка на решенията за възстановяване на гори в посочения ревир, поради изчерпване на възстановените площи. Визираните в чл. 303 ал.1 т.1 ГПК основания за отмяна на едно влязло в сила решение предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази “непълнота на доказателствата по делото” следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина , че не е разполагала с тези доказателства. „Новото обстоятелство”по см. на чл. 303 т.1 ГПК , като основание за отмяна на влязло в сила решение на съд, разрешил със силата на присъдено нещо конкретен гражданско-правен спор , следва да съставлява правно-релевантен за делото факт. Според ТР 138/67 година на ОСГК на ВС – новооткрито обстоятелство е онова обстоятелство, съществувало преди постановяване на решението , но не е било известно на страната , като незнанието се дължи на обективни причини и като факт, е настъпило до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, завършили с постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Това обстоятелство следва е от съществено значение за изхода на делото – т.е. доколкото би било приобщено като доказателство по делото, би обусловило правен резултат, различен от постановения с решението , чиято отмяна се иска. Като приема , че Списъкът на притежателите/ горовладелците/ на ревир „Е. х.”, местността ”Й. к.” към 01.04.1944 година, заверен от УС на в. к. „А.” [населено място] към 1944 година , има посочените качествата на новооткрито писмено доказателство,което сочи на непълнота на доказа6телствата и е от съществено значение за изхода на спора, доколкото би било приобщени към доказателствения материал, настоящият състав на ВКС намира молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК за основателна . По изложените съображения , състав на Върховния касационен съд- първо отделение на гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, по заявената молба на О. с. З. /О./- [населено място] , влязло в сила Решение Nо 44 от 14.04.2008 година по гр.д. Nо 425/2007 година на РС-Асеновград по уважения иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ и ВРЪЩА делото на РС-Асеновград за ново разглеждане , от друг състав при условията на §2 ал.1 от ПЗР на ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :