Ключови фрази
Нищожност на действия и сделки * намаляване на масата на несъстоятелността * легитимация на кредитор в производство по несъстоятелност * плащане от длъжник след началната дата на неплатежоспособността

Р Е Ш Е Н И Е

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 9

 

София, 01,02, 2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о.,  в съдебно заседание на 25 януари  две хиляди и десета  година,  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров

                               ЧЛЕНОВЕ:     Елеонора Чаначева

                                                          Емил Марков

                                                                              

при участието на секретаря  Н. Такева

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от  съдията Никола Хитров

т. дело № 536/ 2009 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. АД-София против решение № 705/16.03.2009 г. по гр.д. № 991/2008 г. на Пловдивски АС, с което се оставя в сила решение № 306/24.07.2008 г. по т.д. № 76/2008 г. на Пловдивски ОС, с което са отхвърлени исковете на касатора, като кредитор на К. инвест ЕО. в н.-Пловдив, против последното и Б. ООД-София за: 1. Обявяване нищожност на извършените от К. инвест ЕО. в н. три плащания на Б. О. общо за 7 170.40 лв. след началната дата на неплатежоспособността до постановяване на решение по чл.630 ТЗ. Искът е по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ., и 2. Осъждане на Б. О. да заплати на К. ивнест ЕО. в н. сумите: 7 170.40 лв. на основание чл.55,ал.1 ЗЗД и 1 282.18 лв. мораторна лихва.

Постъпил е отговор от Б. О. , че касационната жалба е неоснователна, който обаче не отговаря на изискванията на чл.284,ал.2 и чл.287,ал.1,изр.2 ГПК.

ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че материалноправният въпрос дали намаляването на масата на несъстоятелността, поради извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността плащане, е предпоставка то да бъде признато за нищожно, е решен в противоречие с практиката на ВКС.

С обжалваното решение е прието, че за да попадне едно плащане в хипотезата на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ, то трябва да е намалило съществуващата към момента маса на несъстоятелността. Това е в противоречие с Р № 733/13.05.2003 г. по гр.д. № 235/2003 г. на V г.о., Р № 1209/31.10.2003 г. по гр.д. № 376/2003 г. на V г.о., Р № 486/20.06.2005 г. по т.д. № 695/2004 г. на І т.о., Р № 402/1.07.2008 г. по т.д. № 115/2008 г. на І т.о. в които е прието, че намаляването на имуществото на длъжника не е предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл.646,ал.2, т.1 ТЗ. В този смисъл е и Р № 114/3.08.2009 г. по т.д. № 644/2008 г. на І т.о., което е постановено по новия ГПК.

Наличието на тези решения обосновава приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, съобразно приетото в мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на Конституциония съд на РБ.

Затова с определение № 590/20.10.2009 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.288 ГПК.

Поставеният материалноправен въпрос в обжалваното решение е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС-Р № 114/3.08.2009 г. по т.д. № 644/2008 г. на І т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че не е предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ намаляване на съществуващата към момента на извършване на плащането маса на несъстоятелността. Тъй като е налице задължителна практика на ВКС не е необходимо произнасяне по чл.291 ГПК.

Законодателят е приел с разпоредбата на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ, че всяко изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността до откриване на производството по несъстоятелност, уврежда кредиторите на несъстоятелността, след като е извършено доброволно от длъжника-арг.чл.646,ал.3 ТЗ, и го обявява за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Въз основа на изложеното, решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.646,ал.2,т.1 ТЗ е отхвърлен, е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това да бъде признато за установено по отношение на кредиторите на К. инвест ЕО. в н., че извършените от длъжника К. инвест ЕО. в н. на Б. О. процесни три плащания общо за 7 170.40 лв. след началната дата на неплатежоспособността са нищожни.

Упражнявайки правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение, съгласно ГПК и т.10 ТР 1/2001 г., ВКС-І т.о. констатира, че решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл.134,ал.1 във вр. с чл.55,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 7 170.40 лв., както и 1 282.18 лв. мораторна лихва, е недопустимо. Искът по чл.55,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.134,ал.1 ЗЗД за връщане на даденото, който е предявен от кредитор по несъстоятелността, а не от длъжникът, е недопустим. Недопустимостта на обжалвания съдебен акт в посочената част произтича от обстоятелството, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска за заплащане на процесната главница. Касаторът няма качеството на процесуален субституент-чл.26 ГПК, тъй като не предявява от свое име чуждо право, а признато му от закона самостоятелно право. Субективното право да предяви осъдителния иск принадлежи на страната по сделката К. инвест ЕО. в н., от чийто патримониум е излязла сумата, подлежаща на връшане. При така конституираните страни не е допустимо съединяването на установителния иск с осъдителен за връщане на даденото-заплащане на сумата обект на разпореждане. Следователно, решението в частта, с която този иск /и акцесорния/ е отхвърлен, трябва да бъде обезсилено, като недопустимо, а производството по посочените искове прекратено съгласно чл.270,ал.3,изр.1 ГПК. И по този въпрос е налице задължителна практика на ВКС изразена в цитираното Р № 114/3.08.2009 г. по т.д. № 644/2008 г. на ІІ т.о., Р № 105/25.11.2009 г. по т.д. № 90/2009 г. на І т.о., които са постановени по новия ГПК.

Съобразно изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на касатора сума в размер на 3 913 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции, изчислени съразмерно на уважения иск. На основание чл.78,ал.4 ГПК касаторът дължи на Б. ООД-София сумата 100 лв. разноски /от адв.възнаграждение/ съобразно прекратяване на производството по осъдителните искове. На основание чл.620,ал.5 ТЗ К. инвест ЕО. в н.-Пловдив трябва да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса за трите съдебни производства в общ размер на 573.60 лв.

Водим от горното и на основание чл.293 ГПК, ВКС-І т.о.

 

 

Р Е Ш И :

Отменя решение № 705/16.03.2009 г. по гр.д. № 991/2008 г. на Пловдивски АС в частта, с която е оставено в сила решение № 306/24.07.2008 г. по т.д. № 76/2008 г. на Пловдивски ОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. АД-София срещу К. инвест ЕО. в н.-Пловдив и Б. ООД-София иск по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ за признаване на установено, че извършените от длъжника К. инвест ЕО. в н. на Б. О. процесни плащания след началната дата на неплатежоспособността в общ размер на 7 170.40 лв. са нищожни, и вместо това постановява:

Признава за установено по отношение на К. инвест ЕО. в н.-Пловдив, неговите кредитори и Б. ООД-София, че извършените от К. инвест ЕО. /сега в н./ на Б. ООД-София плащания: на 30.11.2005 г. за 2 918.14 лв. по ф-ра № 12488/29.07.2005 г., на 19.12.2005 г. за 2 211.06 лв. по ф-ра № 12650/21.10.2005 г. и доплащане по ф-ра № 12557/9.09.2005 г., и на 5.01.2006 г. за 2 041.20 лв. по ф-ра № 12725/25.11.2005 г., или в общ размер на 7 170.40 лв. са нищожни на основание чл.646,ал.2,т.1 ТЗ.

Осъжда К. инвест ЕО. в н.-Пловдив и Б. ООД- П. да заплатят на Е. АД-София сумата 3 913 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции по съразмерност.

Осъжда К. инвест ЕО. в н.-Пловдив да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса за трите инстанции в общ размер на 573.60 лв.

Обезсилва решение № 705/16.03.2009 г. по гр.д. № 991/2008 г. на Пловдивски АС в частта, с която е оставено в сила решение по т.д. № 76/2008 г. на Пловдивски ОС в частта, с която е отхвърлен предявените от Е. АД-София срещу К. инвест ЕО. в н.-Пловдив и Б. ООД-София искове по чл.134,ал.1 във вр. с чл.55,ал.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане от Б. ООД-София в полза на К. инвест ЕО. в н. на сумите 7 170.40 лв. и 1 282.18 лв., като вместо това постановява:

Прекратява производството по тези искове по чл.134,ал.1 във вр. с чл.55,ал.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

Осъжда Е. АД-София да заплати на Б. ООД-София сумата 100 лв. разноски по съразмерност.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: