5 Решение по т.д. № 769/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 227 С., 12,02, 2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 769 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 270 от 29.06.2012 год. по гр.д.№ 261/2012 год. на Плевенския окръжен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на О. [населено място] срещу решението от 23.02.2012 год. по гр.д.№ 4831/2011 год. на Плевенски районен съд с което ПлРС се е произнесъл по иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ за сумата 22344. лв. предявен от [фирма] срещу О. [населено място]. Съставът на ПлОС е отменил първоинстанционния акт и е отхвърлил иска на застрахователното дружество, както и обусловения от него е искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 4031.23 лв. – обезщетение за забава при плащането. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 ал.1 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Ответникът по касация О. [населено място] не изразява становище. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по два въпроса: 1./ Правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК, включват ли възможността за отмяна първоинстанционното решение на основание, което не е въведено от въззивника; 2./ Въпроса за доказателствената стойност на протокола за ПТП. Задължителната съдебна практика по първия от въпросите е обективирана в решение № 196 от 11.04.2012 год. по т.д.№ 994/10 год. на ІІ т.о. на ВКС, по втория в Решение № 24 от 10.03.2011 год. по т.д.№ 444/10 год. на ВКС, І т.о. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка на основание чл.290 ал.2 ГПК на обжалвания въззивен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявени са обективно съединени искове за правно основание чл.213 ГЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД. Главният иск произтича от заплатени на основание застраховка "Автокаско" разходи за ремонт на принадлежащ на третото лице [фирма] лек автомобил с водач С. Е. К., който е претърпял на 01.03.2009 год. пътнотранспортно произшествие (ПТП). В резултат на произшествието са били причинени щети по автомобила, възстановени за сметка на застрахователя. Причината за ПТП е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на [улица]в [населено място]. Последователно подържаната теза на ответника пред инстанциите по същество е била, че не е пасивно легитимиран по иска, тъй като пътният участък е част от републиканската пътна мрежа и отговорността за поддръжката му е на А. „П. ”; описаните увреждания на автомобила не отговарят на вида на произшествието т.е. попадането в дупка, не може да доведе до толкова големи щети. Първоинстанционният съд е счел исковете за основателни до посочените по-горе размери, а възраженията на ответника – недоказани. За да отмени решението на ПлРС и отхвърли исковете, Плевенски окръжен съд е счел за недоказана активната материалноправна легитимация на [фирма] и по-конкретно, че плащането в полза на [фирма] е именно в качеството му на застраховател към застрахован, доколкото в полицата за процесния автомобил е посочено дружеството [фирма]. На второ място, счел е за недоказан механизма на ПТП, т.е., че уврежданията на автомобила са настъпили по начина, посочен в исковата молба. По поставените правни въпроси: Преценката на въззивния съд, че в неговите правомощия е служебното произнасяне по основание за отмяна на първоинстанционния акт, което въззивникът не е въвел е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Както с цитираното по-горе решение на ІІ т.о., така и с т.1 на ТР № 1/09.12.2013 год. на ОСГТК, Върховният касационен съд е приел, че правомощията на въззивния съд по проверка на правилността на първоинстанционното решение са ограничени до посочените в жалбата основания. Относно изводите си за фактите въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата и отговора основания за неправилност, предвид променената характеристика на въззивното производство. Освен това, изводът на ПлОС, че плащането на застрахователното обезщетение е било в полза на лице, което не е страна по застрахователното правоотношение, съобразно отразеното в полицата е и неправилен с оглед данните по делото. В противоречие със задължителна практика на ВКС е становището на ПлОС, че протоколът за ПТП няма материална доказателствена, ако съставителят не е бил пряк свидетел на произшествие. Задължителната практика на ВКС е категорична, че протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая касаят механизма на ПТП. По съществото на спора: Както бе посочено по-горе, спорните факти и обстоятелства по делото пред първоинстанционния съд са били: механизма на ПТП с оглед естеството и степента на уврежданията на автомобила; отговорността за поддръжката на [улица]на О. ли е или на А. „П. ”. За да приеме, че пасивната материалноправна легитимация е на О., районният съд се е позовал както на чл.30 ал.3 ЗП и чл.48 т.2 б.”в” от ППЗП, регламентиращи задължението за поддръжка на пътищата в границите на града, така и на споразумителен протокол между НА”П. инфраструктура” и О. [населено място], уреждащ поддръжката на тази част от път ІІ-35, част от която е [улица]. Оспорване на това обстоятелство във въззивната жалба не се съдържа и доводите в нея са относно липсата на конкретизация в кой точно участък от пътя е дупката с оглед установяване дали е била обозначена (сигнализирана) и преценката за механизма на ПТП. Поради това, следва да се приеме за доказано, че застрахователното събитие е настъпило в границите на [населено място] и искът правилно е насочен срещу О.. Основният спор по делото е бил относно механизма на ПТП, тъй като посочената щета – увреждане на предни десни носач, гума и амортисьор, не би могла да настъпи при преминаване на автомобила през не особено значителна неравност на пътя. За установяване механизма на ПТП са събрани всички ангажирани от страните доказателства вкл. три заключения на автотехнически експертизи. В експертното си заключение в.л.В.И. сочи, че е налице причинно-следствена връзка между установения механизъм на ПТП и настъпилите щети, която се дължи на особено голямата маса на автомобила – брониран „А.” А8. Процесният автомобил е изработен с усилено купе със стоманени и кевларови елементи, стъклата са бронирани, а гумите подсилени. Теглото му е с 1380 кг. по-голямо от това на обикновените автомобили от същия модел, но окачването му е стандартно, като тяхното. Разликата в масата е довела и до по-големите щети, отколкото би претърпял обикновен автомобил от същия модел при преминаване през тази необезопасена неравност на пътя. От изложеното следва, че предявеният от [фирма] срещу О. [населено място] иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ е основателен, което обуславя основателността и на иска за присъждане на обезщетение за забава за периода от изтичането на срока посочен в поканата за доброволно плащане и до датата на исковата молба. Исковете са основателни до размера, установен от доказателствата, събрани пред първата инстанция. С оглед изхода на спора, на касатора ще следва да бъдат присъдени разноски за трите инстанции, възлизащи на 5509.28 лв., съобразно представения в о.с.з. списък по чл.80 ГПК, който не е оспорен от ответната страна до приключване на съдебното дирене. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 270 от 29.06.2012 год. по гр.д.№ 261/2012 год. на Плевенския окръжен съд, вместо което постановява: ОСЪЖДА О. [населено място] с адрес: [населено място], [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК-121076907 със седалище и адрес на управление [населено място], Р. „С.”, [улица] сумата 22344 лв. (двадесет и две хиляди триста четиридесет и четири лева) на основание чл.213 ал1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2011 год. и до окончателното и плащане; както и сумата 4031.23 лв. (четири хиляди тридесет и един лев и 23 ст.) на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода 13.08.2009 – 28.04.2011 год.; както и сумата 5509.28 лв. (пет хиляди петстотин и девет лева и 28 ст.), представляваща направени по делото разноски пред трите съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.