Р Е Ш Е Н И Е № 73 гр. София, 11 март 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Карагогов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 76 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Б. Й. Б. за възобновяване на н. о. х. д. № 6209/2012 г. по описа на Варненския районен съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Осъденият твърди, че защитникът му е разяснил единствено предвиденото наказание в санкцията на съответния текст от Наказателния кодекс, поради което се е съгласил на споразумение. Впоследствие е установил, че правната квалификация на деянието включва неустановени по делото обстоятелства – управление на моторно превозно средство в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Счита, че при одобряване на споразумението съдът не е взел предвид императивното изискване по чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. Посочва, че наказанието е явно несправедливо, тъй като е прекомерно завишено. Направено е искане за отмяна на определението за одобряване на споразумението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския районен съд. В съдебно заседание осъденият и процесуалният му представител, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С определение № 952 от 9.12.2013 г. по н. о. х. д. № 6209/2012 г. Варненският районен съд е одобрил споразумение, с което осъденият Б. Й. Б. се е признал за виновен в това, на 8.05.2010 г., на пътя между гр.В. и с.К., при управление на моторно превозно средство (т.а. „...” с рег. [рег.номер на МПС] ) да е нарушил правилата за движение по пътищата - по чл. 6, т. 1 ЗДП, по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДП, по чл. 37, ал. 1 ЗДП и по чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДП и по непредпазливост да е причинил (при независимо съпричиняване с П. Р.) средна телесна повреда на повече от едно лице – на А. Ф. Т. и на С. И. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а”, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК е определено наказание в размер на три месеца лишаване от свобода,чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал.1 НК, а на основание чл. 343г от НК – лишаване от правото да се управлява моторно превозно средство за срок от осем месеца. Определението на Варненския районен съд е влязло в сила на 9.12.2013 г. и не е било проверявано по касационен съд. Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. Предварително трябва да се отбележи, че производството не е проведено по реда на гл. 27 НПК – съкратено съдебно следствие, каквито противоречиви твърдения се съдържат в искането на осъдения, в т. ч. с позоваване на разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК. Делото е приключило с влязло в сила определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство. След образуване на съдебното производство по внесения обвинителен акт за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК е било изготвено споразумение между прокурора и защитника, което осъденият Б. Й. Б. е подписал, декларирайки съгласие с него и отказ от разглеждане на делото по общия ред. От материалите не се установява преди да даде съгласие той да е бил ограничен във възможността да обсъжда насаме с упълномощения си защитник параметрите на постигнатото с прокурора споразумение. Видно от отразеното в съдебния протокол съдът стриктно е изпълнил процесуалните си задължения лично да се увери, че осъденият разбира обвинението, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението, съгласен е с тях и доброволно е подписал споразумението. Съгласието, което е обхващало релевантните въпроси за конкретния случай по чл. 381, ал. 5 НПК, съдът е получил непосредствено в откритото съдебно заседание. Изслушал е осъдения Б., който е направил ясни и недвусмислени изявления в присъствието на защитник. При това положение няма основание да се приеме, че той е бил лишен от обема необходима информация, която да гарантира съзнателен и доброволен избор, както и реално упражняване на правото на защита. Измежду описаните фактически признаци на деянието не фигурират изтъкнатите от осъдения обстоятелства. Квалифицираният случай по чл. 343, ал. 3 НК се обуславя от причиняването на телесна повреда, уточнена като средна, на повече от едно лице и тъй като правната квалификация не създава съмнение за конкретното престъпление доводът в този аспект също е неприемлив. Неоснователно е и твърдението, че съдът е одобрил споразумение, с което наказанието незаконосъобразно е било определено по чл. 54 НК, въпреки императивното изискване на чл. 373, ал. 2 НПК за приложение на чл. 55 НК. Разпоредбата на чл. 381, ал. 4 НПК не въвежда задължение за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК когато делото се решава със споразумение. Като се има предвид съвкупната санкция на осъдения от три месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и осем месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, липсва и явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. При отсъствието на допуснато съществено нарушение искането на осъдения Б. Й. Б. следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Й. Б. за възобновяване на н. о. х. д. № 6209/2012 г. по описа на Варненския районен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: