Р Е Ш Е Н И Е № 43 София, 04.06.2021 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА при участието на секретаря Славия Тодорова изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1632/2020г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. П., [населено място], чрез процесуалния представител адв. Б. Ц., срещу въззивно решение № 294/19.12.2019 г., по гр. д. № 599/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч. С определение №533/01.12.2020г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос /уточнен от настоящия състав съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС/ : налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на жилищен имот за семейството със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единият съпруг. Касаторът сочи неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Ответната страна по касационната жалба – С. А. М., не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания, приема следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 367/08.08.2019 г., постановено по гр. д. № 2135/2018 г. по описа на Районен съд – Ловеч. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на М. Т. П., че С. А. М. е изключителен собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, с площ 888 кв. м., заедно с построените върху имота сгради: сграда с идентификатор ****, със застроена площ 49 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 36 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 5 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 53 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 6 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 12 кв. м. Въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са бивши съпрузи. Сключили са брак на 29.12.2015 г., който е прекратен чрез развод с решение № 102/22.05.2018 г. по гр. д. № 270/2018 г. на Районен съд – Айтос. Съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 7/23.06.2017 г. страните са закупили по време на брака си процесния недвижим имот, заедно с построените върху него сгради, за сумата 6 475 лв. като продажната цена е изцяло платена на продавачите преди подписване на договора. Твърденията на ищеца са, че имотът е придобит чрез изтеглен от него потребителски кредит в размер на 20 000 лева по договор за потребителски кредит № FL853548/18.05.2017 г. „Юробанк България“ АД. Според същия банката е предоставила на С. А. М. и неговата майка – М. З., в качеството им на кредитополучатели, потребителски кредит в размер на 20 000 лева със срок на издължаване до 18.05.2024 г., с месечна вноска по погасителен план в размер на 314.54 лева. Ответницата е оспорила твърденията на ищеца, като е представила разписка от 05.06.2017 г., от която се установява, че същата е предала на пълномощник на продавача по договора за покупко – продажба, сума в размер на 1 000 лева в изпълнение на бъдещата покупко – продажба на процесния имот. Представени са и писмени доказателства, които удостоверяват, че М. П. е работила и получавала средства от трудови възнаграждения по време на брака с ищеца. Въззивният съд е приел, че ищецът е провел пълно и главно доказване на твърденията в исковата молба за трансформация по чл. 23 СК. При опровергаване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК доказателствената тежест е за този, който поддържа влагането на лични средства и следва да изключи приложението на презумпцията, като установи влагането на лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. В тежест на ищеца е да докаже притежанието на лични средства, влагането им при закупуването на процесния поземлен имот, защото само когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити с лично имущество, то приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация по чл. 23 СК. В конкретния случай е установено, че спорният имот е придобит по време на брака на страните чрез договор за покупко – продажба, като средствата за заплащане на продажната цена по договора са осигурени чрез потребителски кредит, отпуснат на С. А. М. и неговата майка. Въззивният съд е посочил, че съгласно приетото в т. 4 от ТР № 5/2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК, ВКС, получените в заем средства се включват в съпружеската имуществена общност и за тяхното погасяване възниква солидарна отговорност за двамата съпрузи само когато задължението за връщането получената в заем сума е поето солидарно от двамата. Изтегленият кредит е погасяван чрез усвояване от разплащателната сметка на ищеца на дължимата месечна погасителна вноска. Ответницата не е страна по сключения договор за потребителски кредит, не е поела солидарно задължение за връщането му, а по делото липсват доказателства кредитът да е изплащан съвместно от бившите съпрузи, поради което и фактическият състав на чл. 23 СК е доказан. За неоснователни са счетени твърденията на ответницата за участието и при заплащане на продажната цена по сключения договор за покупко – продажба, тъй като не е установено същата да е вложила лични средства при закупуването на спорния имот. С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав намира следното : В т.4 от ТР № 5 /2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК се посочва, че съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба на недвижим имот – чл.21,ал.3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характера на вложените в придобиването средства.Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може да предяви положителен установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество.Плащането на цената в брой при сключването на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването.Облигационни отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата съпрузи за нуждите на семейството – чл.32,ал.2 СК /чл.25, ал.2 СК-отм./. В този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право. Константна е практиката на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК /№211/23.07.2012г. по гр.д.№177/2011г.,ІV г.о., №293/19.11.2013г. по гр.д.№ 3267/2013г., ІІІг.о., №342/04.01.2013г. по гр.д.№ 1358/2011г., ІV г.о., №75/30.06.2020г. по гр.д.№ 3594/2019г., ІІІг.о./, по прилагане разпоредбата на чл.32,ал.2 СК /чл.25, ал.2 СК от 1985г./ Приема се, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството.Под нужди на семейството се разбират общите потребности на членовете на семейството, разходи за съвместния им живот, задоволяването на които произтича от изискването за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /вкл. недвижими имот/ с посочената цел, е за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че разходите не са извършени или че не са за нуждите на семейството. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност на другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване на семейни нужди. Настоящият съдебен състав възприема цитираната практика на ВКС и в тази връзка по поставения по настоящото дело въпрос счита, че закупуването по време на брака на жилищен имот за семейството със средства от договор за потребителски банков кредит, макар по него страна да е само единият съпруг, е за задоволяване нуждите на семейството. Заплащането на цената с такива средства води до извод, че задължението за връщането им е поето солидарно от съпрузите за нуждите на семейството. Ето защо и плащането на цената при придобиване на жилищния имот за семейството със средства от договор за потребителски кредит, сключен само от единия съпруг, не представлява влагане на негови лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК. Изплащането впоследствие на заема с лични средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право. По основателността на касационната жалба. В разглеждания случай самият ищец в исковата молба, а и впоследствие е твърдял, че процесният имот е закупен по време на брака с цел семейството да се установи да живее в него и е заплатен със средства от банков кредит, изплащан от ищеца. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме за неправилен изводът на въззивния съд, че след като паричните средства за закупуване на имота са осигурени с потребителски кредит, отпуснат на ищеца и ответницата не е участвала в сключването на договора за кредит, респ. не е поела солидарно задължение за връщането му и изтегленият кредит е погасяван от ищеца, а не съвместно от страните по делото, то фактическият състав на чл. 23 СК е доказан. Предявеният иск касае опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест е на този, който поддържа влагането на лични средства и следва да изключи приложението на презумпцията като установи влагането на лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. В тежест на ищеца е да докаже притежанието на лични средства, влагането им в конкретния случай при закупуването на имота, защото само когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити с лично имущество, то приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация съгласно чл. 23 СК. Ако ищецът обори презумпцията, то в тежест на ответника е да наведе правоизключващи възражения и или насрещно пълно и главно оборване на същата презумпция. По делото е установено, че процесният имот е придобит през време на брака на страните, продажната цена е заплатена към момента на сключване на договора от двамата съпрузи и са вложени средства от договор за потребителски кредит, сключен от единия съпруг /също по време на брака/. С оглед дадения по-горе отговор на релевантните за делото въпроси и установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че ищецът не е доказал твърдяната пълна трансформация на извънсемейно имущество при закупуването на имота. Недоказано е твърдението му, че при придобиването на посочения жилищен имот за нуждите на семейството са вложени негови лични средства. Изводът се налага от събраните по делото доказателства – договор за потребителски кредит от 18.05.2017г., нотариален акт №7/23.06.2017г. за покупко-продажба на процесния имот, по който купувачи са и двамата съпрузи и показанията на свидетелите Зърбова /майка на ищеца/, Д. и Т. /майка на ответницата/. От гласните доказателства се потвърждава соченото и от ищеца, че кредитът е изтеглен за нуждите на семейството. Показанията на свидетелката Т. не опровергават този извод, тъй като тя също твърди, че кредитът е теглен от ищеца за нуждите на семейството и за купуване на процесния имот, но счита, че средствата са на ищеца. Обстоятелството, че майката на ищеца е поръчител /съдлъжник/ по договора за кредит, е без правно значение за възникналото в СИО право на собственост върху процесния имот и не придава качество на вложените при придобиването му парични средства на извънсемейни и лични на ищеца. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което така предявеният иск бъде отхвърлен. Липсва искане от касатора за присъждане на разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.293,ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 294/19.12.2019 г., по гр. д. № 599/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. А. М., [населено място], иск за приемане за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на М. Т. П., [населено място], че е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор ***,съгласно КККР на [населено място], област Л., одобрени със Заповед № РД-18-68/2008г., с адрес на поземления имот –гр.Л., [улица], с площ 888 кв. м., заедно с построените върху имота сгради: сграда с идентификатор ****, със застроена площ 49 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 36 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 5 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 53 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 6 кв. м.; сграда с идентификатор ****, със застроена площ 12 кв. м. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :