4 Р Е Ш Е Н И Е № 158 [населено място], 20.10.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 360 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47 т.2 пр. първо и т.4 пр.първо ЗМТА . Образувано е по иск на [фирма], за отмяна на арбитражно решение, постановено на 27.06.2016 год. от Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, по арбитражно дело № 42/2016 год., с което са уважени предявените от [фирма] против ищеца обективно кумулативно съединени искове,с правни основания чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД - неизплатени задължения, произтичащи от договор за ползване услугата е C., сключен на 10.03.2015 год. и неустойки за забава в издължаването им.Ищецът оспорва наличие на сключено арбитражно споразумение - основание по чл.47 т.2 пр.първо ЗМТА, без да конкретизира други обстоятелства по това си твърдение. Кумулативно сочи и основание по чл.47 т.4 пр.1 ЗМТА – ненадлежно уведомяване за образуваното арбитражно производство. Не конкретизира допълнителни обстоятелства и по това основание .Твърди, че за постановеното арбитражно решение е узнал от запорно съобщение,отправено до обслужваща го банка, получено от същата на 09.11.2016 год. / дата, поставена и върху печат за входиране на запорното съобщение при [фирма] /. Ответникът – [фирма] – оспорва иска, като неоснователен, а в хода на устните състезания и като недопустим, поради неспазен преклузивен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА.Твърди, че сключеният с ищеца договор от 10.03.2015 год., за ползване на услугата е C. , съдържа изрична арбитражна клауза / т.17.2 /, а ответникът е бил надлежно призоваван от адреса по търговската му регистрация, променен едва на 18.01.2017 година. Позовава се на изявления на назначеното по делото вещо лице, което в заключението си изрично сочи да се е свързало с ответника [фирма] и дори ползвало предоставен му от същия документ / платежно нареждане / , за изготвяне на заключението. Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства , Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното : Искът е предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, доколкото дори считано от датата на уведомяване адресата на запорното съобщение, чрез когото и от което запорно съобщение ищецът твърди ,че узнал за постановеното арбитражно решение / т.е.собственото му узнаване следва датата 09.11.2016 год. / , тримесечният срок се явява спазен. За да се произнесе по иска, настоящият състав съобрази следното : Т.17.2 от сключения между страните договор за ползване на услугата е C. съдържа изрична и ясна арбитражна клауза, според която „ всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него,вкл.породени от или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване ...”, ще бъдат разрешавани от АС при БТПП, съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. Търговския характер на договора не изключва подведомствеността на спора на арбитраж, съгласно чл.19 ал.1 ГПК. Ищецът не е посочил обстоятелства в обосноваване на недействителност на арбитражното споразумение. В хода на арбитражното производство [фирма] е призоваван чрез [фирма], от адреса, вписан в търговския регистър,като седалище на дружеството, удостоверен с извадка от партидата му. Всички известия за доставяне са оформени с отбелязване, че дружеството е напуснало адреса. Различен от същия адрес , като седалище на дружеството, е вписан последващо на връчване на съобщенията по арбитражното производство, последното от които - известие за постановеното арбитражно решение - на 05.07.2016 година. Действително, в заключението на вещо лице Ф.С., назначено по арбитражното дело, се съдържа изявление , че се е свързало с ответника, както и получило документ от същия / платежно нареждане от 11.04.2016 г./ , ползван за изготвяне на заключението / стр. 3 и 4 от същото /. Предвид така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира иска за неоснователен, предвид следното : Безспорно се установява наличието на валидна арбитражна клауза, възлагаща разрешаването на спорове, възникнали от изпълнението на договора за ползване на услугата е C., на АС на БТПП,поради което е напълно недоказано основанието по чл.47 т.2 пр.първо ЗМТА . [фирма] е надлежно призовавано от адреса по седалището си в търговския регистър.Между страните липсва уговорена в договора клауза за фингирано връчване, а нормата на чл.50 ГПК в арбитражното производство е неприложима, но видно и от арбитражното решение, е приложено фингирано връчване, съгласно чл.12 ал.1 от действалия по време на арбитражното производство Правилник на АС при БТПП, чието приложение страните изрично са уговорили. Предпоставките за прилагането й са налице : направен надлежен опит за доставка, чрез препоръчано писмо, на последният известен адрес по седалището на търговеца. Ищецът не е твърдял, нито е установимо от доказателства по делото, че въпреки удостовереното в известията за доставяне към изпратените препоръчани писма - „преместване на друг адрес„, в действителност е обитавал адреса по седалището, вписан в търговския регистър и в този смисъл липсва „старателно издирване”, предвид невярност на констатацията в известията за доставяне. Независимо от последното, косвено потвърждение за узнаването следва и от заявеното от вещото лице обстоятелство, че и за нуждите на назначената по делото експертиза , се е свързало с дружеството и дори получило от него документ, съобразен при изготвяне на заключението. Като изходящ от трето за спора лице частен свидетелстващ документ, изявлението – при това неоспорено за вярност от ищеца – следва да бъде съобразено с доказателствена сила, относно знанието на страната за образуваното арбитражно производство. Доколкото, обаче, чл.47 т.4 пр.първо ЗМТА предпоставя „надлежно” уведомяване, а не случайно узнаване, само това доказателство не би било достатъчно за изключване основанието по чл.47 т.4 пр. първо ЗМТА. Отхвърлянето на иска като неоснователен предпоставя възмездяване разноски на ответника, но такива,макар да е претендирал, не са доказани да са извършени по делото. Приложеното на л.46 по делото пълномощно касае упълномощаване за представителство по различни от настоящото производства, вкл. за арбитражното. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] против [фирма], иск за отмяна , на основание чл.47 т.2 пр. първо и т.4 пр.първо ЗМТА, на арбитражно решение, постановено на 27.06.2016 год. от Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, по арбитражно дело № 42/2016 година. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :