Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 8 Р Е Ш Е Н И Е № 156 С., 06.06. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА БОГДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : С. ДИМИТРОВА Г. МИХАЙЛОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 2313 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6642 от 19.03.2014 г. на Ц. А. Я. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. П. от АК-В., за отмяна на влязлото в сила решение № 1938 от 04.10.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 2007/2013 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, с което молителката Ц. А. Я. е осъдена да заплати на Ц. Х. А. от [населено място], сумата от 5 721,77 евро, представляващи разлика над 1 278,23 евро до 7 000 евро, получени на неосъществено основание, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2011 г. до окончателното изплащане и разноските по делото. Твърди, че не е спазена процедурата по призоваването й и тя е била лишена от участие в процеса, както и са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които тя не е могла да представи в процеса. С молбата за отмяна представя следните писмени доказателства: нареждане за валутен превод от 12.12.2007 г., нотариален акт № 103, т.2, рег. № 3978, дело № 279/12.12.2007 г. на нотариус под № 434 в регистъра на НК, с район на действие Варненския районен съд, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.11.2007 г., нотариален акт № 31, т.8, рег. № 15621, дело № 1431/05.12.2007 г. на нотариус под № 124 в регистъра на НК, с район на действие Варненския районен съд, заверено копие на пощенски плик с клеймо от 11.07.2012 г. с подател В., заверено копие на пощенски плик с клеймо от 11.05.2012 г., заверено копие на пощенски плик с клеймо от 19.11.2012 г. подател ВКС, покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20143110401018, копие от молба за образуване на изп.д. с вх. № 977/23.01.2014 г., нотариално заверена декларация от 14.12.2007 г. на Ц. А. Я.. Молителката и пълномощникът й адв. П. в съдебно заседание поддържат молбата за отмяна на заявените основания като подробни съображения са изложени в писмена защита и уточняваща молба. Ответницата по молбата за отмяна Ц. Х. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. К. от АК-В., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за недопустимост на молбата като просрочена, както и за нейната неоснователност. В съдебно заседание адв. К. поддържа становището си за неоснователност на молбата за отмяна, като се аргументира, че в случая не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Претендира присъждането на разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, тъй като молителката поддържа, че е узнала за решението на 26.02.2014 г., когато й е връчена от съдия изпълнителя призовка за доброволно изпълнение, а ответницата по молбата не твърди и не доказва друга дата на узнаване за решението, поради което молбата за отмяна се явява редовна и допустима. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна – съдът не е нарушил правилата за призоваване, с което молителката да е лишена от възможност да участва в делото. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните процесуални правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждане на делото. В случая доводите на молителката са, че е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото, тъй като съдът е допуснал процесуални нарушения в процедурата по призоваване и само формално е изпълнил изискванията на закона – чл. 47 ГПК. Доводите са неоснователни, тъй като видно от данните по делото, на адреса на молителката – ответница в производството по делото, са изпращани призовки, които са се връщали в цялост с отбелязване от връчителя, че лицето не се намира на адреса и от две години там живеят нови собственици, затова връчителят е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК и тъй като молителката не се е явила да получи книжата в двуседмичен срок от залепването, съдът е указал на ищцата да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответницата. Такова удостоверение е представено по делото и тъй като адресът по регистрацията съвпада с адреса, посочен в исковата молба, съдът е установил редовността на връчването по чл. 47, ал. 1 ГПК, като на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначил на ответницата-молител в настоящото производство особен представител адв. А. П. от АК-В., при участието на която се е развило производството по делото, приключило със съдебно решение, чиято отмяна се иска. При тези данни настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че в случая не е налице нарушаване на процесуалните правила по връчването, извършено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление и след констатацията, че връчването е надлежно, съдът правилно е назначил на ответницата - молител особен представител съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК. Т.е. в производството по делото Варненският районен съд не е нарушил което и да било процесуално правило по призоваването на ответницата, поради което оплакването й по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото му на участие и защита по делото. Неоснователно е твърдението на молителката, че тя е могла да бъде призована по телефон, чийто мобилен номер е бил известен на ищцата, но тя е укрила този факт, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК връчването по телефон се разпорежда от съда само по изключение, още повече, че в конкретния случай връчването на преписи от исковата молба и приложенията й е невъзможно да се извърши по мобилен телефон на молителката, а и такъв не е посочен по делото. Освен това липсва уредена възможност в закона за връчване на адрес за кореспонденция – п.к., в която насока се явява неоснователно твърдението на молителката в молбата за отмяна за нарушение от съда на процесуалните правила във връзка с уведомяването й. Следователно първоинстанционният съд не е нарушил правилата по призоваване и връчване на книжата, извършено по реда на чл. 47, ал. 1 - ал. 5 ГПК. Предвид изложеното следва, че съдът е изпълнил законосъобразно задълженията си по изпращането на призовки и съобщения на ответницата-молител, поради което не следва извод за допуснато нарушение, свързано с изпращане на съобщенията и призовките по реда на чл. 45 – чл. 47 ГПК. Следователно, не е налице основанието за отмяна в първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като процесуалните действия извършени от решаващия съд не са опорочени. Затова с довода за нередовно съобщаване и призоваване и неправилно приложение на чл. 45 – чл. 47 ГПК не се обосновава фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като предвидената в тази норма хипотеза засяга случаи на нередовно съобщаване и призоваване на страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до лишаване възможността й да участва в делото, какъвто не е настоящия случай. Неоснователна е молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, която в случая е аргументирана от молителката с довода, че назначеният й особен представител не е защитил правата й, тъй като не е разполагал със съответните доказателства. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК е налице, когато страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. В случая съдът не е нарушил чл. 47 ГПК, книжата са надлежно връчени чрез залепване, тъй като молителката не е могла да бъде намерена на регистрирания настоящ адрес, който съвпада с постоянния, на който не живее, но не е променила регистрацията си, затова съдът й е назначил особен представител. Не е нарушено правото на молителката за участие в делото, тъй като тя е била надлежно представлявана от особен представител, при спазване на процесуалните правила за назначаването му, а оплакванията й във връзка с невъзможността особеният представител да защити интересите й, тъй като не разполага със съответните доказателства, са неотносими към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Неоснователно е искането за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е така, тъй като основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В конкретния случай такива нови обстоятелства и писмени доказателства не са налице, тъй като представените писмени доказателства с молбата за отмяна не са от такъв характер, тъй като не установяват уговорки между страните по делото, различни от приетото от въззивния съд в съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и дисимулиране на цената на процесния имот в [населено място] гора, предмет на продажба с нотариален акт № 190, т. ІІІ, рег. № 5969, д. № 481 от 28.07.2011 г. на нотариус № 513 в регистъра на НК, с район на действие Варненски районен съд. В случая за да уважи предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, предявен от Ц. Х. А. срещу молителката-ответница Ц. А. Я., за сумата от 5 721,77 евро, въззивният съд е приел, че между страните е постигнато съгласие ответницата да закупи в полза на ищцата земеделска земя в землището на селата в района на [община], за което ищцата я е упълномощила със заверено на 04.12.2007 г. пълномощно от консулската служба на Посолството на РБ България в Гърция, А. и на същата дата й е превела сумата от 7 000 евро, която тя е получила на 05.12.2007 г. Приел е, че ответницата не е изпълнила задълженията си по сключения устен договор за поръчка, тъй като с нотариален акт № 119, т. ІV, рег. № 11438, д. 785 от 15.12.2007 г. на нотариус под № 205 в регистъра на НК, тя е закупила недвижим имот в землището на [населено място] гора от 3 дка за сумата от 5 000 лв. за себе си, а не в качеството си на пълномощник на ищцата, а с нотариален акт № 190, т. ІІІ, рег. № 5969, д. № 481 от 28.07.2011 г. на нотариус № 513 в регистъра на НК е продала на Д. К.-дъщеря на ищцата, ½ идеална част от този имот в землището на [населено място] гора за сумата от 2 500 лв., т.е. от цялата сума в размер на 7 000 евро за закупуване на имот в изпълнение на предоставеното пълномощно е използвана сумата от 2 500 лв. и тъй като не са налице нито твърдения, нито доказателства, че ответницата е закупила имоти за оставащата сума и предвид оттегленото пълномощно от ищцата, е приел, че използваната сума е в размер на 1278,23 евро и разликата до 7 000 евро се дължи на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и е уважил предявения иск за сумата от 5 721,77 евро. Този извод на въззивния съд не се опровергава от представените с молбата писмени доказателства, тъй като те се отнасят до сделки, в които ищцата не участва и в които страна е ответницата и трети на процеса лица и не се отнасят за процесния имот в [населено място] гора. Така с нареждане за валутен превод от 12.12.2007 г. сумата от 11 600 евро е преведена от Ц. Я. в полза на С. К., по силата на нотариален акт № 103, т.2, рег. № 3978, дело № 279/12.12.2007 г. на нотариус под № 434 в регистъра на НК, Ц. Я. е закупила от П. К., чрез пълномощника си С. К., недвижим имот в [населено място] – нива от 3, 338 дка, за сумата от 5 000 лв., който имот е бил предмет на предварителен договор за покупко-продажба от 30.11.2007 г. с обещател П. К. и приемател Ц. Я., с уговорена цена от 16 669 евро и предплата от 5 000 евро. С нотариален акт № 31, т.8, рег. № 15621, дело № 1431/05.12.2007 г. на нотариус под № 124 в регистъра на НК, с район на действие Варненския районен съд Ц. Я. е продала на Т. и Х. П. апартамент в [населено място], а нотариално заверената декларация от 14.12.2007 г. на Ц. А. Я. е представена по делото и е приета и обсъдена от съда. Т.е. тези доказателства не установяват твърденията на молителката, че цената по процесната сделка е дисимулирана, както и наличие на уговорки между страните, различни от приетото от съда. Следователно, представените писмени доказателства не са новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи, както и да са от съществено значение за делото. Те не са новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно, поради което молбата за отмяна и на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и опущения, допуснати в хода на производството по делото. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, поради което молбата за отмяна на тези основания следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на ответницата по молбата за отмяна следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящото производство в размер на 756 лв. адвокатско възнаграждение и 33, 60 лв. пътни разноски на адвоката. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 6642 от 19.03.2014 г. на Ц. А. Я. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1938 от 04.10.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 2007/2013 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. ОСЪЖДА Ц. А. Я. от [населено място] да заплати на Ц. Х. А. от [населено място] направените разноски за настоящото производство в размер на 789,60 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: