Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства

№ 221

София, 26.04. 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в съдебно заседание на десети март, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА

СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 523 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба на И. И. В. и на В. А. И. за отмяна на решение № 59 от 19.03.2008 год. по гр.д. № 1234/2007 год. на ВКС, ІІ г.о. и оставеното с него в сила решение от 7.07.2006 год. по гр.д. № 405/2006 год. на Плевенския окръжен съд. Молителителите са посочили като отменително основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Ответниците Н. И. С., В. К. Ц., С. В. Б., Ю. В. П., И. В. С. , Н. И. А. и Б. А. М. не вземат становище по молбата.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК и е допустима.

В двете молби са изложени твърдения, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на решението на Върховния касационен съд и оставеното с него в сила решение на Плевенския окръжен съд от 7.07.2006 г. по гр.д. № 405/2006 г., с което е оставено в сила решението на Плевенския районен съд по допускане извършването на съдебна делба между наследниците на Ц. П. М. и Ж. В. М. на УПИ ХV-591, кв.87 по плана на с. К. с площ от 700 кв.м., ведно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда, гараж и стопански сгради.

Молителите се позовават на представените писмени доказателства: копие от представен регистър в който под № 98 като собственик на процесния имот е посочен В. М. ; скица от 12.06.2008 г.; у-ние за наследници на П. В. М. , които според тях са от съществено значение за изхода на спора, предмет на иска за делба, тъй като с тях се установявало, че делбеният имот бил собственост В, който го предал на сина си П. М. , а последният го предал на своя син Ц. М. преди брака му с Ж. М. Затова след смъртта на Ц. М. през 1997 г. имотът се наследява от наследниците му, при части определени по ЗН.

Молбите са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска от заинтересуваната страна когато се открият нови доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

За да определи частите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот съдът е приел, че същият е придобит от наследодателите на страните- съпрузите Ц. и Ж. М. на оригинерно основание, за което е представен нот.акт № 188/1985 г. на нотариуса при Плевенския районен съд , издаден по реда на чл.483, ал.2 ГПК /отм./. Приел е, че е придобит при условията на съпружеска имуществена общност по време на брака им, продължил повече от 10 години. След смъртта на Ц. М. през 1997 г. собственици по наследствено правоприемство са станали съпругата Ж братята и сестра, респ. техните наследници на Ц. М. След смъртта на Ж. М. през 2002 г. делът й е наследен от нейните сестри, респ. децата им. На тази база е определил и правата на страните в съсобствеността. Решението на Плевенския окръжен съд е оставено в сила с решение № 59 от 19.03.2008 г. по гр.д. № 1234/2007 г. на ВКС, ІІ г.о.

Представените от молителите доказателства не могат да обосноват различен от направения от касационната инстанция извод, че делбеният имот е придобит от наследодателите на страните по време на брака им, в режим на съпружеска имуществена общност, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Представените копия от скица от плана на с. К. от 1916 г., на които е отразено че процесния имот по разписен лист от 1916 г. е бил записан на наследници на В. М. , който е дядо на наследодателя, извлечение от регистър, в който също е записан на името на В. М. , както и у-ние за наследниците на сина на В. М. П. М. не са новооткрити по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК доказателства, тъй като с тях не се установяват такива обстоятелства, които биха могли да мотивират различен извод от направения от ВКС, че имотът е придобит от наследодателите на страните по време на брака им на оригинерно основание, за което през 1985 г. са се снабдили с нотариален акт по реда на чл.483, ал.2 ГПК /отм./, тъй като с тях не се опровергава удостоверяващата сила на официалния документ- нотариалния акт.

По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. И. В. и на В. А. И. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 59 от 19.03.2008 год. по гр.д. № 1234/2007 год. на ВКС, ІІ г.о. и оставеното с него в сила решение от 7.07.2006 год. по гр.д. № 405/2006 год. на Плевенския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: