Р Е Ш Е Н И Е № 54 София, 15.03.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 52 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура против присъда № 314 от 24.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 4209/ 2015 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХVІІ въззивен състав с искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закони. Навеждат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В касационния протест са развити доводи за неправилен доказателствен анализ и погрешно изградено от съда вътрешно убеждение, като допуснатото съществено процесуално нарушение е довело и до неправилно прилагане на материалния закон по чл. 194, ал. 3 от НК. Представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Счита, че материалният закон правилно е приложен, тъй като случаят е маловажен, заради ниската стойност на предмета на престъпление и липсата на вредоносни последици. Не са допуснати процесуални нарушения. Пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимите А. С. С. и подсъд. А. Н. Ф. не вземат отношение. Техният защитник адвокат Г. Б. изразява становище за отхвърляне на протеста и за оставяне в сила на въззивната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда без номер от 23.03.2015 г. по н.о.х.д. № 2236/ 2014 г. Софийският районен съд, Наказателна колегия, І състав признал подсъдимите А. С. С. и А. Н. Ф. за виновни в това, че на 14.12.2013 г., около 00.30 ч., в [населено място],[жк], [жилищен адрес] пред вход 8, в съучастие като извършители направили опит да отнемат чужда движима вещ – пластмасова добавка „М....”, на стойност 60 лв, от лек автомобил марка „....”, модел ..., рег. [рег.номер на МПС] , от владението на М. П. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от двамата дейци причини (задържане от полицейските органи), поради което и на основание чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК на двамата подсъдими били наложени наказания от шест месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанията лишаване от свобода първоинстанционният съд отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. С присъдата подсъдимите С. и Ф. били оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК (деянието да е извършено при предварителен сговор), както и за част от предмета на престъпление – задна пластмасова броня на стойност 180 лева. С присъда № 314 от 24.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 4209/ 2015 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, ХVІІ въззивен състав отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъд. А. Н. Ф. бил признат за виновен в престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и постановил нова, с която признал подсъдимия за невинен „за престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК във вр. с чл. 218б от НК, така и по обвинението по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК”. Със същата присъда въззивният съд изменил първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 и 4 от НПК, и преквалифицирал извършеното от подсъд. А. С. С. в престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на хиляда лева. Касационният протест е неоснователен. Въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон с извършеното преквалифициране на престъпната дейност по чл. 194, ал. 3 от НК. Предмет на престъпление е лайсна („М. ...”) за задна броня на лек автомобил „...”, модел „...”, която подсъдимите се опитали да отнемат. Според показанията на полицейските служители С. А. и Н. И., наблюдавали поведението на дейците, чули чупене на закрепващите елементи, а след задържането на подсъдимите и пристигането на собственика на автомобила (свид. В.) установили, че лайсната висяла от едната страна. Стойността на вещта е 60 лева. Опитът към кражба е маловажен случай, защото с незначителността на вредните последици (счупени няколко пластмасови щипки за закрепване) разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи от същия вид. Въззивният съд правилно е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 194, ал. 3 от НК. Поради законовата невъзможност сам да наложи наказание по чл. 218б от НК съдът законосъобразно е оправдал подсъд. А. Ф. и е разпоредил изпращането на материалите на наказващия орган. Обстоятелството, че вещта е оставена без постоянен надзор, е взето предвид от въззивния съд при оценката за маловажност на случая. Прокуратурата е пропуснала възможността още на досъдебното производство да квалифицира деянието по по-тежко наказуемия състав на чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК, а и събраните по делото доказателства обусловили извод за извършване на деянието при обикновено съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, а не за предварителен сговор, който е бил повдигнат с обвинение. Срещу първоинстанционната присъда не е подаден протест, поради което въпросите, свързани с оправдателната й част – по-широк предмет на престъпление и отпадане на квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, са защитени от забраната за reformatio in pejus и стоят извън пределите на касационната проверка. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 314 от 24.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 4209/ 2015 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХVІІ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.