Р Е Ш Е Н И Е № 227 София , 15.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Галина Захарова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Б.Джамбазов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 762/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на зам.окръжния прокурор на Стара Загора Нейка Тенева против присъда № 34 от 31.05.2017 г. по внохд № 1065 / 2017 г. по описа на Окръжен съд-гр. Стара Загора. В протеста се сочи, че постановената от втората инстанция оправдателна присъда нарушава закона, тъй като подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. С този аргумент се отправя искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Подсъдимият чрез своя защитник адвокат А. С. А. в писмено становище възразява срещу основателността на протеста. Изтъква , че е нарушил правилата на ЗДвП , но извършеното е административно нарушение, а не престъпление по чл. 343в от НК. Пред касационната инстанция страните защитават изразените писмено позиции. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Старозагорският районен съд, седми наказателен състав, с присъда № 26 от 09.02.2017 г.по нохд № 3895/2016 г. признал подсъдимия И. М. И. за виновен в това, че на 27.10.2016 г. управлявал лек автомобил без съответно свидетелство за управление, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за също такова деяние, поради което и на основание чл.343в, ал. 2, във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, търпимо в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим, както и на глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подсъдимия от Старозагорския районен съд по нохд № 519/2015 г. Старозагорският окръжен съд с присъда № 34 от 31.05.2017 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постанови нова, с която признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.343в , ал. 2 от НК. Касационният протест срещу така постановения въззивен акт е неоснователен поради следните съображения : В казуса не съществува спор относно инкриминираните факти. Установено е, че подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство, за което му било издадено свидетелство за правоуправление №[ЕИК] от 22.08.2011 г., валидно до 22.08.2021 г. На 26.10.2016 г. той бил спрян за проверка от патрулни автоконтрольори, на които не представил свидетелство за правоуправление. При извършена справка в ОД на МВР се оказало, че на 23.11.2012 г. подсъдимият И. И. е подал декларация, че свидетелството му за управление е изгубено/откраднато, но не е поискал издаване на дубликат. Безспорен е и фактът, че с влязло в сила на 15.03.2016 г. наказателно постановление подсъдимият бил санкциониран по административен ред за управление без съответно свидетелство, но не са му били отнети всички контролни точки за потвърждаване на валидността на свидетелството по чл. 157 от ЗДвП. При тези данни въззивният съд законосъобразно отказал да признае И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК. Последователна е практиката на Върховния касационен съд, че ако към момента на деянието подсъдимият фактически не притежава документ, удостоверяващ неговата правоспособност за управление на моторно превозно средство, но тя му е била призната и не е била изгубена по предвидения в закона ред, то той не следва да носи отговорност по чл. 343в, ал. 2 от НК. Вж.Решение № 40 от 22.04.2015 г. по нд № 1784 /2014 г. , трето наказателно отделение на ВКС , Решение № 44 от 19.02.2013 г. по нд.№ 2161/2012 г. първо наказателно отделение на ВКС, Решение № 211 от 28.10.2016 г. по нд № 724/2016 г., второ наказателно отделение на ВКС , решение № 588 от 20.01.2009 г. по нд № 570/2008, второ наказателно отделение на ВКС Обществената опасност на деянието произтича от липсата на качества и умения за управление на моторно превозно средство – дефицити, пряко рефлектиращи върху сигурността на транспорта. Ненадлежната легитимация на водачите на моторни превозни средства засяга в по-малка степен тези обществени отношения, тъй като уязвява само административната им рамка, поради което законодателят не ѝ е отредил санкция по НК. Неубедителни са аргументите на обвинението в противната насока, извлечени от чл. 16, ал.1 , т. 3 и ал. 2 от Наредба I- 157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства. Тeзи разпоредби регламентират предпоставките и реда за издаване на дубликат на свидетелството за управление на МПС. Те не въвеждат допълнителни критерии за проверка на готовността на лицата да управляват моторно превозно средство, за разлика от процедурата по чл. 14, ал. 1 от същия нормативен акт, в която при придобиване на нова категория, възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролни точки или допълнително вписване на код за ограничителни условия се изискват и данни за физическа и психологическа годност, както и за успешно положен изпит. Цитираните в протеста текстове на т.13, ал.1 , т.1 и т.6 от същата Наредба се свеждат до формални действия от страна на искащия дубликат – заявление и декларации по образец за изгубването на документа и отсъствие на друго валидно свидетелство или местопребиваване в чужбина. Те нямат отражение върху вече признатата и съществуваща правоспособност на лицето, която е била удостоверена със съответно свидетелство. Легалната процедура за издаване на негов дубликат е още един аргумент в полза на тезата за изцяло удостоверителния характер на свидетелството като документ, поради което изгубването на фактическа власт върху него не предпоставя обективния състав на престъплението по чл. 343в , ал. 2 от НПК. Обобщено, установените от въззивния съд факти са получили правилна правна оценка, поради което оправдаването на подсъдимия И. И. не противоречи на закона. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т. 1 от НПК , Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ в сила присъда № 34 от 31.05.2017 г. по внохд № 1065 / 2017 г. по описа на Окръжен съд-гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.