О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 400   гр.София, 17.07.2009 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                    Върховен касационен съд  на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание  на седемнадесети юли  две хиляди и  девета  година  в състав:                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                        ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                              като разгледа докладваното от съдия Керелска  ч....гр. дело №230…по описа за 2009 год.                   И, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК Образувано е по касационна частна жалба на Г. В. К. от гр. В. срещу определение от 12.11.2008 год., постановено по гр.д. №2202/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане Варненски районен съд ,с което е оставено без уважение заявлението на Г. К. за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумите 9 000 лв. и сумата 12 150 щ.д. лихва върху главницата за периода от 09.07.1999 год. до 04.07.2008 год. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение . Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което подаденото от нея заявление да бъде уважено. Като основаниe за допустимост на касационното обжалване с частна жалба е посочено , че въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ Ответниците по частната жалба - В. Е. Г. и К. П. Г. не вземат становище по частната жалба.. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о, приема следното: От изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване , обективирано в молба №5986/19.02.2009 год., макар и да не е изрично посочено, може да се направи извод, че процесуалният въпрос, който е решен с обжалваното определение и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото е този за условията, при които следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Предвид това, че института на заповедта за незабавно изпълнение е регламентиран за пръв път с новия ГПК в сила от 01.03.2008 год. по повдигания в частната жалба и изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК процесуален въпрос няма съдебна практика, поради което е налице хипотезата на чл. 280,ал.1,т.3, предл. 2-ро ГПК и касационно обжалване следва да бъде допуснато. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Съображенията за това са следните : Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и за издаване на изпълнителен лист от Г. В. К. срещу В. Е. Г. и К. П. Г. за сумата 9 000 щ.д. и главница и 12 150 щ.д. лихва върху главницата за периода от 09.07.1999 год. до 04.07.2008 год. въз основа на нотариално заверена спогодба от 10.01.2003 год. За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми въззивният съд е приел, че представената спогодба не удостоверява претендираното по заявлението парично вземане по безспорен начин. В тази връзка е приел, че в спогодбата са предвидени два начина за удовлетворяване на интереса на заявителката като кредитор като липсват доказателства , че тя вече не е реализирала правата си по другия способ – придобиване на право на собственост върху недвижим имот. Приел са също така, че не е ясно уговорено и условието за дължимост на лихвата по т. 7 от спогодбата - след падежа или след сключване на договора за покупко - продажба се дължи тя. Тези изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени. В производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист следва заявителят да се позовава и да е представил със заявлението някой от документите посочени в разпоредбата на чл. 417 ГПК, а съдът да извърши проверката по чл. 418,ал.2 и 3 ГПК. Само при наличие на някоя от пречките визирани в тези разпоредби, издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист може да се откаже. В случая заявителят основава искането си за издаване на заповед за незабавно изпълнение на нотариално заверена спогодба от 10.01.2003 год. Със спогодбата В. и К. Г. приемат, че дължат на Г. В. К. парична сума в размер на 9 000 щ.д., която е броена от нея като цена на жилище, за което е бил сключен предварителен договор за продажбата му , а същият имот е прехвърлен на трето лице. Прието е, че В. и К. Г. дължат на Г. В. К. годишна лихва от 15% върху сумата от 9 000 щ.д. , - считано от датата на сключване на предварителния договор - 09.07.1999 год. Със т.4 от спогодбата, длъжниците В. и К. Г. са се задължили да възстановят на кредитора си Г. В. К. цялата получена сума от 9 000 щ.д., ведно с лихвите до 30.03.2003 год. Съгласно т.6 от споразумението в случай, че при падежа на задължението сградата, за която е сключен договор за покупко - продажба на недвижим имот е завършена в груб строеж , кредиторката Г. К. може да поиска вместо връщане на дълга от 9 000 щ.д. да и бъде прехвърлено правото на собственост на построения в груб строеж обект – апартамент. При тези данни следва да се приеме, че условията за издаване на заповед за незабавно изпълнение за главница в размер на 9 000 щ.д. и за договорна лихва в размер на 15% годишно считано от датата на сключване на предварителния договор - 09.07.1999 год. до датата на подаване на заявлението - 04.07.2008 год., са изпълнени: Спогодбата с нотариална заверка на подписите е едно от предвидените от закона основания, при които може да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист / чл. 417т.3 ГПК/. Същата е редовна от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. В случая вземането е изискуемо, доколкото е изтекъл срокът, до който сумата е следвало да бъде изплатена заедно с начислената до този момент договорна лихва. Изискуемостта на вземането е било поставена само в зависимост от настъпване срока на плащане ,а не от изпълнение на насрещно задължение или настъпване на друго обстоятелство. Възможността кредиторката да бъде удовлетворена по друг начин не представлява „настъпване на друго обстоятелство” по см. на чл.418,ал.3 ГПК, поради което не може да представлява пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Изобщо уговорената между страните друга ,паралелна възможност за удовлетворяване позволява на кредитора да избира начина си на удовлетворение ,и не е от предвидените отрицателни условия по чл. 418,ал.3 ГПК , които препятстват издаването на заповед за незабавно изпълнение , респ. на изпълнителен лист. С оглед на това обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено ново, с което да се уважи заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 9 000 щ.д., ведно със 15% годишна лихва, считано от 09.07.1999 год. до 04.07.2008 год. Не може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за лихва в посочения абсолютен размер от 12 150 щ.д. , доколкото такава не е начислена и не съществува като размер в спогодбата между страните служеща като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въпросът за конкретния размер на дължимата лихва следва да се определи в изпълнителното производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3367 от 12.11.2008 год. постановено по ч. гр.д. №2202/2008 год. на Варненския окръжен съд по касационна частна жалба на Г. В. К. от гр. В.. ОТМЕНЯ на определение №3367 от 12.11.2008 год. постановено по ч. гр.д. №2202/2008 год. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на Г. В. К. от гр. В. срещу В. Е. Г. и К. П. Г. и двамата от гр. В. за сума в размер на 9 000 щ.д., ведно с 15 % годишна лихва, считано от 09.07.1999 год. до 04.07.2008 год., дължима по силата на спогодба между страните от 10.01.2003 год., с нотариална заверка на подписите на страните по нея. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: