3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 147 София, 31.05.2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 1494 /2016 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от И. Й. И. против решение № 18 от 29.01.2016г. по гр.д.№ 711/ 2015 г. в частта, с характер на определение, с която е отменено определение № 270 от 28.09.2015 г. по гр.д.№ 305/2014г. на РС-Генерал Тошево и вместо това е изменено решението на първата инстанция в частта за разноските, които той е осъден да плати на И. А. Ж. и Е. Д. Ж. като ги увеличава от 200 на 600 лв. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 78, ал.1 ГПК, тъй като разноски се дължат само за един адвокат, а в случай след като ищеца е поел разноските за назначаване особен представител на ответниците на основание чл. 47, ал.6 ГПК е осъден да плати и адвокатски хонорар за избрания от тях пълномощник. В изложението към частната жалба е формулиран въпроса при отхвърляне на иска, дължи ли ищеца разноски за договорно избрания процесуален представител от ответниците, ако преди това е поел разноските за служебно назначения особен представител. Твърди се и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по този въпрос. Ответниците по частната касационна жалба не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима Данните по делото са следните: Жалбоподателят е предявил иск за собственост. Поради това, че ответниците не са намерени на постояните им и настоящи адреси, те са призовани по реда на чл. 47 ГПК, като им е назначен особен представител – адвокат К. П. на разноски на ищеца в размер на 300 лв. Той е подал отговор на исковата молба в определения срок. След това ответниците са узнали за делото и са подали молба, че желаят да бъдат представлявани от упълномощения от тях адвокат Д. Д., с която са склучили договор за правна помощ с уговорено и платено възнаграждение в размер на 400 лв. Предявеният от ищеца иск за собственост е отхвърлен, поради което съдът не се е произнесъл по предявения от ответниците обратен иск против конституираното трето лице, по който ответниците са платили държавна такса в размер на 200 лв. РС с решението е осъдил ищеца да плати сумата 600 лв., включваща платената държавна такса по обратния иск и адвокатски хонорар в размер на 400 лв. по договорното представителство. Ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските, които да бъдат намалени, тъй като вече е платил разноски за служебно назначения представител. РС е възприел тезата и е изменил решението в частта за разноските с определение по чл. 248 ГПК, като ги е намалил от 600 лв. на 200 лв. С обжалваният сега съдебен акт, въззивната инстанция е приела, че на ответниците се дължат всички направени от тях разноски, защото и двамата процесуални представители във времето са извършвали ефективни действия за ответниците и иска против тях е отхвърлен. Поставеният правен въпрос е относим към спорния въпрос за размера на разноските, дължими от ищеца. По него жалбоподателя не е посочил съдебна практика, а такава не е известна на съда. Различните разрешения, дадени от двата състава, разгледали този въпрос в двете инсстанции сочат на затруднения при разрешаването му, поради което съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване. По същество по поставеният въпрос, съдът намира следното: Нормата на чл. 78, ал.1 ГПК посочва обхвата на отговорността за разноски. Тя включва разноските в хода на производството: платени държавни такси, хонорари за вещи лица и други подобни и отделно от тях - възнаграждение за един адвокат. Ограничението за адвокатския хонорар е свързано с възможността, страната да упълномощи неограничен брой адвокати, които да я представляват в процеса. Тази възможност обаче не следва да влияе неблагоприятно на другата страна при негативен изход от спора, защото законът забранява виновно да се вреди други му. / чл. 45 ЗЗД/. Когато ответната страна е представлявана първо от особен представител, а след това е упълномощила с договор за правна помощ избран от нея адвокат закона не предвижда изключение от правилото на чл. 78, ал.1 ГПК, а и няма основание за друго тълкуване. Въпреки, че в договора за поръчка, какъвто е договорът за правна помощ, доверието е изключително важно, възможността за избор и в този случай не следва да рефлектира върху правната сфера на другата страна, като я натоварва допълнително с разноски. Без значение е дали участвалите повече от един адвокат са действали последователно във времето, или едновременно, другата страна при неблагоприятен изход от спора за нея, дължи разноски само за един адвокат. Предвид изложеното, въззивният съд, като е присъдил освен платените от ищеца 300 лв. за особения представител и договорения и платен хонорар от 400 лв. за избрания от ответниците адвокат, е нарушил нормата на чл. 78, ал.1 ГПК. Затова обжалваната част от въззивното решение с характер на определение следва да се отмени, като вместо това се измени решението на РС в частта за разноските и ищецът бъде осъден да плати разноски за първа инстанция в размер на 200 лв. – платената държавна такса по обратния иск. В останалата част до пълния предявен размер 600 лв., претенцията на ответниците за разноски е неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18 от 29.01.2016г. по гр.д.№ 711/ 2015 г. в частта, с характер на определение, с която е отменено определение № 270 от 28.09.2015 г. по гр.д.№ 305/2014г. на РС-Генерал Тошево и вместо това е изменено решение № 60/20.07.2015г. по гр.д.№ 305/2014 г. на РС-Генерал Тошево в частта за разноските, които И. Й. И. е осъден да плати на И. А. Ж. и Е. Д. Ж. като ги увеличава от 200 на 600 лв. и вместо това постановява: Изменя решение № 60 от 20.07.2015г. по гр.д.№ 305/2014 т. на РС-Генерал Тошево в частта за разноските, които И. Й. И. е осъден да плати на И. А. Ж. и Е. Д. Ж. като ги намалява от 600 на 200 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: