7 гр. д. № 7271/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 157 София, 23.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 7271/2014 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 253 от 27.04.2015 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение № 1667 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 1531/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.03.2014 г. по гр. д. № 228/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу М. Б. М. ревандикационен иск за масивна едноетажна сграда, застроена на площ от 390 кв. м. и състояща се от: кухня с площ от 120 кв. м., столова с площ от 180 кв. м. и зала с площ от 90 кв. м., построена в УПИ ХХVІ-6100 в кв. 94 по плана на [населено място], а по отменения план парцел ХVІІ-6100 в кв. 294 с площ от 749 кв. м., ведно с правото на строеж за същата сграда. Касационната проверка е допусната по разрешените в решението въпроси: когато повечето стени от една одържавена сграда са разрушени и са построени нови в по-големи параметри и различно положение и в резултат на това е създадена сграда със значително по-голям обем от отчуждената, налице ли е основание по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ за реституция на отчуждения по ЗОЕГПНС; т. 4. приложим ли е реституционния закон по отношение на идеална част от сграда, в обема на която се намира отчуждена сграда; 5. подлежи ли на реституция сграда, която е построена след одържавяването и има самостоятелно функционално предназначение и самостоятелен вход. К. иска да се отмени обжалваното решение на основание чл. 281, т. 3 ГПК тъй като е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закона. Ответницата по касация считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Когато одържавена на основание ЗОЕГПНС сграда е била преустроена, при направено позоваване за реституция по разпореждане на закона – ЗВСОНИ, следва да се установи дали пристроеното или надстроеното може да съществува самостоятелно. Когато преустройството е извършено след събаряне на елементи от съществувалата сграда и новосъздаденият обект не може да се отдели от старата сграда, следва да се установи коя е главната вещ – съществувалата или новопостроената и съобразно с това да се определи дали новопостроеното е присъединено към одържавената сграда или обратно. Реституционният закон ЗВСОНИ не предвижда възможност за възстановяване на несамостоятелни части от сгради. Когато в одържавяването по реда на ЗОЕГПНС имоти са построени сгради, които отговарят на строителните правила и норми за самостоятелен обект, те не подлежат на възстановяване на основание ЗВСОНИ. По същество на касационната жалба : [фирма] [населено място] е предявила срещу М. Б. М. ревандикационен иск за масивна едноетажна сграда, застроена на площ от 390 кв. м. и състояща се от: кухня с площ от 120 кв. м., столова с площ от 180 кв. м. и зала с площ от 90 кв. м., построена в УПИ ХХVІ-6100 в кв. 94 по плана на [населено място], а по отменения план парцел ХVІІ-6100 в кв. 294 с площ от 749 кв. м., ведно с правото на строеж за същата сграда. От фактическа страна по делото е установено, че от лицето Г. Б. през 1948 г. на основание ЗОЕГПНС са били отчуждени множество имоти между които и дворно място в [населено място], на ул. „9-ти септември” № 21, а сега ул. „Ц. С. - І”, заедно с построените в него едноетажна масивна къща на площ от 90 кв. м. и навес- гараж от 90 кв. м. На 23.07.1951 г. е бил съставен акт за държавна собственост за двете отчуждени сгради № 377. К., ищец по иска, поддържа, че сградата, ревандикация на която иска, е построена през 1953 г. върху отчужден от физически лица застроен терен за нуждите на Санаториално-курортен комплекс Кюстендил (С.–Кюстендил). Твърди, че сградите в имота са били съборени, и на тяхно място построена нова, с което е реализирано мероприятието, за което е бил отреден имота след одържавяването му. Поради това, че не е съществувал във вида, в който е бил при одържавяването, имотът не е подлежал на реституция на основание чл. 2 ЗВСОНИ. От фактическа страна по делото с приета техническа експертиза, е проследен регулационния статут на имота. Установено е, че с първия регулационен план от 1909 г. за имот 943 са били отредени два парцела: ІІ и ІІІ в кв. 46, като парцел І- е записано, че е отреден за имот 948, което вещото лице намира за грешка в записването. Двата парцела са записани на наследодателя Г. Б.. Парцел ІІ е бил застроен със сграда на площ от 74 кв. м. През 1960 г. е одобрен следващия застроително-регулационен план. В него двата парцел ІІ и ІІІ за имот 943 са заснети като един имот с пл. № 2277 в кв. 293 и този имот е бил отреден за две мероприятия: за прокарване на улица и за изграждане на балнеоложки комплекс. В северната част на имота е била застроена сграда означена като ПС. От направено съпоставяне на скиците вещото лице достига до извода, че сградата е била пристроена от южната страна, но след като е съборена старата стена и в тази част е бил разположен санитарен възел. Сградата е била пристроена и от западната страна, като пристроената част е означена в плана със сигнатура МС. С одобрения застроително-регулационен план от 1965 г. имот пл. № 2277 в кв. 292 е бил отреден само за балнеоложки комплекс. От приложената скица № 3 към заключението, която е копирана от този план, се установява, че в имота са били изградени масивна сграда, разположената в северната част на имота, на площ от 190 кв. м., като старата сграда не е показана на скицата, но е включена в обема на масивната сграда; двуетажна сграда, която се намира изцяло с лицевата си част към [улица]; на западна граница на имота са нанесени две сгради от допълващото застрояване със застроена площ съответно от 55 и 44 кв. м. Вещото лице е установила, че тогава е извършено и попълване на кадастралната основа, за което е използван първия регулационен план. При това попълване имот пл. № 2277 е бил разделен на два имота пл. №№ 2277 и 5610, като разделителната линия е нанесена така, че се покрива с регулационната линия между парцели ІІ и ІІІ в кв. 46 по първия план на града, като имот № 2277 е идентичен с парцел ІІІ-943 в кв. 46. По данни от действащия регулационен план, утвърден 1993 г., двата имота са обединени в един поземлен имот, нанесен с № 6100. През 1995 г. е извършено ново попълване на кадастралната основа като от имот п. № 6100 е бил отделен нов имот с пл. № 6983. През 2006 г. е одобрено ново изменение на ПУП, с който за имот 6100 е отреден УПИ ХХVІ, а за имот пл. № 6983 е отреден УПИ ХХІІІ. УПИ ХХVІ-6100 е застроен с масивна сграда, която частично опира на улично-регулационната линия към ул. „Ц. С. и калканно е долепена до паянтовото жилище, намиращо се в съседния УПИ ХVІІ-6101, застроена на площ от 344 кв. м. Към тази сграда е бил изграден навес на площ от 108 кв. м., който според вещото лице дълго време е бил използван за зала за хранене. На източната странична граница на имота е нанесен навес, който допира до първата описана сграда и до двуетажната сграда в УПИ ХХІІІ в кв. 294, със застроена площ от 44 кв. м. На западната странична граница е нанесена сграда със сигнатура ПМС, със застроена площ от 44 кв. м. При изготвянето на кадастралната карта на [населено място] по плана от 1993 г. УПИ ХХVІ-6100 и УПИ ХХІІІ-6983 в кв. 294 са обединени в един парцел с идентификатор 41112.503.781 и в него са заснети три сгради. Една от тях е масивната сграда, състояща се от кухненски блок, столова и зала за хранене, попадаща в УПИ ХХVІ-6100, която е заснета с идентификатор 41112.503.781.2. Тази сграда е с площ от 452 кв. м. По делото е допусната и приета техническа експертиза изпълнена, от в. л. инж. Л., за установяване на времето, вида на материалите, с които е построена съществуващата сграда както и каква част от старата, одържавена сграда е запазена. След извършен оглед вещото лице установява, че имотът е застроен с едноетажна масивна сграда на площ от 452 кв. м. както и със сграда от допълващото застрояване на площ от 44 кв. м. Изхождайки от вида на носещата конструкция вещото лице приема, че масивната едноетажна сграда може да се раздели на три части: 1. - едната част се състои от носещи тухлени зидове и гредоред, които съставляват помещения №№ 7, 8, 9 и 12 по архитектурно заснемане, възложено от ответницата М. на арх. Н., за което няма данни да е прието като доказателство по делото; .2 - втората част от сградата е описана като част с монолитно изпълнена стоманобетонова конструкция и носещи тухлени зидове, която включва помещения №№ 1, 2, 3, 4, 5, 10, 13 на кота 0.00 и всички помещение на кота - 2,29 от архитектурното заснемане; 3. - третата част с метална носеща конструкция (помещение № 6 на кота 0.00 от архитектурното заснемане). Всяка от трите части на сградата е строена самостоятелно и в различно време като частта от сградата с гредореда съвпада с нанесената сграда в плановете от 1960 и 1965 г. В заключение вещото лице е посочило, че одържавената паянтова сграда и навес са разрушени и на тяхно място е изградена масивна сграда с носещи тухлени зидове и гредоред с площ от 180 кв. м. като от външен оглед на строителните материали не може да се определи точната година на строителството. Категорично е вещото лице, че описаните като част втора и трета от сградата са строени след 1965 г. Експертът е установил и това, че в плана от 1960 г. паянтовата жилищна сграда е била нанесена, като в южната й част е отразено пристрояване от около 6 кв. м., в плана от 1965 г. сградата не е нанесена. Изразил е становище, че пристройката, отразена в зелен цвят на скица № 5 от заключението на в. л. Г., е изградена преди 1987 г. Посочено е и това, че отделните обекти в сградата при влизане в сила на ЗВСОНИ са били функционално свързани предвид предназначението им, но не е отразено дали могат да съществуват самостоятелно като сгради. В обобщение вещото лице е направило извод, че паянтовата сграда е била строена преди 1909 г. като в кадастралната основа на плана от 1960 г. е била зачертана и на нейно място е нанесена масивна сграда. В периода 1955-1957 г. е направена кадастрална основа, от това прави извод, че към 1955 г. одържавените паянтова сграда и навес са съществували, но към 1960 г. вече са били разрушени и на тяхно място е била изградена масивна сграда (л. 122 от гр. д. № 228/2013 г. на Кюстендилски ОС). Свидетелят Д. А. установява, че когато одържавените сгради са преустроявани за санаториалния комплекс, старата сграда не е била събаряна, в нея е била разположена първоначално кухнята, а по-късно е била преместена в новопостроеното помещение. Счита, че това помещение е построено на мястото на навеса, като посочва, че то е оцветено в зелено на показаната му скица № 4, към заключението на в. л. инж. Г.. Тези констатации частично се различават от направените от в. л. Г. в изготвената от него експертиза на стр. 8, където посочва, че описаният обект като „столова” в нот. акт, от който касаторката черпи права, и който той е оцветил в жълт цвят на изготвената от него скица № ,5 е с площ от 206 кв. м., а не 90, както е записано в акта. С червени линии на същата скица е пренесена старата сграда. От това съвместяване на старата сграда и по-късно построената столова прави извод, че малка част от старата сграда (в североизточния й край) е била съборена като на това място в по-късен етап е била изградена така наречената зала. По този начин са били съборени частично източната и северната стени на старата сграда. Западната стена е била съборена изцяло, за да може да се направи връзка между старата сграда и новоизградената. Южната стена също е била съборена изцяло и на нейно място са построени нови стени, които оформят тоалетния възел и една стая, използвана за помощно помещение. В приложената скица № 5 е отразено, че в имота е построена кухня на площ от 138 кв. м., оцветена в зелен цвят. След съпоставяне на отразеното в скици №№ 2, 3 и 4 вещото лице е направило извод, че кухненският блок е изграден около 1965 година. След анализ на така събраните доказателства Кюстендилски окръжен съд намира, че в техническите експертизи е налице празнота относно момента на промяната на отчуждената къща, поради липса на техническа документация за това, която може да се преодолее със събраните гласни доказателства и въз основа на тях е направил извод, че към 1992 г., когато влиза в сила ЗВСОНИ, отчуждените къща и навес са съществували. Сградата поетапно е била видоизменяна, „пристроена и с мазе”, което е използвано за склад, а над него е пристроено ново помещение (оцветеното в зелено на скицата), в което е преместена кухнята. Приел е, че това поетапно строителство е увеличило обема на завареното, но поради функционалното му свързване със съществувалата сграда, тъй като не може да се обособи в самостоятелен обект то следва да се счита присъединено към нея, поради това и реституирано на основание ЗВСОНИ. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния. Също е намерил, че вещите лица не могат да дадат категорично заключение дали старата сграда, заснета в кадастъра от 1909 г., е била инкорпорирана в процесната. От изразеното предположение от вещото лице, че е останала само северната стена на сградата, разположена успоредно на улицата, е намерено за недоказано събарянето на значителна част от старата сграда. Приел е също, че не само сградата но и навеса са били преустроени, което е в противоречие с констатациите на вещите лица, установяващи че навеса е бил съборен. От установеното, че липсват строителни книжа за извършеното строителство след одържавяването е формирал извод, че новопостроените части към сградата са незаконни. Този извод е в противоречие със закона и трайно установената практика, относно това, че когато държавата е построила сграда в собствен терен, за която няма първоначално изготвени строителни книжа, с пускането й в експлоатация, се счита, че построеното е узаконено и държавата се легитимира като собственик. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е констатирал, че непълнотите на приетите експертизи не могат да бъдат преодолени с депозираните гласни доказателства. Поставените на експертите въпроси предполагат специални познания относно строителните материали, използвани в различни периоди от време и прилаганите технологичните решение при строителството на сгради. Свидетелите са възпроизвели свои зрителни възприятие относно състоянието на сградите преди и след одържавяването, но от тях не може да се направи категоричен извод относно частта от одържавената сграда, която е запазена и включена в новото строителство. Противоречието между двете експертизи по този въпрос е налагало изслушване на разширена експертиза за установяване на релевантните за изхода на спора факти. Необоснован е изводът и относно това дали пристрояванията, определени като част втора и част трета от сградата в заключението на в. л. Л., не могат да съществуват като самостоятелни обекти с оглед изискванията на строителните правила и норми. Това че между тях има функционална връзка, обусловена от развиваната дейност, не означава, че като вид сгради не могат да се ползват самостоятелно. Необоснован е и изводът, че пристроеното е присъединено към запазената част от одържавената сграда. Той е направен без по делото да е установено с оглед вида и обема на извършеното ново строителство, коя е главната вещ и коя присъединената. В случая е могло да се използва и стойностния метод, т. е. да се съобрази това коя част от сградата е с по-голяма стойност: тази, останалата от отчуждената, или пристроената и с оглед на това да се определи коя и не подлежи на реституция. Ако се установи, че някое от новопостроените помещения може да съществува самостоятелно, то от това следва, че на основание чл. 92 ЗС по приращение е станало собственост на държавата и не подлежи на реституция. допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са предпоставили необоснованост на правните изводи. Това е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия като изслушване на допълнителна експертиза за установяване на запазените части от одържавената сграда и евентуално и навеса, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да се възложи на вещите лица Г. и Л. да направят допълнителни изследвания относно запазените елементи от старата сграда, поради това, че в депозираните от тях заключение има различия относно тези факти. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1667 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 1531/2014 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: