Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 75   София, 22.02.  2010 год.     В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.  в публично заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и десета година в състав:     Председател: Капка Юстиниянова Членове: Любка Богданова                    Светла Димитрова                                                                                   при секретаря                 Райна Стоименова         и в присъствието на  прокурора                                                     като изслуша докладваното  от съдията                            Богданова                       гр.д.N 2315 по описа  за 2008  год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молбата на “А” А. , гр. С. за отмяна на решение от 22.07.2004 г. по гр.д. № 2444/2002 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на молителя, че В. А. , Г. А. , Й. А. , Д. А. , Е. М. , Е. А. , В. М. М., В. Т. М. и Ц. К. М. са собственици съобразно правата на всеки от тях на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. “Райска градина” № 1, съставляващ стар имот пл. № 3, кв.106, сега част от им. пл. № 3, кв.69 по плана на гр. С., К. село- К. , м.”Домуз дере”, ІV-та част, ж.к. “Карпузица-юг” с площ от 13 100 кв.м., заедно с построените в него сгради, съгласно заключението на в.л. Ямалиев, с изключение на пречиствателната станция и нов трафопост и на 479 кв.м., съставляващи прилежаща площ към сгради, индивидуализирани ч. защриховане в черен цвят на скица - приложение № 3 към допълнително заключение от 3.10.2001 г. на тройната съдебно-техническа експертиза, и е осъден да предаде владението му на ответниците по молбата за отмяна, потвърдено в тази част с решение № 2* от 1.08.2006 г. по гр.д. № 3247/2004 г. на ВКС, ІV г.о. Молителителят се позовава на ново обстоятелство съдържащо се в представеното писмо изх. № 8* от 19.03.2008 г. на Министерство на външни работи, което не му било известно и което било от съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като с него се установявало, че съгласно Спогодба между Н, подписана в София на 26.06.1965 г. обезщетяването на италианските физически и юридически лица, чиито права попадат в обхвата на спогодбата е изцяло задължение на италианската държава. Що се отнася до италианските имущества, права и интереси в България, посочени в съветско - италианските протоколи, съставени в София на 31.10.1949 г. в съответствие с чл.74 от М. договор между И и сдружени сили, подписан в П. на 10.02.1947 г., репарациите дължими от И. на СССР ще бъдат покрити от италианските активи намиращи се на територията на Р. , България и У. , а обезщетението на физическите и юридически лица, чиято собственост е отнета за тези цели, договорът предвижда, че е задължение на италианското правителство. Ответниците по молбата, ч. пълномощника си адв. К. М. изразяват становище, че молбата е недопустима, като просрочена, а по същество че е неоснователна, тъй като твърдяното обстоятелство не е новооткрито, както и че нито одържавеното по реда на ЗНЧИМП през 1948 г. акционерно дружество е било италианско дружество, нито ответниците по молбата като наследници на акционерите са италиански граждани. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да е налице посоченото в молбата отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо страната да установи откриването на нови обстоятелства или да представи новооткрити доказателства които въпреки положената от нея дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да установи, респективно да представи по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях, като тези обстоятелства, или доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността им за спора. В разглеждания случай молителят се позовава на първата хипотеза новооткрито обстоятелство - наличие на Спогодба от 26.06.1965 г. между Н. Спогодбата от 1965 г. била от съществено значение за изхода на делото, тъй като обезщетяването на италианските физически и юридически лица, чиито права попадат в обхвата на спогодбата е изцяло задължение на италианската държава. Правната последица която молителят цели е промяна на извода на съда, че недвижимият имот предмет на иска за ревандикация, за който ответниците по молбата в качеството им на наследници на акционерите в А. “Люлин” са твърдели, че е национализиран през 1948 г. от дружеството по реда на ЗНЧИМП не попада в обхвата на реституцията по ЗВСОНИ, тъй като се касае до имущество на физически лица, италиански граждани. Спогодбата от 1965 г. не е новооткрито обстоятелство по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като международните договори по които България е страна са част от действащото законодателство съгласно Конституцията. Ето защо не може да се приеме, че се касае до ново обстоятелство, което при решаване на делото не е могло да бъде известно на молителя. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че не е налице отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “А” А. , гр. С. за отмяна на решение от 22.07.2004 г. по гр.д. № 2444/2002 г. на Софийски апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :