РЕШЕНИЕ № 106 София, 25. април 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 698 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 12.03.2012 г. по гр.д. № 137/2012, с което е отменено решението на Средецкия районен съд от 24.11.2011 г. по гр.д. № 146/2011, като са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за задължението на работника да даде обяснения по време, в което ползва отпуск по болест и може ли недаването на обяснения по това време да му бъде вменено във вина съгласно чл. 193, ал. 3 КТ. По поставените въпроси Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 193 КТ преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. За да изпълни това свое задължение, работодателят трябва да покани работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства – за кое поведение (действия или бездействия) на работника се искат обяснения, както и времето, през което работникът може да бъде изслушан или срокът, в който да представи писмените си обяснения. Работникът има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да реализира правото си. Работникът не е длъжен да даде обяснения, той може да се въздържи. Затова задължението на работодателя се свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде обяснения. Дали работникът ще се възползва от предоставената възможност, зависи от неговата воля. Недаването на обяснения от работника не опорочава наложеното дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с реална възможност преди връчването на заповедта, но не се възползвал. Ако във времето между получаването на поканата за обяснения и връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работникът е бил в отпуск по болест, недаването на обяснения може да му бъде вменено във вина по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ, когато състоянието му не е било толкова тежко, че да изключи даването им, като всеки отделен случай подлежи на конкретна преценка от съда. Напр. амбулаторното и домашното лечение не поставят работника в невъзможност да се яви да даде устни или да представи писмени обяснения, но ако страданията му са имали интензивен характер – силни болки, висока температура, голяма отпадналост и др., те поставят работника в невъзможност да даде обяснения. Стационарното лечение е пречка да се дадат устни обяснения, но ако болният е в съзнание, няма интензивни страдания или трябва да е в изолация, това не го поставя в невъзможност да представи писмени обяснения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 02.02.2011 г., преди да наложи дисциплинарното наказание с оспорваната заповед № 27/11.02.2011 ответникът е поискал от ищеца писмени обяснения. Ищецът е бил в отпуск по болест за провеждането на домашно лечение, но не е представил обяснения до връчването на заповедта на 14.02.2011 г., след като работодателят е получил разрешение от инспекцията по труда. Правилно въззивният съд е приел, че заболяването на ищеца не го е поставило в невъзможност да представи поисканите от него на 02.02.2011 г. писмени обяснения през времето до 14.02.2011 г., когато му е връчена оспорваната заповед за уволнение. На 13 и 14.01.2011 г. ищецът е бил подготвен за операция на дясна ингвинална херния, която е извършена на 15.01.2011 г. Операцията е последвана от нормално възстановяване на пасажа, раздвижване и захранване, трайна афебрилност и спокойна оперативна рана, поради което ищецът е изписан с конците, като му предписан режим на възстановяване в домашни условия и амбулаторно отстраняване на конците. Обясненията са поискани повече от две седмици след операцията, когато оперативната рана е напълно зараснала, ищецът не е изпитвал болки или други страдания с интензивен характер, а е имал само ограничения при извършването на някои движения на корпуса. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Бургаския окръжен съд от 12.03.2012 г. по гр.д. № 137/2012. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.