Р Е Ш Е Н И Е № 325 гр.София, 16 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1186/2014 ГОДИНА Производството пред ВКС е образувано по искане на М. С. М., подсъдим по нохд № 1817/2013 год. на Сливенския районен съд и внохд № 169/2014 год. на Сливенския окръжен съд, за възобновяване на наказателното производство, предмет на посочените дела и отмяна на постановените по тях съдебни актове, след което или делото да се върне за ново разглеждане, или М. да бъде оправдан.За да иска възобновяване, изготвилият искането защитник се е позовал на всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК. В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат искането.Конкретизирано е, делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Заключението на прокурора е за оставяне на искането без уважение. ВКС намира искането за допустимо с оглед процесуалната легитимация на подалата го страна, срокът,в който е направено и принадлежността на актовете, чиято отмяна се иска, сред изброените в чл. 419 НПК, но не и основателно. С първоинстанционната присъда-№ 71 от 10.ІІІ.2014 год.-М.С.М. е признат за виновен в това, че на 18.ХІ.2012 год. в района на пътен възел „Петолъчката” край Сливен е извършил хулигански действия, нарушаващи грубо обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, за което и на основание чл. 325,ал.1 НК е наказан със 6 месеца лишаване от свобода.Признат е за виновен още в това, че по същото време и на същото място се е заканил на И. Д. Н. с убийство, която закана е възбудила у Н. основателен страх от осъществяването й, за което и на основание чл. 144,ал.3 НК е наказан с 10 месеца лишаване от свобода.М. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място противозаконно е повредил чужда движима вещ-счупил е предното панорамно стъкло на собствения на Н. лек автомобил /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] -която повреда, с оглед стойността на причинената вреда от 108 лв., представлява маловажен случай, за което и на основание чл. 216,ал.4 НК е наказан с 3 месеца лишаване от свобода.На основание чл. 23,ал.1 НК на М. е определено общо наказание от 10 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип.В полза на И.Д.Н. са присъдени 108 лв. за възмездяване на причинената му имуществена вреда и 1000 лв. за възмездяване на неимуществената такава, причинена с отправената му закана. С въззивното решение-№ 58 от 11.VІ.2014 год.-горната присъда е потвърдена. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се твърди,първо, че още в обвинителния акт не било „конкретизирано въз основа на кои...фактически обстоятелства се правят изводите за съставомерността на...деянията”, за които М. е обвинен и осъден.Твърдението е неоснователно, но преди това невярно, тъй като в обвинителния акт подробно е описано поведението на подсъдимия в пътната отсечка от [населено място] /бивше [населено място]/ до пътния възел „Петолъчката”, поведението му в района на пътния възел, конкретните действия, които там е извършил и с всяко от тези действия, кои престъпни състави е осъществил.Следващото твърдение, също неоснователно и също невярно, е че въззивната инстанция не е обсъдила „всички...оплаквания, възражения и...аргументи...във въззивната... жалба”.С уточнението, че изброеното в цитата се съдържа не във въззивната жалба, а в допълнението към нея, се налага да се отговори, че за подобно твърдение не би имало място, ако въззивното решение е било прочетено.Подсъдимият е възразил срещу правилността на извършения от първоинстанционния съд доказателствен анализ и, в частност, срещу кредитирането показанията на И.Н. и пътувалите с него Р.Н. и Е.К. /майка и приятелка на Н./, както и на показанията на случайно намиралия се вблизост свидетел Т.Т. /без родство, приятелство или познанство с която и да било от страните/, вместо да се довери на казаното от свидетелката С.С. /приятелка на подсъдимия и пътувала с него/.На това възражение въззивният съд е посветил преобладаващата част от мотивите си и след като сам е подложил на оценка установените по делото факти, убедително е споделил взетото от първата инстанция решение по въпросите, посочени в чл. 301,ал. 2 във вр с ал.1,т.1 и 2 НПК.Не е основателно и последното твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило, също като досега обсъжданите, правото на подсъдимия на защита.Става въпрос за представен от М. болничен лист преди първото по делото в районния съд заседание,на което заседание М. не се е явил.Разглеждането на делото е било отложено -което прави несъстоятелна претенцията за нарушаване на каквото и да било процесуално право- но неявяването на М. не е било счетено за такова по уважителна причина, след като болничният лист не е отговарял на изискванията по чл. 18,ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, обн. ДВ,бр.36 от 2010 год. Оплакванията, относими към касационното основание по чл. 348,ал.1 НПК, са само декларативни,което не налага обсъждане и отговор. Оплакването за явна несправедливост на наказанията, наложени поотделно и за съвкупността от престъпления, е неоснователно както по отношение на техния размер, така и по отношение на отказът от прилагане на условното осъждане.Всички наказания са определени при подчертан превес на смекчаващите обстоятелства,макар същите далеч да не преобладават.Формално М. не е осъждан, но криминалните му прояви преди да бъде съдебно реабилитиран през 2009 год. го очертават като личност с подчертано престъпна нагласа.Същата насоченост я има и в дадената за него характеристична справка, където фигурират 6 заявителски материала за извършени от М. престъпления, включително хулиганство, закана с убийство, причинени средни телесни повреди със и без хулигански подбуди.Казаното е достатъчно за отрицателен отговор на претенцията за определяне на наказанията съобразно чл. 55 НК, а вида на престъпленията и несъмнената склонност у осъдения към системното извършване на такива престъпления, налагат извода за високата му обществена опасност и необходимостта да бъде изолиран от обществото. Съобразно дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС P E Ш И : НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на М. С. М. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на нохд № 1817/2013 год. на Сливенския районен съд и на внохд № 169/2014 год. на Сливенския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА по н.д. №1186/14г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение Не съм съгласна с мнението на мнозинството само по отношение мотивната част на решението за отхвърляне претенцията на подсъдимия М. и защитата му за явна несправедливост на наложеното му наказание. По-точно с аргумента им, че фактът на извършени от него предходни престъпления не може да се пренебрегне само заради настъпила за тях реабилитация. Принципно считам, че след настъпила реабилитация, която заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които са свързани със самото осъждане, е недопустимо това осъждане да бъде ценено сред данните, характеризиращи личността на подсъдимия.Също принципно считам, че данните от заявителски материали не могат да бъдат доказателство за извършени от М. престъпления/изброени в решението/, така както приема мнозинството и не могат да бъдат ценени в подкрепа на извода за наличие на престъпна нагласа в осъдения. С останалата мотивна част, както и с крайното решение съм съгласна с мнението на мнозинството. Съдия: Д.Атанасова