Ключови фрази


12

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 20.05.2020 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 467 от 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3907/22.11.2019., подадена от „Инкомс-Иенто“ ООД чрез процесуалния представител на дружеството адв.М. А. от АК-Б., срещу решение №4064, постановено на 19.09.2019г. от Благоевградския окръжен съд по в.гр.д.№906/2018г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявеният по реда на чл.108 ЗС от „Инкомс-Иенто“ ООД срещу Д. М. Д. и Х. И. Д. иск за установяване правото на собственост и предаване на владението върху ПИ с идентификатор ........... по КККР на [населено място], целият с площ от 742кв.м., с административен адрес: [населено място], „П. мост“, представляващ имот с пл.№.... съгласно стария кадастрален план на Промишлената зона на [населено място], с трайно предназначение – урбанизирана територия и с начин на трайно ползване – жилищна територия, при съседи: ПИ с идентификатори ............; .............; .......... и .............
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Според касатора в обжалваното въззивно решение в противоречие с посочената практика на ВКС / ТР №4 от 14.03.2016г. по тълк.д№4/2014г., т.2Г на ОСГК на ВКС; решение №152/16.12.2016г. по гр.д.№1931/2016г. на Второ ГО на ВКС; решение №643/04.01.2011г. по гр.д.№1196/2009г. на Първо ГО на ВКС; решение №176/09.07.2012г. по гр.д.№633/2011г. на Първо ГО на ВКС; решение №33/29.07.2013г. по гр.д.№401/2012г. на Първо ГО на ВКС; решение №255/04.07.2012г. по гр.д.№1008/2011г. на Първо ГО на ВКС; решение №22/11.02.2011г. по гр.д.№1339/2009г. на Второ ГО на ВКС; решение №392/ 13.05.2011г. по гр.№472/2009г. на Първо ГО на ВКС/ са разрешени следните материалноправни въпроси, обусловили правните изводи на съда по конкретното дело, във връзка с установяване на елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОП /отм./:
1.Правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко търговски дружества и реда за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване;
2.Актът на принципала за преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество има ли вещно-прехвърлителен ефект при наличието на елементите от сложния фактически състав на чл.17а ЗППДОП/отм./;
3.Включва ли се като елемент на придобивното основание по чл.17а ЗППДОП /отм./ заприходяването на имуществото по баланса на новообразуваното дружество в съответствие с акта на преобразуването му;
4.Кои са юридическите факти от сложния фактически състав на чл.17а ЗППДОП/отм./, както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл.17а ЗППДОП/отм./;
5.Кое имущество следва да се счита включено в капитала при преобразуване на държавна фирма в няколко търговски дружества;
6.По какъв ред и с какъв акт се прехвърля собствеността върху недвижим имот при преобразуване на едно държавно предприятие на две или повече търговски дружества;
7.За законовите предпоставки за придобиване на собственост върху недвижим имот в резултат на приватизационна продажба на дялове от капитала на търговско дружество с държавно имущество.
Основното съображение на касатора за допускане на касационното обжалване по първия поставен въпрос е основано на твърдяното обстоятелство, че обжалваното решение е постановено след като състав на Второ ГО на ВКС е постановил решение №152/16.12.2016г. по гр.д.№1931/2016г., с което е упражнил правомощието си да уеднакви противоречивата съдебна практика на съдилищата по правния въпрос дали „Инкомс-Иенто“ ООД е универсален правоприемник на ЗИЕНТО. Поддържа, че при напълно идентична доказателствена съвкупност в обжалваното решение е направен противоположен извод за това дали е осъществено придобивното основание на чл.17а ЗППДОБП/отм./ и по-конкретно дали „Инкомс-Иенто“ ООД е универсален правоприемник на ЗИЕНТО.
Касаторът поддържа, че в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС са разрешени и процесуално-правни въпроси, а именно:
1.Мотивите на въззивното решение /по-точно неговите изцяло според касатора формални и игнориращи доказателствата по делото мотиви/ не отговарят на постановките за съдържанието на мотивите в т.4 и т.19 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; решение №101/03.06.2015г. по т.д.№1740/2014г. на Първо ТО на ВКС; решение №283/14.11.2014г. по гр.д.№1609/2014г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №210/15.08.2014г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№6605/2013г.; решение №360/13.06.2014г. по гр.д.№796/2013г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №796/12.02.2011г. на Първо ГО на ВКС; решение №278/17.08.2011г. по гр.д.№1081/2010г. на Първо ГО на ВКС; решение №217 по гр.д.№761/2010г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №337 по гр.д.№950/2009г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №331 по гр.д.№257/2009г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №411 по гр.д.№1857/2010г. на Четвърто ГО на ВКС.
2.В частта „правни изводи“ според касатора обжалваното решение изцяло копира решение №4694/07.11.2014г. по гр.д.№622/2014г. на Благоевградския окръжен съд, обективираната в което съдебна практика е приета за неправилна в решение №152/16.12.2016г. по гр.д.№1931/2016г. на Второ ГО на ВКС. С оглед на това касаторът поддържа, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по процесуалния въпрос за качеството на решението като съдебен акт, постановен в частта „правни изводи“ с мотиви, които изцяло са копирани от друг съдебен акт.
3.Касаторът поддържа, че въззивният съд, копирайки мотивите от друг съдебен акт, не е изготвил свои собствени мотиви, което счита, че обосновава наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
Освен това касаторът поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС и по въпроса ползва ли се регистърното решение №2161 от 30.07.1999г. на Благоевградския окръжен съд по ф.д.№1300/1999г. с конститутивно действие спрямо всички и допустимо ли е валидността на вписания с него апорт да бъде подложена на инцидента проверка от въззивния съд. Според касатора въззивният съд в нарушение на процесуалния закон и задължителната съдебна практика е извършил инцидентна проверка на регистърното решение, като е отрекъл,че новообразуваното дружество „Инкомс-Иенто“ ООД е универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО.
В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Д. М. Д. и Х. И. Д. чрез процесуалния си представител адв.К. Д. от АК-Б., изразяват становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
„Инкомс-Иенто“ ООД е предявило срещу Д. М. Д. и Х. И. Д. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване владението върху процесния недвижим имот, с твърдението, че е правоприемник на Завода за инструментална екипировка и нестандартно оборудване /ЗИЕНТО/, като при създаването на дружеството /решение №2161 от 30.07.1999г. по ф.д.№1300/1999г. на Благоевградския окръжен съд/ за уставен фонд му е предоставено държавното имущество, което е притежавал ЗИЕНТО като непарична /апортна/ вноска, вкл. процесния имот, който е част от определената с протокол от 22.01.1981г. на комисията по чл.8 ППЗООЗП строителна площадка за изграждането на завода, цялата с площ от 27 дка.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответниците са оспорили така предявения иск. Оспорили са твърдението, че е налице правоприемство между „Инкомс-Иенто“ ООД и ЗИЕНТО. Поддържат също така, че процесният имот не е бил отчужден по предвидения в закона ред и не е надлежно предоставен за оперативно управление и стопанисване на бившия завод ЗИЕНТО, не е бил включен в заповедта за преобразуване на завода, поради което и не е преминал в капитала на образуваното търговско дружество с държавно участие, а оттам и в последващите му правоприемници. Поддържат, че са придобили правото на собственост върху имота по силата на договор за доброволна делба от 07.11.2011г., като техният праводател В. Н. Д. е придобила ¼ ид.част от този имот по силата на реституционно решение №1561/07.05.2002г. на ПК-Б. в качеството си на наследник на Х. Д. Т.. Противопоставят и самостоятелно правоизключващо възражение за придобиване на имота по давност /включително и в хипотеза на добросъвестно владение/.
Въззивният съд е приел за установено по безспорен начин от материалите по делото отреждането на площта от 27 дка, върху които попада процесния имот, за строителна площадка на ЗИЕНТО (протокол от 22.01.1981 г. на Комисията по чл.8 ПП на ЗООЗП, назначена със заповед №75 от 19.01.1981г. на Председателя на ОНС – Б. ), включването й в регулация със заповед №315/13.03.81 г. и въвеждането на ЗИЕНТО след заплащането й ( писмо изх.№11-812/20.04.81г на АПК и пл.нареждане от 19.05.81г) във владение върху горните 27 дка, намиращи се в утвърдената промишлена зона на Б. при съседи: с-шосе Б.-П., з-складова база на ОПУ, ю-р.Б. и и-стопански двор на ОбНС. Взето е предвид и обстоятелството, че с АДС от 24.10.88 г. дворът от 27 дка, ведно със сградите и подстанцията, са актувани като държавни и предоставени за оперативно управление на ЗИЕНТО, като съдебно-техническата експертиза установява идентичността им със спорния недвижим имот.
За доказано е прието също така, че новорегистрираната по реда на УСД №56 ДФ ”Инкомс”, считано от обнародването в ДВ,бр.33/89 г., е поела активите и пасивите на ЗИЕНТО по баланса към 21.12.1988г. - с решение от 05.04.1989 г. на СГС по ф.д.№280/1989 г., обн. в ДВ бр.33/1989 г., в СГС е регистрирана държавна фирма „Инкомс“ на основание чл.11 ал.2 от Указ №56 за стопанска дейност, вписана в регистъра за държавни фирми, като съгласно Решение на МС №30/1989 г., считано от обнародване на решението в ДВ за регистриране на държавната фирма, изброените в публикацията заводи, сред които и Завод за инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване – Б. прекратяват дейността си, като фирма „Инкомс“ поема активите и пасивите на прекратените юридически лица по баланса им към 31 декември 1988г.
Взето е предвид, че с Разпореждане №19 на МС от 17.09.1991 г. за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и приложенията към него, на основание чл.1, ал.3 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и във връзка с чл.147, чл.149 и чл.277 ТЗ, считано от 16.09.1991 г., ДФ „Инкомс“, е преобразувана в: еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Инкомс-Телеком холдинг“, чието имущество се формира съгласно имуществото описано в Приложение 1 /чл.1, б „а“ от РМС №19/17.09.1991г./; в еднолични търговски дружества с държавно имущество, като дъщерни дружества, в които „Инкомс-Телеком холдинг“ има финансово участие, съгласно приложение №2 /чл.1, б.“б“ от разпореждането/ и в еднолични търговски дружества с държавно имущество, съгласно приложение №3 /чл. 1 б „в“/.
Въз основа на тези данни въззивният съд е приел, че капиталът на преобразуваното с горното разпореждане на МС, еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Инкомс – Телеком холдинг“, считано от 16.09.1991 г. е формиран от: а/ имуществото на посочените в Приложение №1 поделения на ДФ „Инкомс“, според баланса към 30.09.1991 г., сред които имуществото на Завода за съобщителна техника-Б., както и от б/ акции в изброените в приложение №2 акционерни дружества и от в/ дялово участие на посочените в същото приложение дружества с ограничена отговорност /т. 20/.
Взето е предвид, че със същото разпореждане на МС е решено, че считано от 16.09.1991 г. от ДФ „Инкомс“ се образува /учредява/ като дъщерно търговско дружество с финансово участие на „Инкомс-Телеком холдинг“ и еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/ “Инкомс-Електроника и механика“ – Б., в което като уставен фонд се внася имуществото на Завода за електроника и механика – Б., според баланса към 30 септември 1991 г. В капитала на преобразуваното дружество /„Инкомс-инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване“ ООД – Б. / са включени само 961 000 акции, принадлежащи на „Инкомс-Телеком холдинг“, представляващи 30 на сто от капитала му. Размерът на финансовото участие на „Инкомс-Телеком холдинг“ АД в „Инкомс Иенто“ ООД е посочен в т.20 на стр.3 в Приложение № 1 към РМС № 19/17.09.1991г., от което според въззивния съд е видно, че той представлява 30 % от общия капитал.
Същевременно въз основа на приетото като доказателство Приложение 2.20, т.1 е прието за установено, че дружеството се учредява с фирма „Инкомс-Инструментална екипировка и нестандартно оборудване“ ООД- [населено място], като в т.4 е посочено, че капитала 3 202 000лв. като уставен фонд и се внася и имуществото на Завода за инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване- [населено място], според баланса към 30.09.1991 г.
Следователно въззивният съд е взел предвид, че на основание Разпореждането на МС №19 от 17.09.1991 г. и приложенията към него с решение по ф.д.№25485/18.11.1991 г. на СГС, е регистрирано еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма „Инкомс Телеком Холдинг“ АД с клонова структура от общо 9 клона, описани в приложение №1 към РМС №19 от 17.09.1991 г., като изрично в решението е отразено, че „Инокомс-Телеком холдинг“ ЕАД притежава акции в седем дъщерни акционерни дружества и дяловете на петнадесет дъщерни дружества с ограничена отговорност съгласно РМС №19 и посочени в Приложение №1 и №2 към него.
С оглед тези данни въззивният съд е приел, че холдинговото дружество „Инкомс Телеком холдинг“ АД, притежава дялове в дъщерните дружества с ограничена отговорност, едно от които е „Инкомс-Иенто“ ООД. За доказано е прието, че регистрираната по реда на УСД №56 ДФ ”Инкомс”, считано от обнародването в ДВ,бр.33/89 г., е поела активите и пасивите на ЗИЕНТО по баланса към 21.12.1988г., като въпросната ДФ”Инкомс” с РМС №19/17.09.1991г на основание чл.1, ал.3 ЗОЕТДДИ, вр. с чл.147 и чл.149 и чл.277 ТЗ, е преобразувана в ред търговски дружества с държавно имущество. Сред тях са „Инкомс-телеком холдинг“ ЕАД, чийто капитал е формиран съгл.Приложение №1, т.4, и еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕТД) „Инкомс-инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване”-Б., с капитал от 3 202 000 лв. За уставен фонд именно на последното е предвидено внасянето от държавата на имуществото на ЗИЕНТО, според баланса към 30.09.1991г. (вж.т.4 от Приложение №2.20). Прието е следователно, че при извършеното с РМС №19/17.09.1991г. преобразуване са създадени няколко самостоятелни юридически лица „Инкомс-телеком холдинг“ ЕАД, „Инкомс-инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване-Б.“ и др., като внасянето от държавата на имуществото на ЗИЕНТО е предвидено за уставен фонд на „Инкомс-Иенто-Б.“.
С това са приети за доказани първите две предпоставки от сложния фактически състав на чл.17а ЗППДОП(отм.): принадлежността на спорните 27 дка на държавата през 80-те години на миналия век и предоставянето им за оперативно управление и стопанисване първоначално на ЗИЕНТО, респ. ДФ”Инкомс”, а впоследствие с преобразуващото РМС №19/17.09.91 г. – на „Инкомс – инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване” – Б..
Взето е предвид, че на 26.07.1999г. между: ,,Инкомс Телеком холдинг“ АД – [населено място], „Бодима“ ООД и Д. И. Д., в качеството им на съдружници, е сключен договор, с който е взето решение за създаване на ново дружество с ограничена отговорност с търговско наименование „Инкомс– Иенто“, различно от образуваното през 1991г.
В чл.7, ал.1 от дружествения договор е договорено, че имуществото на дружеството се състои от всички права и задължения и се образува като универсален правоприемник на имуществото на Завод за инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване – [населено място], на основание Разпореждане на МС 19 от 17.09.1991г., а според чл.9 ал.последна от дружествения договор, държавата прехвърля своите дялове по реда на ЗППДОП.
С решение №2161/30.07.1999г. по ф.д.№1300/1999 г. по описа на Благоевградския окръжен съд е регистрирано дружество с ограничена отговорност с фирма „Инкомс-иенто“ ООД със съдружници: държавата чрез Министерство на промишлеността и „Инкомс Телеком холдинг“ АД – [населено място], което изрично в решението по съдебната му регистрация е отразено, че дружество се образува като универсален правоприемник на имуществото на Завода за инструментална екипировка и нестандартно оборудване (ЗИЕНТО – [населено място].
Според съдебното решение за регистрация и приложените към него документи/заявление от М. Б. А., в качеството му на управител на „Инкомс-Иенто“ ООД, протокол от учредителното събрание на „Инкомс-Инструментална екипировка и нестандартно оборудване“ ООД и дружествен договор/, капиталът на „Инкомс-Иенто“ ООД е определен на 50 000 лв., разпределени в 5 000 дяла, всеки от по 10 деноминирани лева, които са разпределени между държавата, чрез Министерството на промишлеността- 3 500дяла по десет лв. и „Инкомс-Телеком холдинг“ АД- 1 500дяла по десет лева, който към момента на образуването на дружеството е изцяло внесен.
Въззивният съд е приел, че към документите за регистрация липсват данни за взето решение за апортиране на държавно имущество, или имущество на „Инкомс Телеком холдинг“АД в капитала на новообразуваното дружество, респ. – наличие на оценка на такова имущество.
Взето е предвид, че според материалите по висящото пред БОС ф.д.№1300/99г и служебно известни на въззивния съд, ищцовото дружество е учредено от два субекта, а именно: държавата, представлявана от министъра на промишлеността и „Инкомс-телеком холдинг“ АД. Капиталът му обаче според въззивния съд е формиран от парични вноски на съдружниците. Съпоставката на решението от учредителното събрание (протокола от 26.02.99г.) с дружественият договор и с отразеното в съдебното решение №2161/30.07.99г на БОС по ф.д.№1300/99г досежно капитала, неговия вид, разпределение и пр., категорично изключват според въззвния съд формирането му от непарични вноски (апорт).
Тези изводи се обосновават от отсъствието сред актовете за съдебна регистрация на волеизявление за предоставяне не само на процесната земя, а въобще на каквото и да е държавно имущество на ищцовото ООД. Доколко е налице такова в РМС №19/17.09.91г, то според въззивния съд касае друг правен субект. Само РМС №19/17.09.91г. според въззивния съд, дори да се счете за ползващо ищеца, не е достатъчно в тази насока, понеже не се установява още вписването му, откогато всъщност преминава собствеността от държавното предприятие към правоприемника, който в случай е ЕТД „Инкомс-инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване”-Б., а не ищцовото ООД(Р52/03.11.01г на ВКС по т.д.№325/09г, ІІ т.о. и др.).
Освен това, внасянето на претендираните 27 дка според въззивния съд предполага надлежното им индивидуализиране като конкретно определен имот от имуществото на ЗИЕНТО според баланса към 30.09.91г, какъвто също не е представен. Прието е също така, че липсват и изискуемите данни за вносителя с основанието за внасянето им в ищцовото ООД (а не в ЕТД „Инкомс-инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване”-Б.), също и оценка по предвидения за това специален ред. Последната според въззивния съд е била необходима, с оглед разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗППДОП(отм.), която макар да игнорира чл.72 и чл.73 ТЗ, предвижда аналогична задължителна оценка на държавните непарични вноски, извършена по ред, установен от МС – приетата с ПМС№179/1991г Наредба за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятие при образуване и преобразуване на еднолични търговски дружества(по арг. на чл.2 и сл.). Поради недоказаността на горните обстоятелства, явяващи се задължителен елемент от съдебната регистрация по ф.д.№1300/99г при учредяване дружество с държавно имущество, твърдения апорт според въззивния съд очевидно липсва, респ. липсва правоприемство, а оттук и преминаването на процесните имоти от ЗИЕНТО в патримониума на ищцовото дружество, съгласно цитираното РМС№19/17.09.1991г. От друга страна неспазването на специалния ред и форма за апортиране (дори да се приеме за осъществено), според въззивния съд опорочава и води до нищожност на самия апорт като самостоятелен деривативен придобивен способ, което допълнително препятства материалноправната легитимация на ищеца.
По вече изложените съображения процесния имот според въззивния съд не може да се счете за апортиран в „Инкомс-Иенто“ ООД и от министъра на промишлеността, като представител на държавата. Макар да не се поддържа от ищеца (основаващ се на правоприемство и апорт по силата на РМС№19/17.09.91г) за пълнота въззивният съд е изтъкнал, че липсват данни за провеждане на предвидената в такива случаи процедура.
Прието е, че не е установено и другия съдружник в ищцовото дружество – „Инкомс-телеком холдинг“ АД – да е притежавал, респ. апортирал процесния недвижим имот, описан подробно по – горе в изложението, за да се легитимира ищеца за негов собственик.
Клаузите в двата приватизационни договора, с които държавата продава делът си в ищцовото ООД, допълнително според въззивния съд очертават паричният характер на капитала му. Вписванията на произтичащите от това промени в капитала не подкрепят твърденията за апортирането на процесния имот (решение №3191/11.11.04г на БОС по ф.д.№1300/99г). Тези изводи са основани на анализ на следните факти и обстоятелства: На 01.11.2001г. е сключен договор №РД– 01 – 59 за приватизационна продажба на 2550 дяла, представляващи 51 % от капитала на „Инкомс-иенто“ ООД, между Агенцията за приватизация, в качеството си на оправомощен орган на Държавата по ЗППДОбП и „Бодима“ ООД, от друга, в качеството си на купувач, с предмет– прехвърляне на правото на собственост върху 2550 дяла на посочена стойност, представляващи 51 % от капитала на Дружеството /чл.1 от приватизационния договор/. С решение №235/24.01.2002г. по ф.д.№ 1300/1999 г. по описа на ОС Благоевград, на основание §12, ал.3 ЗППДОбП, съгласно договор за приватизационна продажба е вписан в ТР нов съдружник във фирма „Инкомс-иенто“ ООД, а именно „Бодима“ ООД, както и прехвърляне на дялове, съгласно приватизационния договор от 01.11.2001 г., сключен между държавата и „Бодима“ ООД и нов управител. С Решение №2168/20.07.2004 г. по същото ф.д. е вписано прехвърляне на дялове в „Инкомс-иенто“ ООД от държавата /МП/ чрез Агенцията за приватизация, на дялове на „Вики-К“ ЕООД и последното дружество е вписано като нов съдружник, а с решение №3193/11.11.2004 г. по същото ф.д. и удостоверение е вписана нова промяна – прехвърляне на дялове от съдружника „Вики-К“ ЕООД на Д. И. Д., вписване на последния като съдружник.
За пълнота въззивният съд е отбелязал, че РМС №19/17.09.91г не е в състояние да обоснове твърдяното правоприемство и апортиране, понеже изрично разпорежда организационната форма и останалите белези на бъдещия търговски субект, комуто се предоставя държавното имущество – учредяване на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, с посочените:фирма, седалище, предмет, капитал и управител. Докато ищцовото се отличава не само по организационната си форма – ООД, а и по останалите индивидуализиращи белези, което сочи на възникването на нов правен субект, различен от предвидения в горния акт на МС, без каквато и да е правна и фактическа връзка между тях. Само упоменатото наименование – „Инкомс-Инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване“ ООД при учредяването на ищцовото дружество в протокола от учредителното събрание според въззивния съд не предполага идентичността с посоченото в РМС№19/17.09.91г ЕТД, респ. подържаното универсално правоприемство.
Поради това въззивният съд е приел, че твърденията за правоприемство и апорт на процесните имоти в ищцовото дружество от държавата, не намират опора в цитираният акт на МС. Изложените в тази насока доводи от ищеца са приети за несъстоятелни. Закрепеното в протокола от учредителното събрание и дружественият договор, че ищцовото дружество е „универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО-гр.Б.” на основание РМС№19/17.09.91 г. според въззивния съд не води до възникването на това обстоятелство в правния мир, макар същото да е вписано по ф.д.№1300/99г.( решение №2161/99г по ф.д.№1300/99г). Това според въззивния съд е така, защото правоприемството е въпрос, който подлежи на установяване само и единствено по исков ред, не и в безспорното едностранно охранително производство, каквото е това по цитираното фирмено дело (в който смисъл Р993/06г на ВКС по т.д.№567/06г, ІІ т.о. и др.). По изложеното по-горе обаче според въззивния съд то не е доказано.
Прието е също така, че с оглед правната същност на приватизационния меморандум, констатациите му не налагат промяна на горните изводи, тъй като имат строго определено предназначение и не са задължителни за съда.
По основния спорен въпрос дали е налице правоприемство между ДФ“Инкомс“ и „Инкомс Иенто“ ООД дружеството-касатор се е позовало в производството по делото на решение №152 от 16.12.2016г. на Второ ГО на ВКС, постановено по гр.д.№1931/2016г., на което се позовава и в изложението към подадената касационна жалба. В това решение тричленният състав на Второ ГО на ВКС се е произнесъл по въпроси, свързани с правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко еднолични търговски дружества и реда за прехвърляне собствеността върху недвижимите имоти при такова преобразуване конкретно с оглед спорния въпрос относно правоприемството при приеобразуването на ДФ „Инкомс“, като е констатирал, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Взето е предвид, че са налице влезли в сила решения на Благоевградски окръжен съд и на Софийски апелативен съд по спорове за собственост между настоящия ищец и различни физически лица, претендиращи реституция върху земи, представляващи част от терена от 27 дка, ползван от предприятието на ищеца. В тези решения въпросът дали „Инкомс-Иенто“ ООД е правоправоприемник на ЗИЕНТО и дали на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./ дружеството се явява собственик на недвижимия имот, предоставен за стопансване и управление на завода, е решаван разнопосочно. И. необходимостта от преодоляване на това противоречиво решаване на въпроса е предизвикала допускането на касационно обжалване. На основание чл. 291, т.1 ГПК в действащата към момента на постановяване на решението редакция, съставът на Второ ГО на ВКС е приел за правилна практиката, според която „Инкомс-Иенто“ ООД е универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО, което изрично е посочено при учредяване на дружеството, в решението за регистриране на дружеството, а и е видно при проследяване на извършеното преобразуване.
Позоваването от първостепенния съд на решение №152 от 16.12.2016 г. на ВКС по гр.д.№1931/2016 г., II г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието за несъстоятелно доколкото това решение е постановено между различни страни и при различна фактическа обстановка, а и доколкото същото по арг. от чл.290, ал.3 ГПК не представлява задължителна съдебна практика.
Действително, както е прието и в обжалваното решение, постановените по реда на чл.291 ГПК решения на тричленни състави на ВКС не са задължителни за съдилищата. При положение обаче, че такова решение е било постановено и с него е разрешен фактически въпрос, касаещ правоприемство между юридически лица, следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Касационното обжалване с оглед особеностите на случая следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко търговски дружества и реда за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване с цел извършване на преценка дали и в настоящия случай приложение следва да намери разрешението, дадено в решение №№152/16.12.2016г., постановено по гр.д.№1931/2016г. на Второ ГО на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №4064/19.09.2019г., Първи вззивен състав на ГО на Окръжен съд - Благоевград по в.гр.д.№906/2018г.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160.33 лв. и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: